Решение № 15177 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2018 г.

Решение № 15177 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./ Образувано е по жалба от А. Весалов от [населено място], [община] срещу заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г., (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.), издадена от министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) чрез дешифрация на нова цифрова ортофотокарта на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2017 г., отразяване на резултатите от теренни проверки на технически инспекторат към ДФЗ-РА и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез проверка на получени възражения срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Процесната заповед се обжалва в частта й, с която заявеният от жалбоподателя за подпомагане парцел частично е определен като площ извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", намиращ се в землището на гр. Якоруда с идентификатор 87338-675-17-1 със заявена площ от 26.58 ха, от които определени като недопустими за подпомагане 8,08 ха. С жалбата, в съдебни заседания, чрез упълномощен адв. Бузгьова и с писмени бележки се релевират оплаквания за незаконосъобразност на заповедта в оспорената част, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Жалбоподателят претендира отмяна на заповедта в атакуваната част и признаване като допустима за подпомагане площта на приетите за недопустими площи. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът – министърът на земеделието, храните и горите чрез упълномощен юрисконсулт Петков в съдебно заседание на 3.04.2019 г. изразява становище за неоснователност на оспорването. Като прецени правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че А. Весалов е регистриран като земеделски производител с УРН 256299, като за 2017 г. е заявил за подпомагане общо 25 парцела, от които спорен е само един с идентификатор 87338-675-17-1, със заявена площ от 26. 58 ха. Чрез приетата по делото административна преписка е установено, че със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/, е наредил одобряването на проекта на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г. В раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да се запознаят с този проект и в срок до 5.01.2018 г. да направят възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой. Не е спорен факта, че А. Весалов се е ползвал от тази възможност и е подал възражение вх. № АР-47-283 от 4.01.2018 г. против одобрения проект на специализирания слой с гореописания спорен парцел. С обжалваната заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105, министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". След извършена справка А. Весалов е установил, че възражението му срещу проекта на специализирания слой не е уважено, поради което е подал жалбата си срещу заповедта на министър на земеделието, храните и горите, в частта й за парцел с идентификатор 87338-675-17-1. От директора на дирекция "Директни плащания и идентификация на земеделските парцели" в министерството на земеделието, храните и горите е предоставено писмо с изх. № 94-977 от 3.04.2018 г., в което се посочва, че за кампания 2017 г. бенефициентът е заявил за подпомагане 25 парцела, като обект на възражението на кандидата и жалбата, по която е образувано настоящето производство е само един от тях. В писмото е заявено също, че процесният парцел попада в частта от страната, покрита със самолетни снимки от периода 21. 06. - 30.06.2017 г., а като причина за частичната недопустимост в размер на 8, 08 ха е посочено, че при извършената дешифрация на актуалната цифрова ортофото карта (ЦОФК) тези площи са оценени като негодни за подпомагане, съгласно чл. 2, ал. 2, чл. 7 и чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. - Площта е неподдържана, без следи от паша или коситба и е заета от храсти/хвойна и камъни, от оголени/ерозирали терени, както и от преовлажнени храсти "площта е неизползваема/пустееща земя". При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи: По ДОПУСТИМОСТТА: Решаващият съдебен състав намира, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежна страна - адресат на акта в оспорената му част. Съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски производител, който е заявил площи за подпомагане, с оглед на което има правен интерес да установи дали парцелите му попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", като това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което кандидатства. В случая жалбата е входирана на 27.03.2018 г., тоест в преклузивния 14 - дневен срок от съобщаването, което е осъществено чрез публикуване в ДВ на 13.03.2018 г. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Съдът счита, че жалбата на А. Весалов от [населено място], [община] е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Според настоящия съдебен състав обжалваната заповед е постановена от компетентния за това орган, тъй като издателят на процесния акт - министърът на земеделието и храните е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в областта на селскостопанската политика. Правомощието му да издаде оспорения акт се извежда от действащите нормативни актове, приети от ЕС, които са задължителни за изпълнение от всички държави-членки, а именно: Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила и схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани и Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. По силата на устройствените правила на администрацията в България и нормата на чл. 33 от ЗПЗП с обща компетентност за създаване и поддържане на ИСАК разполага именно министърът на земеделието и храните. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че към датата на издаване на процесната заповед министърът на земеделието и храните е разполагал с компетентност да одобри специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", която е упражнена в рамките на предоставените му законови правомощия. Решаващият съдебен състав счита, че обжалваната заповед е издадена в предвидената за това писмена форма и в оспорената й част е мотивирана с излагане на фактически и правни основания за издаването й, които се обективират в съдържащите се в преписката относими документи на хартиен и на магнитен носител. Съдът намира, че процесната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила. На интеренет страницата на МЗХГ на 17.12.2017 г. е публикувана заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите, както и съобщение, с което земеделските стопани са информирани, че могат да подадат писмено възражение срещу слоя в определени негови части. Обжалваният административен акт е публикуван в ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г. и надлежно е обявен на интернет - страницата на МЗХ на същата дата. По тези съображения съдът счита, че при постановяване на процесния административен акт в обжалваната му част не са осъществени отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 АПК. Във връзка с възражението на оспорващия за противоречие с приложимия материален закон и за изясняване на правнорелевантните факти е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изготвено въз основа на анализ на материалите по делото и данните, налични в Министерство на земеделието, храните и горите. Приетата СТЕ не е оспорена от страните и съдът я кредитира като обективно и компетентно дадена. От допуснатата по делото експертиза се установява, че относно спорния парцел с идентификатор 87338-675-17-1 в землището на гр. Якоруда, със заявена площ от 26. 58 ха, констатациите от извършената проверка на административния орган са напълно обосновани за 6.50 ха, които остават извън специализирания слой ПДП, тъй като същите не отговарят на изискванията на Наредба № 5/2015 г. - площта е неподдържана, без следи от паша или коситба и е заета от храсти, хвойна и камъни, от оголени/ерозирали терени, както и от преовлажнени зони. Според вещото лице останалата част от 1.58 ха, до приетия от ответника недопустим за подпомагане размер от 8,08 ха, следва да бъде включена към площите допустими за подпомагане, защото тази площ от 1. 58 ха е годна за паша на животни. Според назначеното вещо лице инж. С. Стоянов, изключените площи, възлизащи на 1. 58 ха, са измерени съгласно виждането на експерта, извършил дешифрирането на ЦОФК, което представлява субективен процес. В СТЕ е посочено още, че БЗС 87338-675-17-1 попада в защитена зона "Рила", с идентификационен код BG0000495 и за кампания 2016 и кампания 2017 цифровите географски данни са останали непроменени по отношение на физическите блокове и спорния БЗС, а промяната е в специализирания слой ПДП за част от площите, съобразно Приложение № 3 към експертизата, като през 2017 година промяната е само вследствие на дешифрирането от експертите от МЗХГ. В съдебно заседание, проведено на 2.10.2019 г. при приемане на СТЕ вещото лице в обясненията си потвърждава изцяло констатациите на СТЕ, относно определената като недопустима площ, възлизаща на 6. 50 ха и сочи, че е извършил собствено дешифроване, използвайки предоставената му информация от преписката и др. налични данни. Пояснява, че дори да не е правил справки в архивните данни на "Гугъл" е нямало да има промяна в експертизата, тъй като разделителната способност на изображенията е под 50 см и е достатъчно висока, за да може с точност да се извърши дешифрация на процесния парцел по ЦОФК. С оглед на това изслушаният експерт е уточнил, че в конкретния случай изображенията от архивните данни от сървърите на "Гугъл" не са повлияли на експертизата. Приетата СТЕ не е опровергана от нито една от страните по делото, тъй като и жалбоподателят и ответникът не са поставили въпроси за допълнителна експертиза и не са поискали изслушване на повторна или тройна СТЕ. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че допустимата за подпомагане площ от процесния парцел следва да се определи въз основа на заключението на вещото лице по настоящото дело, при отчитане на конкретното местоположение на описаните и посочени от него недопустими за подпомагане площи. По изложените съображения съдът намира жалбата за частично основателна - атакуваната заповед следва да се отмени в частта й, с която от одобрения окончателен специализиран слой са изключени 1, 58 ха от БЗС № 87338-675-17-1. За определяне на недопустимите за подпомагане площи преписката следва да се върне на министъра на земеделието, храните и горите със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата й част, жалбата като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли. С оглед изхода от спора и частичната основателност, съответно неоснователност на оспорването, съдът не присъжда разноски с настоящото решение. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение