Решение № 10 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8524/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ДИКИСТРОЙ ЕООД, ЕИК 111560974, чрез управителя О. М. П., представляван от адв. А. Георгиев, срещу Решение 21923/25.06.2025 г., постановено по адм.д. 8771/2024 г. по описа на Административен съд София-град. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221723001590-091-001/03.01.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение 855/24.06.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и жалбоподателят е осъден да заплати разноски в полза на ответната страна в размер на 23 490,95 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения за необоснованост и незаконосъобразност на ревизионния акт, както и за неправилна съдебна преценка на фактите и обстоятелствата относно документирането на доставките и предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Акцентира се, че в хода на съдебното производство е установено наличието в патримониума на РЛ на стоките и получаването на услугите по процесните фактури, които са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Цитира се съдебна практика на СЕС и ВАС. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което процесният РА да бъде отменен в обжалваната част. Претендират се разноски по списък. Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция по представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок съгласно чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София град е бил РА Р-22221723001590-091-001/03.01.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 855/24.06.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в резултат на доначислен данък в размер на 71 942,00 лв. и отказан данъчен кредит в размер на 295 679,37 лв. и лихви за забава в общ размер на 103 402,39 лв. От фактическа страна съдът е възпроизвел констатациите на ревизиращите органи по приходите, отразени в Ревизионен доклад 22221723001590-092-001/21.11.2023 г., както и извършения анализ на доказателствата и направените правни изводи. Обобщил е установените факти по отношение на доставките от БРОУДКАСТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ГАЛЕВ ООД, ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014 ЕООД, ВМВ ИНВЕСТ ЕООД, ДЖИ ГРУП СЪРВИЗ ЕООД, МЕТРОСИСТЕМ ЕООД, ПОТЕНС ЕООД, АЙЕМ-7 ФИНАНС ЕООД, ЮНИК СТАНДАРТС ООД и ЕТ КАТЕРИНА-Г. ЕВДЕНОВ; начислените лихви за неправомерно ползван данъчен кредит и начислен допълнително ДДС в размер на 71 942,00 лв. по издадена фактура от ДИКИСТРОЙ ЕООД. За да мотивира изводите си за валидност и за спазване на административнопроизводствените правила по издаване на процесния РА, първостепенният съд е извършил проверка на представените заповеди и процедурата по възлагане и извършване на ревизията, както и на валидността на издадените електронни документи. За да отхвърли жалбата, съдът е обосновал заключението, че констатациите на органите по приходите за липсата на реално осъществени доставки и за недоказаност на използването на наетия автомобил в дейността на дружеството в случая са основателни и не противоречат на фактическата обстановка по делото. В обжалваното решение са разгледани възраженията на ревизираното лице по отношение на отказа с РА да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите. Решаващият състав е приел, че въз основа на ангажираните в рамките на ревизионното и на съдебното производства доказателства не може да се направи извод за реалността на спорните доставки. Споделил е и останалите изводи на органите по приходите относно дължимост на лихви за неправомерно ползван данъчен кредит поради липса на реалност на доставки по фактурите, издадени от ПАНХАУС БОЯНА ЕООД, отразени със знак минус през данъчен период м.09.2023 г., както и на ДДС в размер на 71 942,00 лв. по издадена фактура от ДИКИСТРОЙ ЕООД, за данъчната основа, по която е бил налице спор между органите по приходите и ревизираното дружество. С оглед на изложеното е обосновано решението за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на подадената жалба. Решението на Административен съд София град е валидно и допустимо, но неправилно. В РА, след извършена насрещна проверка на доставчиците БРОУДКАСТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ГАЛЕВ ООД, ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014 ЕООД, ВМВ ИНВЕСТ ЕООД, ДЖИ ГРУП СЪРВИЗ ЕООД, МЕТРОСИСТЕМ ЕООД, ПОТЕНС ЕООД, ЮНИК СТАНДАРТС ООД и ЕТ КАТЕРИНА-Г. ЕВДЕНОВ, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит по издадените от тях фактури са свързани с твърдения на ревизиращите, че стоките не са били налични при доставчика, тъй като няма доказателства да са били налични при предходния доставчик, както и на твърдения, че транспортът на стоките не е доказан, тъй като от изисканата справка с данни от Агенция Пътна инфраструктура при АПИ се установявало, че превозните средства, които се твърди, че са ги превозили не са регистрирани да преминават по съответните маршрути. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство, както и в съдебното производство пред първоинстанционния съд, ревизираното лице е представило издадените фактури, съпровождащите ги документи, както и хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на доставките. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. За извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчика. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ - в случая договори, приемо-предавателни протоколи, товарителници. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване. Видно от предмета на доставките, всички те са свързани с осъществяваната от ревизираното лице дейност, т.е. те са използвани за облагаемата икономическа дейност на дружеството. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради недоказаност на техническа и на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. Що се отнася до данните, събрани от АПИ относно регистрираните движения на МПС, то е установено, че същите не са пълни, т.е. не покриват цялата републиканска пътна мрежа и липсват данни за неработещите камери и за периода, през който не са работили. Следва да се отбележи и че законодателството не им е придало доказателствената тежест, която органите по приходите и първоинстанционният съд са приели, че имат, поради което те биха могли да служат само като индиция, но не и като неоспоримо доказателство, че превозът не е извършен с посочените МПС. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото писмени доказателства, установяват реалност на процесните доставки от БРОУДКАСТ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД, ГАЛЕВ ООД, ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014 ЕООД, ВМВ ИНВЕСТ ЕООД, ДЖИ ГРУП СЪРВИЗ ЕООД, МЕТРОСИСТЕМ ЕООД, ПОТЕНС ЕООД, ЮНИК СТАНДАРТС ООД и ЕТ КАТЕРИНА-Г. ЕВДЕНОВ. Относно отказаното право на данъчен кредит по фактури за наем на МПС от АЙЕМ-7 ФИНАНС ЕООД, следва да се отбележи, че осъществяваната дейност от ревизираното лице по извършване на строително-монтажни услуги по сключени договори с БИЛИНГ КОМФОРТ ЕООД, МОНБАТ АД, Община Мизия, Община Криводол, Община Якимово, както и факта, че седалището и адреса му на управление се намират в гр. София, обуславят наличието на необходимост от ползването на автомобил за служебни цели, поради което РА, като неправилен следва да бъде отменен и в тази част. Неправилно е бил доначислен и данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС в размер на 71 942 лв. по фактура 136/29.07.2022 г. с мотиви, че е била отразена по сметка Приходи от услуги с ДО в размер на 399 678,00 лв. и ДДС в размер на 79 613,60 лв. Установено е, че както РЛ, така и получателят по фактурата Т`ШАЙ ШЕН ЕООД, са я включили в отчетните регистри по ЗДДС с ДО 39 968,00 лв. и ДДС 7 993,60 лв. и въпреки това съдът не е дал вяра на дадените обяснения, че се касае за допусната грешка в счетоводството и е споделил тезата на органите по приходите, че е налице основание за начисляване на дължим данък. Основателни са изложените възражения от касатора, че органите по приходите, чиято е доказателствената тежест в случая, не са установили изискуемост на данък в този размер а именно осъществяването на облагаема доставка на твърдяната от тях стойност. Определянето на лихви за забава за по-късно включване в дневниците за продажби по ЗДДС на издадени фактури също няма законово основание, предвид недоказването, че правото на данъчен кредит е било упражнено от получателите в периода на издаване на фактурите, т.е., че е налице ощетяване на бюджета. По така изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което процесният РА да бъде отменен в оспорената част. При този изход на спора, касаторът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представените списъци за разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение