Решение № 746 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2017 г.

Решение № 746 от 17.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12177/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Марица" № 86 срещу Решение № 1508 от 30.08.2017 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 434/2017 г.

С обжалваното решение съдът отменя Предписание № 0003441 от 23.01.2017 г. на главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, с което на Кооперация "Търговско производителна кооперация "Бутилираща компания Хисар" е разпоредено да отстрани нередовностите по чл. 9, ал. 3 от Закона за храните и чл. 9 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните на етикетите на безалкохолни напитки.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излага подробно съдържанието на оспорения административен акт, на фактите по делото и счита за безспорно доказано, че изобразените на етикетите плодове не са в състава на напитката, както и че на етикета липсва информация относно въздействието на някои от съставките.

Неоснователно счита позоваването на член 20, буква е) от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламент № 1169/2011). Приложима в случая счита разпоредбата на член 7 от Регламент № 1169/2011, както и на чл. 9 от Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните (Наредбата), която изисква спазване на Приложение V на Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните (Регламент № 1333/2008).

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Ц. Бресковска.

2. Ответникът по касационната жалба – Кооперация "Търговско производителна кооперация "Бутилираща компания Хисар", счита същата за неоснователна. Касаторът прави неправилен прочит на съдебното решение. Изводите на съда за немотивираност на акта са само относно частта, с която е разпоредено информацията върху етикета да се приведе в съответствие с изискванията на чл. 9 от Наредбата. Останалата част от акта съдът е приел за постановен в противоречие с материалния закон.

Прави подробен анализ на доказателствата по делото, на мотивите на съдебното решение и на релевантната нормативна уредба и счита за съответен на доказателствата по делото и на материалния закон изводът на съда за незаконосъобразност на оспорения акт.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. И. Шопов, Адвокатска колегия, гр. Търговище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Неправилен е изводът на съда за нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в частта относно липсващата информация на етикетите. В останалата част изводите на съда са правилни.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Кооперация "Търговско производителна кооперация "Бутилираща компания Хисар" е производител на безалкохолни напитки от минерална вода.

2. На 23.01.2017 г. главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив, извършва проверка на дейността на кооперацията, констатира нарушение на чл. 9, ал. 3 от Закона за храните (ЗХ), чл. 9 от Наредбата и член 7, точка 1, буква г) от Регламент № 1169/2011 – етикетите на произвежданите безалкохолни напитки не отговарят на нормативните изисквания и издава Предписание № 0003441 за отстраняване на несъответствията.

3. На 03.02.2017 г. Кооперация "Търговско производителна кооперация "Бутилираща компания Хисар" оспорва Предписание № 0003441 пред Административен съд, гр. Пловдив.

4. На 06.03.2017 г., с Разпореждане № 1868, постановено по административно дело № 434/2017 г., Административен съд, гр. Пловдив, конституира страните по делото като за ответник конституира Областната дирекция по безопасност на храните.

5. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза, която дава становище по значението на картинното изображение на плод върху етикетите на газираните безалкохолни напитки.

6. На 20.04.2017 г., на 05.06.2017 г. и на 10.07.2017 г. съдът е провел съдебни заседания, за които е бил призован конституираният ответник – Областната дирекция по безопасност на храните, и именно с неговото участие е проведено съдебното дирене и са проведени съдебните прения.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените по делото факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. С оглед на чл. 28, ал. 1 ЗХ главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните е оправомощен да извършва контрол на храните и да издава задължителни предписания. Съдът приема, че предписанието е издадено в исканата от закона форма, но при липса на мотиви и в нарушение на материалния закон. От предписанието и констативния протокол, послужил като фактическо основание за неговото издаване, не може да се установят фактите, поради които органът приема процесното картинно съдържание на етикетите за нарушение на чл. 9 от Наредбата.

Съдът приема, че не е налице нарушение на член 7, параграф 1, буква г) от Регламент № 1169/2011 и на чл. 9, ал. 3 ЗХ, тъй като на етикета подробно и вярно е отразено съдържанието на газираната напитка, в т. ч всички използвани оцветители, консерванти и аромати, както и обстоятелството, че става въпрос за газирана, е не за плодова напитка.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспореното предписание и го отменя.

