Решение № 2 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2010 г.

Решение № 2 от 3.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7296/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Лагуна - 2007" ЕООД от с. Българево, Община - Каварна чрез процесуалния представител адв. Бисерка Каменова срещу решение № 897/27.04.2010 г., постановено по адм. дело № 2126 от 2009 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 900098/18.05.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с решение № 352/13.07.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 671 лв. по фактури, издадени от "ССК - Варна" ООД и "Билдтонинженеринг" ЕООД за данъчни периоди август, септември, октомври и ноември 2008 г. и определените лихви за просрочие в размер на 304,01 лв. Макар в касационната жалба да не са изложени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и конкретно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизлагане от съда на мотиви по основния спорен въпрос, необсъждане на всички събрани доказателства, както и изводите на съда, че по делото нямало доказателства за конкретните лица, извършили подмяната на "В и К инсталацията". Изложени са оплаквания за необсъждане от съда на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на РА № 900098/18.05.2009 г. и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е установено по делото, че закупените строителни материали са вложени в наетия обект, поради което е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че в нито една от фактурите и договорите не се посочва изрично, че ремонтните работи - СМР, доставените елементи за електроинсталация и строителни материали касаят наетия обект - бистро, собственост на "Дълбока БГ" ЕООД. Съдът е обсъдил обясненията на управителя на "ССК Варна" ООД, че от това дружество са доставени електроматериали за силно и слаботокова инсталации по заявка от "Лагуна - 2007" ЕООД, без да е конкретизиран обектът, за който са предназначени. Относно договора с "Билдтонинженеринг" ЕООД съдът е обсъдил неговия предмет - вътрешен ремонт на търговско помещение - бистро, поправка на покривна конструкция, без да е уточнено местонахождението на обекта, както и дали става дума за един и същи обект. Съдът е приел, че такова уточнение липсва и в протокол, образец 19, който пък е без дата, а посочените в него видове работи в натурално изражение са за постно боядисване по шпакловани стени и тавани, вътрешна декоративна мазилка върху тухлени стени с готови смеси, хидроизолация покривна мушама, направа обшивка на плоскости на покривна конструкция и полагане на битумни керемиди. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не става ясно кой и как е извършил подмяната на В и К инсталацията е електроинсталацията, кой е извършил монтажните работи на гипсокартонените плоскости, тъй като от хронологичния регистър на с/ка 602 "Разходи за външни услуги" се установяват отчетени в статия 206 само стойностите по фактури № 69/30.09.2008, № 65/9.10.2008 г., № 66/31.10.2008 г. и № 68/6.11.2008 г., които са издадени от "ССК - Варна" ЕООД за електроматериали. Въз основа на това съдът е направил извод, че жалбоподателят като лице, претендиращо законосъобразно възникване и упражняване на правото на данъчен кредит носи тежестта на доказване за наличие на обстоятелствата по чл. 68 ЗДДС и че липсват пречки по чл. 70 от същия закон, които да препятстват упражняването на това право. При това положение съдът е счел, че за жалбоподателя съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС не е налице посоченото право и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е неправилно. Няма спор между страните, че касаторът е наел под наем обект - бистро, собственост на "Дълбока БГ" ЕООД. Твърденията на касатора като наемател на обект са, че е извършил ремонт на същия, като ремонтните работи видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се състоят от: постно боядисване по шпакловани стени и тавани, вътрешна декоративна мазилка върху тухлени стени с готови смеси, хидроизолация покривна мушама, направа обшивка на плоскости на покривна конструкция и полагане на битумни керемиди, като тези обстоятелства се извеждат от представения протокол, обр. 19, който не е датиран. Наистина в процесните фактури, както е приел и първоинстанционният съд няма уточнение посочените в тях материали за кой обект са предназначени. Въпреки това, следва да се приеме, че ремонтните работи са извършени с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза, то отказът за правото на данъчен кредит е на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС. Не е установено по делото касаторът да е имал друг нает или собствен обект, поради което правилно и вещото лице е констатирало, че закупените материали са за ремонта на процесния нает обект. По същия начин следва да се третират и приложените по делото приемателно-предавателни протоколи, за които няма пречка да се приеме, че са за процесния нает обект. Според чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС данъчен кредит не се дължи, независимо че са изпълнени предпоставките по чл. 68 от същия закон, тъй като услугите са предназначени за безвъзмездни доставки. В тази връзка следва да бъде уточнено, че за такива правната норма на чл. 9, ал. 4, т. 2 ЗДДС счита безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив в случаите, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя/ползвателя и фактически е ползван непрекъснато за срок не по-кратък от три години. Видно от данните по делото договорът за наем между "Дълбока БГ" ООД (наемодател) и "Лагуна - 2007" ЕООД (наемател) е сключен на 21.01.2008 г. със срок от 1 г., а впоследствие на 28.08.2008 г. с анекс страните са уговорили по-дълг срок - 5 години, считано от датата на сключване на договора. Съдът не се е съобразил с изключението, предвидено в чл. 70, ал. 3, т. 3 ЗДДС, според която ал. 1, т. 2 от същия закон не се прилага в случаите, когато наемния договор е за повече от 3 години. Както се посочи по-горе с анекс от 28.08.2008 г. срокът на наемния договор е продължен на 5 години, поради което е налице посоченото изключение и следва да се приеме, че на касатора се дължи данъчен кредит за извършения от него текущ ремонт на наетия актив. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго, с което ревизионният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане от касатора, на същия следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 805 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,