Решение № 291 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2018 г.

Решение № 291 от 9.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3236/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Антова против решение № 552/30.01.2018 г. по адм. дело № 9800/2017 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РЛН17-РД48-37/26.07.2017 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, за изземване на имот частна общинска собственост. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като тя изпълнява всички задължения по договора за наем, сключен с общината. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за изземване на имота да бъде отменена. Ответникът– кметът на район "Люлин", Столична община, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците К. Антов, С. Антов, В. Антов и С. Антов не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния съгласно чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона решаващият съд стига до извода, че не са налице основния за отмяна на заповед № РЛН17-РД48-37/26.07.2017 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено да се изземе от жалбоподателката и членовете на семейството й общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] състоящо се от три стаи, преходен хол, кухня и сервизни помещения. Административният съд законосъобразно приема, че материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС, са изпълнени. Цитираният текст осигурява бърз и ефикасен начин за защита на общинската недвижима собственост, чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание. За упражняването на законово уреденото правомощие от кмета на общината/района е необходимо наличието на следните условия: недвижим имот, който е общинска собственост и осъществяване на владение или държане върху този имот от друго лице без законово основание. В случая е установено, че имотът, предмет на заповедта за изземване, е апартамент, частна общинска собственост, предоставен за ползване и управление на район "Люлин", Столична община, който се държи на отпаднало правно основание от жалбоподателката Антова и членовете на семейството й, тъй като договорът, с който имотът е предоставен на Антова и членовете на семейството й ответниците К. Антов, С. Антов, В. Антов и С. Антов под наем (настанителна заповед), е прекратен на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) със заповед № РЛН17-4809/64/10.02.2017 г. на кмета на район "Люлин", Столична община. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е съобщена на Антова лично на 14.02.2017 г. (отбелязване върху акта), но въпреки това жилището не е освободено. След прекратяване на наемния договор жалбоподателката и членовете на семейството й държат имота на отпаднало основание. Поради това следва да се приеме, че изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, предвидени в цитираната норма и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Възраженията на жалбоподателката, че не са налице основания за прекратяване на договора за наем, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не засягат основанията за изземване на имота, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС. Релевантно за приложението на нормата е наличието на правно основание за владение или държане на имота. В случая наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на семейството й е прекратено по реда на чл. 46, ал. 2 ЗОС с изрична заповед на кмета на район "Люлин", Столична община, която не е оспорена и е влязла в сила. Това налага заключението, че жалбоподателката и членовете на семейството й държат имота на отпаднало основание, поради което са налице предвидените в чл. 65, ал. 1 ЗОС предпоставки за изземване на жилището. Доводът на жалбоподателката, че договорът за наем не е прекратен, тъй като тя продължава да ползва имота и да заплаща дължимия наем, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 236 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се отнася за договори, сключени между равнопоставени субекти, по отношение на вещи, собственост на частни лица и не намира приложение при предоставяне под наем на жилища – общинска собственост, чието управление и ползване се подчинява на специален ред, а Законът за общинската собственост в чл. 14, ал. 3 и чл. 17, ал. 1 препраща към ЗЗД единствено по отношение на прекратяването на наемните правоотношения и поддържането и текущите ремонти на общинските имоти, предоставени за ползване и под наем. Всичко изложено налага извода, че предпоставките на чл. 65 ЗОС са изпълнени и оспорената заповед на кмета на район "Люлин", Столична община е законосъобразна. Ето защо като достига до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тези съображения отхвърля жалбата на Антова, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Поради това настоящата инстанция приема, че не са налице сочените от касационната жалбоподателка основания за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което решението на Административен съд София – град следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът е представляван от юрисконсулт и на основание и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Столична община сумата 100. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,