Решение № 7814 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16527/2013 г.

ВАСV отделение09.06.2014 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5870/24.09.2013 г. по адм. дело № 5832/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ). ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД "ПБЗН")- гр. София да заплати на Цветелин Веселинов Йорданов от гр. Лом разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7814 от 9.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16527/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" (ГД "ПБЗН")- гр. София срещу решение № 5870/24.09.2013 г. по адм. дело № 5832/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена заповед № 739/21.05.2013 г. на главния директор на ГД "ПБЗН" за прекратяване на служебното правоотношение с Цветелин Веселинов Йорданов. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно като навежда доводи за материалноправна незаконосъобразност. Иска се отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Цветелин Веселинов Йорданов чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 739/21.05.2013 г. на главния директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д", чл. 179, ал. 1, т. 2, от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 169, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) е прекратено служебното правоотношение с Цветелин Веселинов Йорданов-пожарникар в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението"-Лом към Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението"-Монтана при ГД "ПБЗН"-МВР, категория Е-I степен, поради обективна невъзможност служителя да изпълнява служебните си задължения. С влязло в сила решение от 28.02.2013 г., постановено по ВНОХД № 213/2012 г. по описа на Окръжен съд-Монтана е изменена присъдата от 08.11.2012 г. по НОХД № 362/2012 г. по отношение на Цветелин Веселинов Йорданов в частта досежно квалификацията на извършено престъпление, като преквалифицира деянието по чл. 132, т. 2 от Наказателния кодекс (НК) и на основание чл. 78а от НК го освобождава от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Съдът приема, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Доводите на касатора за наличие на основание за освобождаване от служба са неоснователни. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение не са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. В разглеждания казус ответникът по касация е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 132, т. 2 от НК и е освободен от отговорност на основание чл. 78а от НК. По силата на разпоредбата на чл. 161 от НК за лека и средна телесна повреда наказателното престъпление се възбужда по тъжба на пострадалия, което означава, че се касае за престъпление от частен характер. Неоснователно е възражението на касатора, че извършеното престъпление от Йорданов е от общ характер, тъй като прилагането на чл. 132 от НК изисква наличие на родствена връзка между подсъдимия и пострадалото лице, а доказателства в тази насока не са представени, нито обсъждани в мотивите на въззивното решение на Монтанския окръжен съд, поради което освобождаването на Йорданов от наказателна отговорност по чл. 78а от НК е за извършено престъпление от общ характер. Родствената връзка между подсъдим и пострадал като основание за възбуждане на наказателното преследване по тъжба на пострадалия е регламентирана в четвъртото предложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от НК и не изключва самостоятелното приложение на второто предложение на разпоредбата, което е релевантно за разглеждания случай и което не поставя изискване за родствени отношения. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На Йорданов следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, ВАС, Пето отделение

Цитирани разпоредби

4