Решение № 5835 от 14.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3005/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виваком България ЕАД, чрез юрк. Колева, срещу Решение 557/23.01.2024 г., постановено по адм. дело 8594/2023 г. по описа на на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 737/25.07.2023г. на председателя на Комисията за защита на потребителите. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато нарушение на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният съд не е съобразил, че КЗП не е взела предвид нито един от аргументите на Виваком, а е интерпретирала фактите по тенденциозен начин, поддържайки теза, която не е подкрепена от доказателства и при очевидна липса на обективност. Съдът не е взел предвид обстоятелството, че на страницата на Виваком е посочено, че при активен пакет +EU Roaming Daily Pass месечният абонамент се начислява всеки месец към месечната сметка/фактура. Изложени са доводи за противоречие на заповедта с разпоредбата на чл. 68е, ал. 2, пр. 2 ЗЗП и с установената фактическа обстановка. За да бъде нелоялна по смисъла на посочената разпоредба, практиката следва да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази практика. В случая конкретни доказателства и мотиви в тази насока не са изложени от административния орган, като не е съобразено, че на потребителя е представена необходимата информация, за да вземе информирано решение. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че посочването на дневна и месечна такса е неясно и двусмислено за средния потребител. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на процесната заповед. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът, представляван от юрк. Колева, моли обжалваното решение да бъде отменено по аргументите, изложени в касационната жалба. Ответникът председателят на КЗП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд приема касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че в КЗП е постъпила жалба от потребител на услуги от Виваком България ЕАД, с твърдения, че е заявил онлайн услугата пакет за роуминг +EU Roaming Daily Pass, като никъде на видимо и достъпно място не е било указано, че става въпрос не за еднократна поръчка, а за абонамент, който продължава докато клиентът не се откаже от услугата, в резултат на което е получил необичайно голяма сметка за последния месец. В съответствие с чл.68л, ал.4 ЗЗП е образувано административното производство, извършена е проверка от експерти от КЗП, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол К-0001491 от 27.03.2023 г., изискани са документи и становище от Виваком България ЕАД. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката и въз основа на събраните в административното производство доказателства, на заседание от 14.06.2023 г. КЗП е приела, че при упражняване на своята дейност Виваком България ЕАД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. второ ЗЗП, при която търговецът предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин съществена информация относно необходимостта от изрично прекратяване на услугата пакет за роуминг +EU Roaming Daily Pass на интернет страницата на дружеството. На основание решението на КЗП и чл.68л, ал.1 ЗЗП председателят на КЗП е издал оспорената пред първоинстанционния съд Заповед 737/25.07.2023г., с която на основание чл. 68л, ал. 1 вр. чл. 68в, вр. чл. 68г, ал.4 и чл. 68е, ал.2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е приложил принудителна административна мярка, като е забранил на Виваком България ЕАД при упражняване на дейността си да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика по см. на чл.68е, ал. 2, предл. второ ЗЗП, при която търговецът предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин съществена информация относно необходимостта от изрично прекратяване на услугата пакет за роуминг +EU Roaming Daily Pass на интернет страницата https:// vivacom.bg. При така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентния орган по чл. 68л ЗЗП, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантната фактическа обстановка и е извел съответни на закона и доказателствата правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилен е изводът на съда, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства, като е обсъдил предоставените от търговеца обяснения и доказателства. Правилен е и изводът за материална законосъобразност на акта. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в глава четвърта, раздел III от ЗЗП. Според чл. 68г, ал. 1 ЗЗП търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги, е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл. 68е, ал.2, предл. второ ЗЗП регламентира, че заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която търговецът предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин съществена информация по смисъла на ал. 1 и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите, предвид т. 25 на § 13 ДР на ЗЗП се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение за закупуване на стока или услуга, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Правилно е прието от административния съд, че в случая фактическият състав на нелоялната търговска практика по чл. 68е, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗП е осъществен. От дружеството е прилагана търговска практика, при която предоставената на абонатите информация създава неяснота и заблуждение относно това дали се касае за еднократна поръчка или за абонамент, който продължава докато няма изричен отказ от услугата. Операторът е посочил за пакет за роуминг +EU Roaming Daily Pass както месечен абонамент 5,90 лв., така и дневна такса 5,90 лв., което правилно е възприето от административния орган и от съда като двусмислена и неясна информация. От посоченото не става ясно по несъмнен начин, че услугата е за неограничен период от време, а за дължимост на сумата за всеки ден от ползването на услугата, тоест за периода на ползване на роуминг. Същевременно, от оператора е посочен и месечен абонамент, поради което обосновано съдът е приел, че използваният от дружеството изказ и стилистика относно съществена информация за характеристиката на услугата са неразбираеми и неясни. Установено е, че дружеството не е посочило по разбираем начин, че за да се прекрати ползването на услугата е необходим изричен отказ от потребителя за това. Информацията относно цената на услугата и начина на определянето й, както и за деактивирането й е съществена, поради което представянето й по неясен или двусмислен начин е възможно да промени икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, както правилно е приел АССГ. Неоснователно е твърдението на касатора, че на потребителя е представена необходимата информация, за да вземе информирано решение. Както се посочи, отразеното на интернет страницата https:// vivacom.bg за пакет за роуминг +EU Roaming Daily Pass е неясно и двусмислено, както относно съществени характеристиките на услугата, така и относно необходимостта услугата да бъде деактивирана от потребителя, за да се прекрати дължимостта на таксите. Предоставената по този начин информация може да промени съществено икономическото поведение на потребителя, който може да вземе решение, което иначе не би взел, ако беше ясно и конкретно информиран, че месечен абонамент се дължи до деактивиране на пакета. Конкретното поведение на оператора, изразяващо се в липсата на ясна и разбираема съществена информация относно необходимостта потребителят изрично да деактивира /прекрати/ услугата правилно е квалифицирано от административния органи и от съда като заблуждаваща нелоялна търговска практика. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство разноски от страна на ответника не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд,