Решение № 17215 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2011 г.

Решение № 17215 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5188/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Пеликан инвест" ЕООД моли да бъде отменено решение № 56/15.02.2011 г. по адм. д. № 737/2010 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 151000732/10.06.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Пеликан инвест" ЕООД против РА № 151000732/10.06.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен, с който е определен ДДС за внасяне за периода м. 03 - 10.2009 г. върху укрити приходи от наем на производствен имот в размер 5604,40 лв. с лихви на основание чл. 25, ал. 4 и чл. 86, ал. 1 и 2 ЗДДС, и не е признато право на приспадане на данъчен кредит за периода м. 05 - 06, 09 - 10.2009 г. 187,70 лв. с лихви на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС върху стойността на закупено гориво за лек автомобил БМВ Х5 3,0 ДИ. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за законосъобразно определяне на данъчните задължения по ЗДДС за ревизирания период в РА, издаден след проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и е достигнал до правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Представеният нотариален акт от 8.04.2008 г. за покупка на имота от касатора правилно е преценен от съда като установяващ факта, че производственото предприятие е собствено на касатора и доводите за наличие на лизингов договор между наемателя и трето, свързано с касатора лице не доказват, че касатора не е встъпил във владение на имота си след покупката през 2008 г. В подкрепа на извода на съда са обясненията на управителя на дружеството наемател, че наем не е осчетоводяван и не са издавани фактури за него, който не твърди, че наем не е плащан. Правилен е изводът на органите по приходите, че са налице укрити приходи от наем на собствен имот, след като управителят на касатора е заявил, че знае, че имотът се ползва от друго дружество - несвързано с него лице. Неоснователен е доводът за неправилно определяне на данъчната основа. Ревизията е проведена по чл. 122 ДОПК и на основание чл. 122, ал. 1 ДОПК, когато се открият обстоятелства по ал. 1 данъчната основа за облагане се определя от органите по приходите по ал. 2, което изискване в случая е спазено. Наемът е определен по Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти. Правилен е изводът на съда, че представянето в съдебното производство на приемо-предавателен протокол от 1.11.2009 г. за предаване на имота по нот. акт е съставен за нуждите на процеса, щом не е приобщен като доказателство още по време на ревизията. Правилен е изводът на съда, че в ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства оборващи констатациите в РА по чл. 124, ал. 1 ДОПК. Твърдението на касатора, че е представил пътни листи, за да установи използване на автомобила в дейността на фирмата е неоснователно. Представени са пътни листи и товарителници за използване в друг период на товарен автомобил Мицубиши картер, за който не се претендира заплащане на разходи за гориво. Обясненията на управителя на ревизираното лице, че с автомобила е пренасял материали за ремонт на В и К инсталацията и на покрива на предприятието обосновано е възприето от съда като доказателство за встъпване във владение на закупения през 2008 г. производствен имот. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо по делото юрисконсултско възнаграждение е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,