Решение № 5266 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 300/2015 г.

Решение № 5266 от 12.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 300/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Варна, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 2574 от 12.11.2014 г. постановено по адм. дело № 2714 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Варна. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Излага, че по делото е безспорно доказано, че към 29.07.2008 г. на жалбоподателя Шинев са били отнети всички 39 контролни точки. Счита за неправилен извода на съда, че органите на сектор "Пътна полиция" не са изпълнили вменените им правомощия по чл. 158, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - служебно да възстановят на Яни Шинев максималния брой контролни точки, с оглед данните, че са изтекли две години от последното влязло в сила наказателно постановление, с което на водача са отнети контролните точки. Сочи, че съдът не е взел под внимание, че разпоредбата на чл. 158, ал. 2 от ЗДвП се прилага само когато водачът има налични контролни точки. Няма правна възможност контролните органи да приложат посочената разпоредба, тъй като съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водачът е загубил своята правоспособност. Счита за неоснователни доводите на първоинстанционния съд за липса на фактически и правни основания в обжалвания акт. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде потвърдена атакуваната заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ). Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Яни Анатолиев Шинев, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 30097 от 18.02.2011 г. издадена от началник "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна. За да постанови този резултат, съдът е изложил, че с оспорената заповед № 30097 от 18.02.2011 г. издадена от началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство на Яни Анатолиев Шинев. Изложил е, че Шинев притежава свидетелство за правоуправление от 02.06.2004 г. Въз основа на справка, изготвена от ОД на МВР и представени по делото наказателни постановления (НП) е установил, че към 12.05.2007 г. водача е с оставащи 35 контролни точки. С НП № 4452 от 23.04.2007 г., връчено на 02.08.2007 г. и влязло в сила на 10.08.2007 г. на Шинев са отнети 10 контролни точки. С НП № 5818 от 20.05.2007 г., връчено на 02.08.2007 г. и влязло в сила на 10.08.2007 г. на Шинев са отнети 16 контролни точки. С НП № 463 от 07.03.2008 г., връчено на 21.07.2008 г. и влязло в сила на 29.07.2008 г. на Шинев са отнети 10 контролни точки. С НП № 7513 от 27.06.2008 г., връчено на 21.07.2008 г. и влязло в сила на 29.07.2008 г. на Шинев са отнети 5 контролни точки, а в самото НП е отбелязано, че на водача остават -2 контролни точки. Лицето не е изпълнило задължението си да върне свидетелството си за управление на МПС, поради което е издадена процесната заповед за налагане на принудителна административна мярка - изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. При така установеното, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при липса на фактически и правни основания за издаването на акта и при неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че приложената към заповедта справка за нарушител, съдържаща данни за датата на първоначалното издаване на свидетелство за правоуправление, наложените наказания и отнетите контролни точки, не може да бъде приета като част от административната преписка по издаването на акта, в който се съдържат фактическите и правни основания за издаването му и мотиви на органа. Приел е, че след издаването през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. на НП, към 29.07.2008 г. на водача действително са отнети всички контролни точки и до 29.07.2010 г. органът е разполагал с възможността да приложи превантивната принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Предвид липсата на данни за издадени наказателни постановления след 29.07.2008 г. е счел, че е налице служебно възстановяване на контролните точки на Шинев към м. 08.2010 г. по силата на чл. 158, ал. 2 от ЗДвП и той е с 39 контролни точки. Приел е, че при наличието на контролни точки, не е изпълнено условието на чл. 157, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП за налагането на ПАМ по чл. 171, ал. 4 от същия закон. Така постановеното решение е неправилно. Не отговаря на данните по делото направеният от първоинстанционния съд извод, за липса на фактически и правни основания в оспорената в заповед. Видно от съдържанието на заповедта началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, се е позовал на приложена към нея справка с рег. № 3658 от 18.02.2011 г., в която са посочени издадените по отношение на водача наказателни постановления, датата на влизането им в законна сила и отнетите с тях контролни точки. В заповедта е изложено, че на Шинев са отнети всички 39 контролни точки, придобити при първоначалното издаване на свидетелството за управление на МПС. Поради неизпълнени задължения, произтичащи от чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС, до придобиване на правоспособност по смисъла на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП. Видно от изложеното в заповедта е посочено правното основание за прилагане на ПАМ. Тя е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към справка с рег. № 3658 от 18.02.2011 г. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в справка с рег. № 3658 от 18.02.2011 г. обстоятелства са такива и за издаването на самия акт и същият се явява надлежно мотивиран. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление, притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм., по-надолу в текста само Наредба № I-139 от 16.09.2002 г.), разписва, че при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, притежателят му получава първоначален максимален размер от 39 контролни точки за отчет на извършените от него нарушения на ЗДвП. Същото предвижда и нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Iз - 1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (понастоящем също отменена). Съгласно предписанието на чл. 4 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1з-1959 от 27.12.2007 г. е аналогична. Видно от посочените разпоредби отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на наказателното постановление. Водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен, по силата на разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. За неизпълнение на това, произтичащо от закона задължение в чл. 171, т. 4 от ЗДвП е предвидено прилагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление". Законосъобразността на принудителната мярка изисква на водача на МПС да са отнети всички контролни точки и той да не е върнал свидетелството си за правоуправление. Въз основа на приложените по делото НП, първоинстанционният съд правилно е приел, че на Шинев са отнети общо 41 контролни точки по влезли в сила НП, последното от които (НП № 7513 от 27.06.2008 г.) е връчено на 21.07.2008 г. и влязло в сила на 29.07.2008 г. Неправилни са обаче правните изводи на съда, че контролните точки на Шинев е следвало да бъдат възстановени служебно към м. 08.2010 г. по силата на чл. 158, ал. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП, гласи, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: т. 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; т. 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл. 158, вр. с чл. 157 от ЗДвП налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер, но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 3 и ал. 1 от ЗДвП). В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл. 157, ал. 5 от ЗДВП - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки. Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на 2-годишен срок. Идеята на служебното възстановяване по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата, а не и да се признае отново вече загубена правоспособност на водач на МПС. В конкретния казус хипотезата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП е неприложима, предвид обстоятелството, че броят на контролните точки, отнети на Шинев в резултат на влезлите в сила НП надхвърля лимита от 39 точки и той е загубил правоспособността си за управлява МПС. Посоченото води до извод за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 157, ал. 4 от ЗДвП за прилагане на ПАМ, съответно до извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Като е приел противното първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. При безспорно установена фактическа обстановка жалбата на Яни Анатолиев Шинев срещу заповед № 30097 от 18.02.2011 г., на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на касационния жалбоподател сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,