Решение № 3841 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2008 г.

Решение № 3841 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12221/2008 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стилиян Спиров Георгиев от гр. Сандански срещу решение № 591 от 2.07.2008 г. по адм. дело № 1034/2007 г. на Административен съд Благоевград, като са изложени доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците по касационната жалба физически лица не са изразили становище. Ответникът по касационната жалба Началника на РДНСК Благоевград чрез своя пълномощник по делото изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Стилиян Георгиев от гр. Сандански против заповед № ДК-02-БД-32 от 5.11.2007 г. на началника на РДНСК Благоевград. С оспорената заповед е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ допълващо застрояване - ателиета - II-ро ниво и покривна конструкция в УПИ V, кв. 53 по плана на гр. Сандански, собственост на Стоян Георгиев и Васил Георгиев. Правното основание е чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ЗУТ. Обжалваното решение на административния съд е правилно и обосновано. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, каквото касационно основание за неправилност на решението се излага. Неучастието на единия съпруг в административното производство не е съществено процесуално нарушение независимо, че процесният незаконен строеж е построен при режим на съпружеска имуществено общност. Производството пред съда при оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж е административно и в него се осъществява контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, а не се установяват факти, касаещи режима на съпружеската имуществена общност. С неучастието на единия съпруг не се засягат процесуални права на неучаствалия в производството съпруг, тъй като в случая е налице съвпадане на интересите на съпрузите по отношение на оспорването на акта, касаещ процесния обект и това оспорване е реализирано от единия съпруг - жалбоподателя. В случая той се позовава на засегнати права съпругата му, който довод е неоснователен, тъй като той е упражнил субективното си права на защита досежно предмета на административното правоотношение. Неоснователно е и второто твърдение за допуснато съществено процесуално нарушение относно начина на съобщаването на констативните актове. Същите са съставени в присъствие на жалбоподателя, който е извършител на строежа и субект в правоотношението, материализирано в оспорената заповед и който е подписал последните. По отношение довода за нарушение на правата и на останалите заинтересовани лица, обявяването на тези актове по реда на § 4 от ДР на ЗУТ не е съществено процесуално нарушение, тъй като от една страна тези лица не са адресати на заповедта и касаторът всъщност излага доводи за засегнати права на трети лица, а не за засегнати и нарушени негови лични права. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъди оставено в сила, поради което