Обжалваното решение е недопустимо.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оглед на това, преди да обсъди доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост съдът следва да прецени неговата валидност и допустимост.

Обжалваното съдебно решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано.

Но решението е недопустимо – постановено е с участието на ненадлежна страна и без участието на органа, издал оспорения акт.

За да бъде съдебна защита ефективна и за да постигне своята цел – да реши със сила на пресъдено нещо правния спор, тя трябва да бъде дадена в съдебно производство с участието на надлежните страни. Съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна, не може да постигне търсената защита, тъй като не обвързва със сила на пресъдено нещо правния субект, отговорен за твърдяното неправомерно засягане. Тази изключителна важност на въпроса за правилното конституиране на страните и специфичният предмет на съдебното административно производство – законността на акт на административен орган, са мотивирали законодателя изрично да посочи – чл. 153, ал. 1 АПК, кои са страните в съдебното административно производство по оспорване на индивидуален административен акт – оспорващият, органът, издал административния акт, и всички заинтересовани лица.

Интересите на държавата да установи и наложи законно упражняване на предоставената на органите власт, и с оглед на това да защити субективните права и законни интереси на адресата на акта, са наложили законодателят сам да определи срещу кого ще се предявява искането за съдебна защита. Не оспорващият, а законът казва, че ответник е органът, издал акта. Само на този орган, който е сочен за издател на акта, законът предоставя процесуалната правоспособност да докаже пред съда законността му. Законът не поставя никакви други изисквания, за да придобие органът качеството на ответник, освен да е издател на акта. Дали издалият оспорения акт орган е материално компетентен да го издаде и дали са спазени изискванията за законосъобразност при издаването на акта, органът ще трябва да докаже в хода на съдебното производство. Само чрез определянето със закон за ответник на органа, издал акта, законодателят гарантира, че съдебното производство ще бъде проведено спрямо надлежния ответник и следователно ще осигури държавната санкция на нарушилия предоставената му власт орган и чрез това ще защити правата на частния правен субект или ще отхвърли оспорването и ще установи законното упражняване на държавната власт по задължителен за страните начин.

Кой е ответникът в конкретното съдебно производство определя съдът на базата на посочения в жалбата оспорен административен акт – чл. 150, ал. 1, т. 5 АПК.

Видно от жалбата, задвижила първоинстанционното съдебно производство, с нея Кооперация "Търговско производителна кооперация "Бутилираща кооперация Хисар" оспорва Предписание № 0003441. Предписание № 0003441 е издадено от главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив. С оглед на това надлежен ответник в съдебното производство по оспорване на Предписание № 0003441 е именно органът, издал това предписание – главният инспектор в областната дирекция. Самата областна дирекция не е издател на оспорения акт. Факта, че в чл. 28, ал. 1 ЗХ като контролиращ орган е посочена Българската агенция по безопасност на храните не води до извод, че нейната областна структура, по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 7 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ), е издател на оспорения административен акт. В случая не се провежда производство по обжалване на наказателно постановление, чрез което се реализира административнонаказателната отговорност на кооперацията, за да се конституира като ответник "учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление" с оглед на чл. 61, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Факта, че жалбата на кооперацията е изпратена в съда с придружително писмо от директора на Областната дирекция по безопасност на храните в качеството му на "административнонаказващ орган" не може да обоснове извод за характера на съдебното производство и с оглед на това за надлежната страна. Не преценката на трето за съдебното производство лице, а законодателят е определил надлежните страни в производството по оспорване на индивидуален административен акт.

Съдът, като не е определил правилно ответника по жалбата е провел съдебно производство с участието на и е постановил съдебно решение срещу ненадлежна страна. Това прави съдебното решение недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав.

Тъй като съдебното решение е недопустимо съдът не следва да обсъжда доводите на касатора за неправилност на съдебното решение.

По искането на страните за разноски на основание чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд