Решение № 17087 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2011 г.

Решение № 17087 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2301/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на зам.-директора на ОД на МВР Пловдив срещу решение № 32 от 7.01.2011 г. по адм. д. № 2345/2010 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменена заповед № з-8007/04.08.2009 г. на зам.-директора на ОД на МВР Пловдив за наложена на Недялко Димов Кожухаров от гр. Пловдив принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС - забрана за напускане на страната, по отношение на държавите - членки на Европейския съюз. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение във връзка с извода на съда, че издадената заповед е в нарушение на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО. Прокурорът дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорената заповед, съдът е установил въз основа на данните по преписката, че Недялко Кожухаров, като длъжник по изпълнително дело дължи сума от около 10 000 лв., главница и лихва по договор за потребителски кредит, към момента на издаването на оспорения акт не притежава лично имущество, което да покрива задължението му и не е представил надлежно обезпечение. Същевременно е приел, че законовата норма на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБДС противоречи на забраната по чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО за ограничаване на правото на свободно движение на територията на държавите - членки на съюза единствено по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като позоваването на такива съображения за икономически цели е забранено, а в случая принудителната административна мярка "забрана за напускане на страната" е наложена в защита на финансов интерес на частно лице, кредитор по парично вземане, поради което не попада сред изброените изключения в директивата. Решението е правилно. Обосновани и в съответствие със закона са изводите на съда по същество за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Съдът е приложил правилно материалния закон, като е извършил преценка на оспорената заповед с оглед правото на Европейския съюз и правния статус на жалбоподателя като гражданин на Съюза. Законосъобразен е изводът, че разпоредбата на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС (последствие чл. 75, т. 6 ЗБЛД), в изпълнение на която е издадена процесната заповед, противоречи на норма на общностното право, поради което националната правна норма следва да се остави без приложение, като вместо нея следва да се приложат пряко разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО. В този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 22.03.2011 г. на ВАС по по тълк. дело № 6/2010 г. С чл. 27, § 1 от директивата се допуска единственото ограничение на свободата на движение на гражданите на ЕС и то е от съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. Изрично е забранено позоваването на такива съображения за икономически цели. Освен това, мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. От своя страна, личното поведение на лицето трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. Видно от текста на чл. 76, т. 3 (отм.) ЗБДС последствие чл. 75, т. 6 ЗБЛД, обявена за противоконституционна с решение на КС № 2/31.03.2011 г. по к. д. № 2/2011 г.), въведената от българския законодател мярка не отговаря на допустимите от общностния акт ограничения. Тя налага ограничение на свободата на движение на основание, непредвидено в Договора за функциониране на Европейския съюз и в актовете по прилагането му. Частният финансов интерес, в чиято защита е установена мярката, не може да покрие съдържанието на понятието обществен ред или обществена сигурност, както правилно е посочил съдът. Наред с това, в противоречие с изискванията и гаранциите на общностния акт при прилагане на ограниченията на правото на свободно движение, националната норма, респективно - издадената въз основа на нея заповед, не отговаря на изискването на директивата за цел, пропорционалност и налагане на ограничение с оглед на личността. При това положение първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО и е отменил административния акт като незаконосъобразен, в частта му относно държавите - членки на Европейския съюз. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение