Решение № 2328 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2016 г.

ВАСV отделение23.02.2017 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/7.01.2016 г. по адм. дело № 447/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2328 от 23.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - В. срещу решение № 2/7.01.2016 г. по адм. дело № 447/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което по жалба на Г. Д. И. е отменена издадена от касатора заповед № 368з-880/5.10.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон. О. И. не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно, поради следното: Наказанието "порицание" за срок от 6 месеца е наложено на служителя за неизпълнение на заповед № 8121з-197/9.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа, които са неразделна част от заповедта. Като правно основание за издаване на заповедта е посочен чл. 194, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Прието е органа, че на посочените две дати - 27.07.2015 г. и 30.07.2015 г. автоконтрольорът Иванов по време на проверка на МПС е нарушил Раздел II, т. 17, т. 6.1 и т. 6.7 от указанията: "Проверката на документите на спрения автомобил, водача и/или пътниците, както и съставянето на АУАН или фиш да се извършва само в купето на служебния автомобил в обхвата на камерата (на предните седалки); "Назначените в наряд служители да използват безжичните микрофони както следва: водачът на автомобила - микрофон № 1; вторият служител - микрофон № 2" и "Когато се намират в гнездата на приемниците микрофоните не работят, а само се зарежда тяхната батерия. В случаите, когато се налага контакт с гражданите или започване извършване на проверка, микрофоните се изваждат от приемниците, с което се въвежда работен режим. След приключване на контакта с гражданина, микрофоните се поставят в гнездата за зареждане". Последното вменено във вина на служителя нарушение е по т. 20 от указанията: "При констатиране на неизправност в работата на системата незабавно се уведомява началника на структурното звено и определения със заповед отговорник за техническите средства. Изготвя се доклад и в ежедневната ведомост се отразява, че системата не функционира". Безспорно е установено с видеозапис, че по време на работа служителят Г. И. е извършил проверки на документи на водачи на МПС на декоративната кора на багажника на служебния автомобил и в нито един случай на проверка не е взел микрофон № 1 или № 2. При видеозаписа не се констатират други негови нарушения на правилата за извършване на проверките. За да отмени издадената заповед за дисциплинарно наказание, съдът е изложил съображения за формално приложение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Касационната инстанция споделя този извод. Съгласно разпоредбата при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая дисциплинарнонаказващият орган е наложил процесното наказание "порицание", без да изложи конкретни мотиви в тази насока, както го задължава законът. В заповедта съдържанието на разпоредбата е само цитирано, без да е направен анализ на предпоставките за вида и размера на наказанието, като липсват и съответните изводи. Това обосновава заключение за несъразмерност на наложеното наказание като вид санкция от предвидените в чл. 197, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗМВР. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2