Решение № 13801 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7559/2024 г.

ВАССедмо отделение18.12.2024 г.докладчик Мирослава Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1531/13.05.2024 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. 129/2024 година.

ОСЪЖДА Агенция Морска администрация да заплати на адвокат Е. Милушев, вписан в Адвокатска колегия гр. Русе, сумата от 200 (двеста) лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40а от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Речен надзор - Лом", чрез процесуален представител - ст. експерт Николова, срещу решение 1531/13.05.2024 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. 129/2024 година, с което съдът по жалба на Ц. Н. С. от гр. Русе е отменил негов отказ, обективиран в писмо изх. ЗК-2072#3/25.01.2024г. за извършване на административна услуга по заявление вх. ЗК-2072#1/20.09.2023 г. за вписване в регистъра на корабите на обстоятелство, подлежащо на вписване, по отношение на несамоходна баржа ДС-1006. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил изложените в съдебно заседание на 11.04.2024 година доводи за нищожност на постановлението на нотариуса. Въз основа на анализ на Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите, Гражданско-процесуалния кодекс и принципите на АПК, прави изводи за конкуренция на правни основания за собственост, и неправилност на извода на АС гр.Русе за незаконосъобразност на административния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, Ц. Н. С. от гр. Русе, чрез адв. Милушев, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за недопустимост в регистърно производство по Кодекса за търговското корабоплаване (КТК) да се разглежда въпрос свързан с валидността на титул за собственост издаден в рамките на нотариално производство. Претендира разноски. Ответникът, Дунав Сървис ООД, не взема становище. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, които касационната инстанция като общи намира за неоснователни. По възраженията за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите изписани по-долу както следва: Административното производство е започнало със заявление вх. ЗК-2072#1/20.09.2023 г. от жалбоподателя С. до директора на Дирекция "Речен надзор - Лом", с което е поискано вписване в регистъра на корабите в пристанище Лом и издаване на свидетелство за регистрация на несамоходна баржа ДС-1006, дължина 77,00 м., широчина 10,03 м., водоизеване 1395,30 м., височина на орда 2,72 м., газене 2,34 м., година на построяване 1967 г. Към заявлението е приложен Протокол за извършване на обстоятелствена проверка за констатиране право на собственост от 19.09.2023 г., ведно с Постановление от 19.09.2023 г. за признаване право на собственост на жалбоподателя Ц. С. на плавателен съд Несамоходна сухотоварна баржа DS-1006 по давностно владение на основание чл. 80 от ЗС, съставен от нотариус рег. 221 с район на действие гр. Районен съд Русе. Представено е уведомление по чл. 39, ал. 2 от КТК от нотариуса, с изх. 139/19.09.2023 г. за издаденото Постановление за придобиване по давностно владение на движимата вещ - плавателен съд Несамоходна сухотоварна баржа DS-1006, с Корабно удостоверение 40-01-0042 N, издадено от Дирекция Речен надзор-Лом, с дължина 77,00 м., широчина 10,03 м., водоиземване 1395,30 м.; височина на орда 2,72 м; газене 2,34 м; Уникален европейски идентификационен номер /УЕИН/ 47000201. Постановлението било вписано в регистъра на нотариуса под рег. 8805, том 3, акт 80/19.09.2023 г. По електронен път на 20.09.2023 г., съгласно процедура ПК 05-01 постъпилите документи са изпратени за вписване промяна на собственост по партидата на баржа ДС-1006 . С писмо изх. ЗК-2072#2/27.09.2023 г. директорът на Дирекция "Речен надзор Лом е постановил отказ относно подаденото от жалбоподателя заявление за вписване промяна собствеността по партидата на баржа ДС-1006. Отказът е оспорен по съдебен ред и с решение 330/18.12.2023г. по адм.д.596/2023г. на Административен съд гр. Русе е отменен. Преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по подаденото от С. заявление при спазване на дадените от съда задължителни указания по прилагане на закона. На 25.01.2024г. е издаден повторен отказ за извършване на административна услуга по заявление вх. ЗК-2072#1/20.09.2023 г. за вписване в регистъра на корабите на обстоятелство, подлежащо на вписване, по отношение на несамоходна баржа ДС-1006. Отказът е получен от Ц. Н. С. на 30.01.2024г., а жалбата срещу него е подадена на 02.02.2024г. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е обосновал, че приложимата правна уредба за вписване в Регистъра на корабите на Република България се съдържа в КТК и Наредба 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Процедурата за вписване на нови данни в регистъра е уредена в чл. 17 чл. 21 от Наредба 1/ 10.01.2003 г. на МТС. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, при промяна на собствеността новият корабособственик представя и документа за придобиване. Според съда, в случая изцяло са изпълнени условията за извършване на исканото вписване. Касае се до регистърно производство и при представяне на посочените в КТК и Наредба 1 от 10.01.2003 г. за вписване в регистъра на корабите документи, административният орган, действащ в условията на обвързана компетентност, не може да откаже вписването на новото обстоятелство. Решението е правилно: Административният орган и в оспорения отказ, и в първоинстанционното производство, и в касационната жалба, поставя един и същи спорен въпрос, и той касае собствеността върху процесната баржа. Излага подробни мотиви, относно невъзможността да бъде извършено вписването, докато по безспорен начин не бъде установено чия собственост е баржата, доколкото от една страна последната продължава да бъде апортирана в капитала на Дунав сървис ООД, а от друга страна данните за движение на плавателното средство (до 15.09.2021г., включително) пораждат съмнение за действително изтекъл петгодишен срок на непрекъснато владеене на вещта. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че сезирането на директора на Дирекция "Речен надзор - Лом" е в качеството му на административен орган, комуто по закон не е делегирана компетентност да решава спорове за собственост в рамките на регистърното производство по вписване, нито да осъществява контрол за валидност на актове издадени по реда на нотариални производства. Такива правомощия няма и Административния съд. Жалбоподателят Ц. Н. С. се легитимира като нов корабособственик в рамките на регистърното производство с представяне на Постановление от 19.09.2023 г. за признаване право на собственост на жалбоподателя Ц. Н. С. на плавателен съд Несамоходна сухотоварна баржа DS-1006 по давностно владение на основание чл. 80 от ЗС, съставен от нотариус рег. 221 с район на действие гр. РС Русе. С уведомление с изх. 139/19.09.2023 г. по чл. 39, ал. 2 от КТК, нотариусът е уведомил Дирекция Морска администрация Лом за издаденото Постановление за придобиване по давностно владение на движимата вещ - плавателен съд Несамоходна сухотоварна баржа DS-1006, с Корабно удостоверение 40-01-0042 N, издадено от Дирекция Речен надзор-Лом (стр.8 от преписката). Въпросите за собствеността, както правилно е приел административнияj съд, не могат да бъдат решавани в административното регистърно производство. Предвид изложеното, оспореният отказ, обективиран в писмо изх. ЗК-2072#3/25.01.2024 г. на директора на Дирекция "Речен надзор Лом, за извършване на административна услуга по заявление вх. ЗК-2072#1/20.09.2023 г. за вписване в регистъра на корабите на обстоятелство, подлежащо на вписване, по отношение на несамоходна баржа ДС-1006 правилно е отменен от Административен съд гр. Русе като постановен при неправилно приложение на материалния закон. На ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 200 лева. По делото е представен договор за безплатна правна помощ. Съгласно чл. 38 от Закона за адвукатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от с.з. Ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Въпреки че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. се дължи директно на адвоката и че не представлява разход на представляваната от него страна, по своя характер задължението за неговото заплащане от насрещната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на касационната жалба. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Предвид изложеното, на адвокат Е. Милушев се дължат разноски за предоставена безплатна правна помощ по делото. Размерът следва да бъде определен при съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, поради което на адв. Милушев следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на Върховния административен съд