Решение № 8029 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2015 г.

Решение № 8029 от 30.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена кмета на [община], чрез адв. Марков, против решение № 70 от 04.05.2015 г. постановено по адм. дело № 594/2014 г. от Административен съд - Стара Загора с доводи за недопустимост поради отсъствие на правен интерес от оспорването и алтернативно - доводи за наличие на отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Подадена е и частна жалба от адв. Марков, в качеството му на пълномощник на Кмета на [община], срещу определение № 131 от 09.06.2015 г., постановено по адм. дело № 594/2014 г. от Административен съд - Стара Загора по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. 144 АПК, с което е допълнено решение № 70 от 04.05.2015 г. постановено по същото дело, в частта за разноските, като [община] е осъдена на заплати на жалбоподателката разноски за възнаграждение на адв. Герон в размер на 500 лв. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски в размер на държавната такса за разглеждане на частната жалба. Ответникът по частната и касационната жалба - Д. К. Н., чрез процесуалните си представители - адв. Чобанова и адв. Герон, оспорва тяхната основателност. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция, представят списък на разноските и правят възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, заплатено от касатора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната и касационната жалби. Счита, че сочените в тях основания за отмяна на съдебния акт са несъстоятелни. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Частната и касационната жалба са подадени в законоустановения срок по чл. 230 и чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни, като съображенията за това са следните: ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е мълчаливия отказ на Кмета на [община] да издаде индивидуален административен акт по искане рег. № 94Д-125-10 от 17.11.2014 г., депозирано от Д. К. Н., за прекратяване на образувано срещу нея дисциплинарно производство със заповед № РД-09-559 от 24.08.2012 г. на зам. кмета на [община]. За да отмени мълчаливия отказ, като незаконосъобразен и да върне преписката на административния орган с указания за издаване на индивидуален административен акт, съдът е приел за установено следното: Д. Н. заема длъжността "секретар" на [община]. Със Заповед № 3 от 11.04.2012 г. на кмета на общината, й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното правоотношение е прекратено. С Решение № 122 от 18.07.2012 г. постановено по адм. дело. № 131/2012 г. на Административен съд Стара Загора наложеното дисциплинарно наказание е отменено, като незаконосъобразно и със Заповед № РД-09-551 от 23.08.2012 г. на Кмета на [община] жалбоподателката е възстановена на работа, считано от 23.04.2012 г. Със Заповед № РД-09-553 от 23.08.2012 г. на Кмета на [община] е наредено на дисциплинарния съвет при Общинска администрация [населено място] да разгледа материали по дисциплинарно производство срещу Н. за извършено нарушение на чл. 28 от Етичния кодекс на общината. С друга заповед - № РД-09-555 от 23.08.2012 г. на същият административен орган са поискани обяснения, която Н. отказва да получи, удостоверено с подписи на двама свидетели. С покана изх. № 94Д-125-15 от 19.09.2012 г. отново са поискани обяснения по това дисциплинарно дело и поканата е получена на 20.09.2012 г. Със Заповед № РД-09-559 от 24.08.2012 г. на Заместник-кмета на [община], упълномощен да замества титуляря поради отсъствието му на тази дата, е наредено образуването на дисциплинарно производство против Д. Н., при което да се изяснят фактите и обстоятелствата относно извършените от същата нарушения на основание чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, чл. 6, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл. 25, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и чл. 26 от Етичния кодекс за поведение на служителите от Общинска администрация М. като се изслушат свидетели и се вземат писмени показания от тях. Със Заповед № РД-09-576 от 03.09.2012 г. на Кмета на [община] е отстранена временно от работа, считано от 04.09.2012 г. до приключване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство, като до момента лицето не е възстановено на работа. Заповедта е обжалвана и с Решение № 234 от 22.11.2012 г. по адм. дело № 383 по описа за 2012 г. на Административен със С. З., в сила от 24.10.2013 г, жалбата е отхвърлена като неоснователна. С искане рег. № 94Д-125-10 от 17.11.2014 г. жалбоподателката е поискала от Кмета на [община] да издаде индивидуален административен акт за прекратяване на образуваното срещу нея дисциплинарно производство поради изчерпване на разследването по него и поради преклудиране на предвидения срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., за прекратяване на отстраняването й от работа, допускане до работното място за изпълнение на служебните задължения на секретар на общината и изплащане на дължимите трудови възнаграждения и осигуровки. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът е направил извод за основателност на жалбата. В подкрепа на този си извод е посочил, че съгласно императивната разпоредба на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл., дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. С изтичането на законоустановения срок се погасява възможността на административния орган да наложи дисциплинарно наказание за виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител. Дисциплинарната отговорност се осъществява само в посочените от закона срокове, което означава не само да се образува дисциплинарно производство, но и да се наложи съответното наказание. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, както и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган, т. е. от момента в който дисциплинарната преписка, съдържаща доказателствата, събрани от разследващия орган постъпи при наказващия орган. От извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение -. на 24.08.2012 г. е изтекъл едногодишният срок, включително като се вземе предвид автоматичното му удължаване с времето, през което жалбоподателката е била в отпуск поради временна нетрудоспособност и окончателното изтичане на едногодишния срок, след приспадане на всички дни, през които на Н. е била с разрешен отпуск, е станало на 12.11.2014 г. Законосъобразността на мълчаливия отказ се преценява към датата на изтичане на срока за произнасяне по искането на жалбоподателя. Към 01.12.2014 г., когато ответникът е бил длъжен да се произнесе, едногодишният срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. е изтекъл, поради което кметът е бил длъжен да издаде заповед за прекратяване на образуваното срещу жалбоподателката дисциплинарно производство, независимо от неговия етап. Изтичането на срока е единственият юридически факт, с осъществяването на който законодателят свързва погасяването на дисциплинарната отговорност на служителя при това без да отдава значение на поведението на самия служител. Съдът е приел за неотносимо към спора обстоятелството, че дисциплинарните производства са били обединени след 01.12.2014 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. В съдебната практика безспорно се приема, че съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това, извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 6, ал. 1 АПК, в който е установен принципът за съразмерност, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (ал. 2). В същото време административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел (ал. 5), тъй като за тях те носят отговорност по друг ред. В случая правилно административният съд е приел, че от извършване на твърдяното дисциплинарно нарушение - 24.08.2012 г. са изтекли разумните срокове за налагане на наказание на държавния служител без административният орган да е предприел действия по установяване на нарушението, включително като се вземе предвид автоматичното удължаване на тези срокове поради отпуск за временна нетрудоспособност на жалбоподателката. Тогава срокът е изтекъл на 12.11.2014 г. При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за правилно и законосъобразно. ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА: Частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съгласно задължителното тълкуване по т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. С обжалваното определение съдът, в производство по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК е приел, че следва да допълни решението си като се произнесе по своевременно направеното искане за допълване на решението в частта за разноските. В мотивите на определението е прието, че представените по делото писмени доказателства удостоверяват заплащане на уговорено, съгласно договор за правна защита и съдействие № 435917 сключен между адв. Герон и Д. Н., възнаграждение в размер на 500 лв., което е заплатено в брой, съгласно отбелязването в договора. В същото време за процесуалното представителство на адв. Чобанова нито е уговорено, нито има данни да е заплатено адвокатско възнаграждение. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че доколкото на репариране подлежат само действително направените разноски ответникът - административният орган - следва да бъде осъден да заплати адвокатското възнаграждение, което страната е заплатила за услугите на адв. Герон. Непрецизното изписване на името на адв. Чобанова в диспозитива на определението не е основание за отмяна му, той като съдебно-деловодни разноски се присъждат на Д. К. Н. въз основа на писмени доказателства удостоверяващи уговорено възнаграждение, което страната е заплатила за процесуалното представителство за един адвокат по силата на чл. 143, ал. 1 АПК. В случая разноските за един адвокат са доказани и по основание, и по размер. Като е уважил допустимото, основателно и доказано искане, административният съд е постановил правилно определение, което не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на ответника, касаторът следва да бъде осъден да му заплати сумата 600 лева, представляващи разноски по делото за настоящата инстанция, удостоверени с договор за правна защита и съдействие № 0138880 от 11.06.2015 г. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,