Решение № 3740 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2021 г.

Решение № 3740 от 19.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8315/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 69 от 14.07.2021 г., постановено по адм. д. № 21/2021 г. Административен съд – Видин, първи състав, е отхвърлил жалбата на "Агроройз" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Видин, [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя В. Г., против ревизионен акт № Р – 04000520001340 – 091 – 001/29.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 195 от 18.12.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 9 273 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 785, 13 лв. за данъчен период м. 10. /2019 г. и лихви за забава в размер на 1 020, 11 лв. за данъчен период м. 09/2018 г. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОДОП" – В. Търново разноски по делото в размер на 865, 35 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба "Агрорайз", ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Видин, [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя В. Г., чрез пълномощника му адв. Л. Иванов. В касационната жалба се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са наведени подробни доводи в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител юрисконсулт В. Вълкова взема становище за не основателност на подадената жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С решението си Административен съд – Видин е отхвърлил жалбата на "Агроройз" ЕООД, ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Видин, [улица], [жилищен адрес] представлявано от управителя В. Г., против ревизионен акт № Р – 04000520001340 – 091 – 001/29.09.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 195 от 18.12.2020 г. на директора на Дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново, с който на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 9 273 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 785, 13 лв. за данъчен период м. 10. /2019 г. и лихви за забава в размер на 1 020, 11 лв. за данъчен период м. 09/2018 г. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията. Изложени са мотиви, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. Решаващият съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Мотивите в тази насока са твърде обширни, като систематизирани за целите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Описани са подробно установените факти и обстоятелства по време на ревизията, които по принцип не са спорни между страните се изразяват в това, че ревизираното дружеството е закупило от "Роско 02" ЕООД по фактура № 0... 90/19.09.2018 г. пшеница на стойност 46 365 лв., дължимият данък за която доставка е бил начислен от получателя с протокол № 26 от 10.10.2019 г., издаден по реда на чл. 163а ЗДДС. 2. Посочени са констатациите на органите по приходите, поради което не е признато право на данъчен кредит по въпросната покупка – упражняване на същия извън срока по чл. 72, ал. 1 ЗДДС, протоколът по чл. 117 ЗДДС е издаден 13 месеца след извършване на доставката и че въпросната доставка е укрита по смисъла на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС. 3. Посочено са и констатациите поради които са определени задължения за лихви за забава – несвоевременното начисляване на дължимия ДДС от получателя на доставката/ревизираното дружество/. 4. След възпроизвеждане на установената фактическа обстановка, съдът е дал пространно тълкуване на относимите към спора правни разпоредби – 163а, чл. 73а, чл. 72, чл. 117, чл. 82, ал. 5 ЗДДС. 5. В тази последователност /излагане на установени факти и посочване на относимата правна уредба/ съдът е отговорил на основните възражения на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон. Решаващите мотиви относно спорния въпрос налице ли е "укрита" доставка по смисъла на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС са изложени на л. 361 – 362 от първоинстанционното дело/решението няма собствена номерация на страниците, към която да бъде извършено препращане/. Прието е, че задълженото лице не е оборило констатацията на органите по приходите, в това число и чрез заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, че данни за извършената доставка не се съдържат в счетоводството на задълженото лице и тя съставлява "укрита доставка" по смисъла на цитираната законова норма. Съдът е направил и позоваване на тълкуването на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз и че не са нарушени принципите на ефективност и данъчен неутралитет. 5. Посочено е, че поради късното начисляване на данъка задълженото лице дължи лихва за забава. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Видин е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на "Агрорайз", ЕООД, ЕИК [ЕИК] се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд основно поради допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че неначисляването на данъка е станала поради грешка и опущение, която отстраняването на същите е станало по предвидените за това способи и срокове, поради което в нарушение на основни принципи на ДДС като данъчен неутралитет, оправдани правни очаквания и пропорционалност на дружеството е отказано право на упражняване на право на данъчен кредит. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за фактите, същите са правилно възприети и възпроизведени в първоинстанционното решение. Дружеството касатор "Агрорайз" ЕООД е получател по облагаема доставка с предмет "пшеница реколта 2018 г." и данъчна основа 46 365 лв. по фактура № 0... 90/17.09.2018 г., издадена от "Роско 02" ЕООД. Тъй като предметът на доставката е пшеница, за която при условията на чл. 163а, ал. 2 ЗДДС данъкът е изискуем от получателя, то "Агрорайз" ЕООД е следвало да на основание чл. 82, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 163а, ал. 2 ЗДДС да състави протокол по чл. 117, ал. 1 ЗДДС и да начисли изискуемия от него данък в размер на 9 273 лв. на основание чл. 86 ЗДДС в срока, посочен по чл. 117, ал. 3 ЗДДС. Между страните няма спор, че това законово задължение не е изпълнено от "Агрорайз" ЕООД, а протокол за доставката е съставен на 10.10.2019 г. Тъй като по този начин дължимия ДДС е начислен след законово определените срокове по чл. 86 ЗДДС, с ревизионния акт на дружеството са начислени лихви за забава в размер на 1 020, 11 лв. Против тази част от решението в касационната жалба не се и правят конкретни оплаквания. По същество основните доводи на касатора са за неправилно приложение на чл. 73а ЗДДС и отричане на дружеството на право на данъчен кредит с мотив, че въпросната доставка покрива критериите за "укрита" такава. Направените оплаквания в тази насока са неоснователни. При условията на чл. 221, ал. 2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя напълно изложеното в мотивите на първоинстанционния решаващ съд. При правилно възприета и установена фактическа обстановка, административният съд е дал вярно тълкуване на материалния закон и е приложил правилно същия към установените факти и обстоятелства по делото. Правилно е посочено, че принципно установеното положение с чл. 72 ЗДДС за упражняване на правота на данъчен кредит в определен преклузивен срок има друго разрешение в нормата на чл. 73а ЗДДС, стига доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. С оглед на доказателствата по делото е изведен верен извод, че въпросната доставка не е намерила отражение в счетоводството на дружеството. Първите извършени записи в счетоводството са сторени през м. 10. /2019 г. и то след като фактът на неотразяване е установен при извършвания данъчен контрол в рамките на ревизията. В добавка следва да бъде посочено, че при извършена друга проверка на дружеството във връзка с процедура по прихващане и/или възстановяване е установено, че за данъчни периоди м. 09. – м. 10 на 2019 г. липсва запис на мемориален ордер № 237 от дата 31.10.2019 г. с основание "осчетоводяване на фундаментална грешка от 2018 г. на стойност 46 365 лв.". В същото време при извършената последваща продажба към купувача "Балджиеви 91" ООД пшеницата е отразена като собствено производство. Изложеното потвърждава верността на изводите на първоинстанционния съд, че въпросната доставка е "укрита" по смисъла на закона, което изключва признаването на право на данъчен кредит по нея. Тежест на ревизираното лице, претендиращо правото на приспадане на данъчен кредит на специалното основание по чл. 73а ЗДДС е доказването на фактите от хипотезата на правната норма, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици. При режима на самоначисляване на ДДС, начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчния кредит в същия размер са за едни и същи данъчни периоди, при което резултатът за всеки период следва да е нула. Поради това би могло да се приеме формално/каквато теза се поддържа в жалбата/, че при начисляването на ДДС с ревизионния акт, без да бъде признато правото на данъчен кредит, се нарушават принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност. От друга страна обаче, константна е практиката на СЕС, че на правото на ЕС правните субектите не могат да се позовават с измамна цел или с цел злоупотреба /вж т. 26 от мотивите на Решение на СЕС от 13.02.2014 по дело С-18/2013 Макс Пен, съгласно която: "... следва да се припомни, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В тази насока Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точки 35—37 и цитираната съдебна практика)". / Укриването на доставка е свързано с такава цел. В горния смисъл в съдебната практика е решение № 5141 от 25.04.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на осмо отделение, постановено по адм. д. № 2669/2016 г. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата, Административен съд – Видин е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите – София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП"-Велико Търново, юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 865, 35 лв., определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,