Решение № 7418 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 746/2015 г.

Решение № 7418 от 19.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 746/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална потребителна кооперация на слепите в България, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Иван Сотиров, срещу решение № 547 от 20.11.2014 г. по адм. дело № 654/2014 г. на Административен съд - гр. Плевен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на Национална потребителна кооперация на слепите в България срещу предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 403а, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда (КТ), обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № 334 от 21.03.2014 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените от кооперацията предписания са индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон (чл. 403а, ал. 1 и 2 КТ) и неговата цел.

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и са основани на следните аргументи:

1. Съдът категорично не е съобразил, че дейността в павилиона се извършва на основание комисионен договор от 1.01.2013 г., сключен между НПКСБ и Георгица Тонкова Найденова, т. е. в случая няма работа по трудово правоотношение.

2. Без правно основание съдът е потъпкал волята на страните по комисионния договор, на които без никакви мотиви противопоставял предварителното изпълнение на постановление за обявяване на трудово правоотношение, което е оспорено и все още не е влязло в сила.

3. Неправилно Плевенският административен съд е приел, че в павилиона (на кооперацията) непременно следва да се работи по трудово правоотношение и по този начин е нарушил признатата с чл. 9 от Закона за задълженията и договорите свобода на договаряне.

4. Работещата в павилиона (комисионерът) Георгица Найденова няма работно време по смисъла на Кодекса на труда, а това е търговското й време за контакт с клиентите на павилиона. Поради това за нея не е отнася работодателската заповед за въвеждане на работно време в Национална потребителна кооперация на слепите в България (НПКСБ). Тя е пенсионер и има право да избира дали да работи по трудов или по граждански договор, при условие че има достъп до пенсионната система.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

От данните по делото е видно, че:

Георгица Тонкова Найденова от гр. Плевен е работила по трудов договор с НПКСБ на длъжност "продавач - консултант" до 1.01.2013 г., от която дата със заповед № 35 от 28.12.2012 г. на управителя трудовото й правоотношение е прекратено. На 1.01.2013 г. НПКСБ, представлявана от управителя и Георгица Тонкова Найденова са подписали договор, наименован от тях комисионен договор, с който са уговорили, че Георгица Тонкова Найденова, наречена комисионер, се задължава да извършва от свое име, но за сметка на кооперацията, наречена комитент, разпродажба в собствен обект, находящ се в гр. Плевен, ул. "Гренадирска" № 19, на стоки, собственост на комитента (на кооперацията) при цени, определени от него и при условия, описани в чл. 1 на договора. За извършената работа комисионерът Георгица Тонкова Найденова ще получава възнаграждение (комисионна) в размер на 8 % върху реализирания стокооборот за предходния месец след представяне на отчет най-късно до 5-то число на следващия месец.. На 5.03.2014 г. в обекта, посочен в договора, е извършена проверка от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен, които направили констатация, че този обект всъщност е павилион за трикотажни изделия с работно време от 09.00 до 18.00 часа само в делнични дни, според поставена на входната врата табела и в него работи като продавач - консултант Георгица Тонкова Найденова без писмен трудов договор. Инспекторите направили и други две констатации: че работодателят не е осигурил в този обект (павилион за трикотажни изделия в гр. Плевен, ул. "Гренадирска № 19) екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, с което е нарушил изискванията на чл. 403а, ал. 1 КТ и че работодателят не е определил писмено длъжностно лице в този обект (павилион), което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда, с което е нарушил изискванията на чл. 403а, ал. 2 КТ.

Въз основа на тези констатации инспекторите са издали:

• постановление от 5.03.2014 г., с което на основание чл. 405а, ал. 1 КТ са обявили съществуването на трудово правоотношение между Национална потребителна кооперация на слепите в България като работодател и Георгица Тонкова Найденова като работник, изпълняващ длъжността "продавач - консултант";

• задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ работодателят да осигури на място в обект "Павилион за трикотажни изделия", намиращ се в гр. Плевен, ул. "Гренадирска" № 19, екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и да определи писмено длъжностно лице в този обект, което да го представлява пред контролните органи на инспекцията по труда;

• акт № 15-1503147 от 21.03.2014 г. за установяване на административно нарушение, въз основа на който директорът на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен е издал наказателно постановление № 15-1503147 от 7.04.2014 г., с което на кооперацията е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

НПКСБ е оспорила законосъобразността на постановлението от 5.03.2014 г. за обявяване на трудово правоотношение пред съда. С решение № 5437 от 12.08.2014 г. по адм. дело № 5012/2014 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 1590 от 12.02.2015 г. по адм. дело № 13966/2014 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд - София град. С тези решения съдилищата са приели, че възложената от кооперацията на Георгица Тонкова Найденова работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е имало самостоятелност при изпълнението й, след като изпълнителят (Георгица Тонкова Найденова) е действал под ръководството и контрола на възложителя, и освен това било установено, че Георгица Тонкова Найденова е изпълнявала работа с определени трудови функции, място на работа и дневно работно време, срещу което й се дължи трудово възнаграждение.

Съдебното решение има сила за страните по делото (чл. 177, ал. 1, изр. 1-во АПК), които в своите отношения са обвързани от неговата сила на пресъдено нещо (така опр. № 3569 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 3429/2015 г. на ВАС-II отд., реш. № 2953 от 18.03.2015 г. по адм. д. № 7572/2014 г. на ВАС-III отд. и др.). Следователно въпросът трудово или облигационно е правоотношението между НПКСБ и Георгица Тонкова Найденова е разрешен с влязло в сила и съдебно потвърдено постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ. Поради това всичките аргументи, изложени от касационния жалбоподател в подкрепа на становището му, че правоотношението между него и Георгица Тонкова Найденова е гражданско, а не трудово, не следва да бъдат обсъждани - с влезли в сила административен акт и съдебно решение е установено, че това правоотношение е трудово.

А щом правоотношението между НПКСБ и Георгица Тонкова Найденова е трудово, кооперацията в качеството й на работодател е длъжна да изпълни всички свои задължения по трудовото законодателство, вкл. и тези по чл. 403а, ал. 1 и 2 КТ. Затова като е отхвърлил оспорването на задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 403а, ал. 1 и 2 КТ Плевенският административен съд е постановил правилен (законосъобразен и обоснован) съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,