Решение № 7994 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2010 г.

Решение № 7994 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, против решението от 30.06.2010 г. по а. х. дело No 04384 по описа за 2006 г. на Софийския градски съд, с което е отменена издадената от касатора заповед № РД-13-705/7.09.2006 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на Приложение № 16 към НРД 2006 г., на административнопроцесуалните разпоредби на чл. 242 и чл. 243 от НРД 2006 г., нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Ответникът "МСЦ Медик" ООД, гр. София, е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е заповед № РД-13-705/7.09.2006 г. на Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), с която на "МСЦ Медик" ООД, гр. София - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ по индивидуален договор (ИД) № 22-2351/2006 г. - е наложена санкция на основание чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. в размер на 2021.46 лв., представляваща стойността на превишение, изчислена съгласно т. ХI. Д. от Приложение № 16 към НРД 2006 г., за констатираното с финансов протокол № Ф-607/11.07.2006 г. нарушение, изразяващо се в превишение с повече от 35 на сто на регулативните стандарти (РС) за първо тримесечие на 2006 г. в частта направления за МДД (медико-диагностична дейност) за остри случаи. Решението на Софийския градски съд, с което оспорената заповед е отменена като незаконосъобразна, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила, но по различни съображения. Софийският градски съд незаконосъобразно е приел, определянето на регулативни стандарти представлява нарушение на принципите на чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване). Въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България, което е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на основание чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд. Прието е, че правата по чл. 4, чл. 5, т. 5 и 10 от ЗЗО са от категорията универсални социални права, което по необходимост налага държавна намеса. Медицинската помощ, до която осигурените лица имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем. Установените от чл. 4, чл. 5, т. 5 и чл. 10 от ЗЗО принципи не влизат в противоречие с чл. 29 от същия закон, който предвижда диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностични дейности да се определят със закон за бюджета на НЗОК. Ежегодно Народното събрание със закон определя средствата, които НЗОК има право да разходва за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. Ако назначи съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой, изпълнителят на медицинска помощ ще причини плащания от бюджета на НЗОК над отпуснатите средства. През проверения период е действаща и разпоредбата на чл. 88, т. 4 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.), която дава право на НЗОК да прекрати без предизвестие договора в случай, че изпълнителят не подпише протоколите за регулативни стандарти, представляващи неразделна част от индивидуалния договор. На основание чл. 166, алинея 1 от НРД 2006 г. (неотменена с Решение № 12098 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 101 от 2006 г.) директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след писмено становище от председателя на БЛС, съгласно съвместна методика, утвърждава регулативните стандарти за всяко от тримесечията по приложение № 16 "Регулативни стандарти" до края на месеца, предхождащ тримесечието, в зависимост от бюджета на НЗОК, неговото месечно разпределение и очаквано изпълнение. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Приложение № 16 към НРД 2006 г. регулативните стандарти към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ се определят от НЗОК чрез РЗОК за всяко календарно тримесечие. С решение № 13040 от 22.12.2006 г. по адм. д. № 6305/2006 г. на ВАС, 5-членен състав, е отхвърлена подадената жалба за установяване на незаконосъобразност на разпоредбите на чл. 88, т. 4, чл. 132, ал. 2, чл. 238, ал. 3, т. 6 и приложения № 8, 9 и 16 от Националния рамков договор 2006 г. Превишението на броя или стойността на възложените СМД извън рамките на чл. 167, ал. 1 или ал. 2 и при неизпълнение на условието за компенсация на превишението по чл. 167, ал. 2 през следващото тримесечие съставлява основание по чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД 2006 г. за прилагане на санкция от директора на РЗОК - финансова неустойка в размер на стойността на превишението, изчислено по действащите в момента на назначаването на дейността цени, по които НЗОК заплаща. В разглеждания случай е установено, че с протокол от м. февруари 2006 г. НЗОК чрез СЗОК е определила на "МСЦ Медик" ООД регулативни стандарти за МДД за остри случаи за първо тримесечие на 2006 г. (включващо м. декември 2005 г., м. февруари и м. март 2006 г. съгласно методиката, утвърдена с решение № РД-16-47 от 30.12.2005 г. на директора на НЗОК и председателя на БЛС). С финансов протокол № Ф-607 от 11.07.2006 г., съставен от контролен орган на СЗОК, е установено, че за първото тримесечие на 2006 г. изпълнителят на медицинска помощ е допуснал превишение на регулативните стандарти за МДД за остри случаи (ядрено-магнитен резонанс) в размер на 2021.46 лв. Стойността на превишението на РС за МДД за първото тримесечие на 2006 г., констатирана с финансов протокол № Ф-607/11.07.2006 г., е била оспорена и оборена в хода на съдебното производство. Съгласно заключението на тройната допълнителна съдебно-счетоводна експертиза изпълнителят на медицинска помощ не е допуснал превишение на РС в частта за МДД за остри случаи. При извършената проверка на отчетените в СЗОК направления (бл. МЗ-НЗОК № 4) е установено, че с РС е определена стойност на МДД за остри случаи 3430 лв., а с представените в СЗОК първични документи са били отчетени 2098 лв. Неоснователен е изложеният в касационната жалба довод, релевиращ нарушение на съдопроизводственото правило за преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза заедно с другите доказателства по делото. Касаторът не е оспорил даденото заключение от съдебно-счетоводната експертиза и не ангажирал допълнителни доказателства за установяване на верността на констатираните във финансовия протокол обстоятелства относно стойността на превишението на РС. Фактическите основания за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 3, т. 6 от НРД не са доказани, поради което оспорената заповед подлежи на отмяна като материално незаконосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,