Решение № 11416 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2017 г.

Решение № 11416 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12671/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Контрол" към ТД на НАП-Варна против решение № 1513/20.09.2017 г., постановено по адм. дело № 2502/17 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № 336-ОП/23.08.2017 г. за наложена принудителна административна мярка "запечатване на обект"-кафе, категория "две звезди", находящо се в [населено място] и забрана за достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал.1, вр. чл. 187 ЗДДС. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "А. Добрев"ЕООД в подаден писмен отговор от адв.А. оспорва касационната жалба, излага съображения за правилност и законосъобразност на решението, което счита, че следва да се остави в сила. Участващият по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед издадена от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП - гр. Варна, с която на "А. Добрев"ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – кафе, категория "две звезди", находящо се в [населено място] и забрана на достъп до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал.1, вр. чл. 187 ЗДДС, за нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Мярката е наложена за това, че при проверка в обекта, извършена на 16.08.2017 г. е извършено нарушение на сочените разпоредби като за консумация на 2 бр. кафе общо на стойност 3.10 лв. при заплащане не е издаден касов бон, а служебен. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон, като излага мотиви, че липсват доказателства за осъществяване от обективна страна на нарушение по чл. 25, ал.1 във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. – от данните в протокола за извършената проверка и данните за касова наличност и отчитане на продажби от фискалното устройство, се установява, че са на еднакви стойности, т.е. при липса на разлика от 3.10 лв. между касовата наличност в заведението и отчетената по ФУ, консумацията на 2 бр. кафе от проверяващите е отчетена чрез въвеждането във ФУ. Според съда налице е и нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 АПК, тъй като липсват конкретни мотиви относно срока, за който се налага ПАМ. Допълнителен довод за незаконосъобразност на заповедта е и мотив, че към датата на съдебните прения наказателно постановление не е връчено на жалбоподателя. Решението е правилно постановено като настоящата инстанция споделя мотивите за липса на обективни доказателства за осъществено нарушение, за което се твърди в оспорения административен акт. От представения дневен финансов отчет от работещото в търговския обект фискално устройство е установено, че през него е регистриран към момента на проверката дневен оборот в размер, съответстващ на касовата наличност. Това съответствие е изрично посочено и в съставения протокол, отразяващ констатираните при проверката обстоятелства. Както правилно е приел съдът, при установено съответствие между разчетена касова наличност от фискалното устройство - дневен оборот, приложен към преписката КЛЕН и фактическата касова наличност на парични средства, следва изводът, че всяка една покупка, извършена през деня е била отразена чрез фискалното устройство, включително и процесната покупка от контролните органи на 2 бр. кафе на обща стойност 3.10 лв. За доказани следва да се приемат тези факти по случая, които се установяват от събраните по делото доказателства. Следователно и въз основа на тези доказателства, не може да се приеме за безспорно доказано нарушението, което е мотивирало органът да приложи разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС и да наложи принудителната мярка. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилна преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. От ответната страна няма заявено искане за присъждане на разноски, а и към писмения отговор не са приложени доказателства за направени такива. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение