Решение № 390 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6756/2016 г.

Решение № 390 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6756/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Енерго-про продажби"АД срещу решение № 2122/29.03.2016 г., постановено по адм. д. № 5801/2015 г. по описа на Административен съд -С.- град. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което да се отмени решението на ДКЕВР. Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно водно регулиране чрез пълномощника си в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - "Национална електрическа компания" ЕАД /"НЕК" ЕАД/ изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд -С. град образувано във връзка с оспорване от "Енерго- про продажби"АД на решение № Ж-25 от 13.03.2014 г., постановено от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране по преписка, образувана по жалби с вх. № Е-13-01-4/13.01.2014 г. и 23.01.2014 г. на " НЕК " ЕАД, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране дейностите в енергетиката (НЛДЕ) във връзка с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ), ДКЕВР е дала на "Енерго- про продажби"АД следните задължителни указания, а именно: 1. "Енерго- Про продажби"АД за процесния период 16.07.2012 г. -31.07.2013 г. да прилага предвидения в ЗЕ, НРЦЕЕ/отм./, Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, Правилата за търговия с електрическа енергия/отм./ и в решение № Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР механизъм за компенсиране на разходите, произтичащи от наложени му задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени по чл. 162 от ЗЕ и по Закона за енергия от възобновяеми източници; 2. да спазва Методиката за компенсиране на разходите по чл. 35 от ЗЕ и разпределение на тези разходи между крайните клиенти присъединени към електроенергийната система, приета с протоколно решение № 110/18.07.2013 г.; 3. "Енерго- Про продажби"АД да преустанови действията, които извършва в нарушение на чл. 35 от ЗЕ, а именно: прихващане на задължения за периода 16.07.2012 г. -31.07.2013 г., произтичащи от задължения към обществото за изкупуване на ел. енергия по преференциални цени по чл. 162 ЗЕ и по Закона за енергия от възобновяеми източници с насрещни задължения свързани със закупена енергия от обществения доставчик "НЕК " ЕАД и 4. Указва на "енерго- про продажби"АД в десетдневен срок за уведоми Комисията относно предприетите действия в изпълнение на т. 1-3 от решението. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно оспорването. За да достигне до този резултат решаващият състав е приел, че решението на ДКЕВР е постановено в рамките на материалната компетентност на регулаторния административен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Така постановеното решение е правилно. Оспореният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане на аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението за нарушаване на процесуалните правила при издаването на административния акт, както и при постановяване на съдебното решение, с аргумента, че не са събрани доказателства за провеждане на процедурата, предвидена в чл. 142- чл. 153 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Съгласно чл. 143, ал. 3 от Наредба № 3 жалбата се подава до комисията чрез съответното енергийно предприятие или ВиК оператор, които са длъжни да извършат проверка по нея и да я изпратят в комисията заедно със становището си, както и цялата преписка по нея в 7дневен срок от получаването на жалбата. Според ал. 6 Комисията разглежда жалбата, ако към нея е приложено становище на енергийното предприятие, ведно с цялата преписка по жалбата. По така разписаната процедура от данните по преписката се установява, че производството пред ДКЕВР е образувано по две жалби с вх. № Е-13-01-4/13.01.2014 г. и 23.01.2014 г. на "НЕК " ЕАД подадени в ДКЕВР относно извършено прихващане от страна на "Енерго- про мрежи"АД на задължения по фактури, издадени от Обществения доставчик за закупуване на електрическа енергия в качеството му на краен снабдител и доставчик от последна инстанция със свои вземания за невъзстановени разходи, направени в изпълнение на задължения към обществото за изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени. В изпълнение на правомощието си по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, ДКЕВР е разгледала жалбите, след като е изискала относимите към тях доказателства от лицензианта ведно с представено от него становище по случая. От тях е установила, че с писмо с вх. № 26-1632-3/09.01.2014 г. "Енерго- Про продажби"АД е уведомило "НЕК " ЕАД, ча не осн. чл. 103 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, извършва прихващане на свои задължения по фактури с № 1200035732/20.11.13 г.; № 1200035733/25.11.13 г.; № 1200036147/10.12.13 г./ остатък в размер 3 654 703,70 лв./ № 1200036148/20.12.13 г. и № 1200036149/29.12.13 г. в общ размер на 38 845 405,72 лева, издадени от "НЕК" ЕАД на дружеството в качеството му на краен снабдител, със свои вземания по протоколи с № 1/27.08.12 г.; № 2/04.09.12 г.; № 3/04.10.12 г.; № 4/05.11.12 г.; № 5/04.12.12 г.; № 6/04.01.13 г.; № 7/04.02.12 г.; № 8/04.03.13 г.; № 9/04.04.13 г.; № 10/07.05.13 г. № 11/04.06.13 г. и № 12/04.07.13 г. на обща стойност 46 389 479,05 лв. След направеното прихващане "Енерго- Про продажби"АД уведомило НЕК, че остават неплатени 7 490 564,07 лева. С последващо писмо от 21.01.2014 г. дружеството уведомило НЕК, че на осн. чл. 103 ЗЗД извършва прихващане на свои задължения по издадена фактура № 1200036728/10.01.14 г. в размер на 9 478 255,81 лв., издадена от НЕК с вземането си в размер на 6 690 810,44 лв., както и вземане в размер на 11 173,65 лв. лихва за забава за периода от 10.01.14 г. до 16.01.14 г. С писмо с изх. № 26-1632-10/17.01.2014 г. "НЕК" ЕАД е оспорило по основание цитираното от "Енерго- Про продажби"АД прихващане. След преглед и анализ на представените документи и становища от страните е изготвен доклад от от работна група, определена със заповед № З-Е-52/06.02.2014 г., в който са обсъдени установените факти и са направени изводи, че подадените жалби от "НЕК" ЕАД са основателни и е предложено на КЕВР да вземе решение с което да даде на "Енерго- Про продажби"АД задължителни указания. Докладът е обсъден на закрито заседание и е прието Решение № Ж-25/13.03.2014 г. на дкевр с което на осн чл. 221, ал. 1 и ал. 5 и чл. 147, ал. 2 от наредба № 3/21.03.14 г. са дадени задължителни писмени указания. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че оспореният акт е издаден от компетентен орган- независим специализиран колективен орган, на когото са възложени функции по регулиране дейностите в енергетиката. Същото е постановено в предвидената от закона форма и при спазване на административно процесуалните правила при издаването му, поради и което не са налице пороци, водещи до неговата нищожност. Законосъобразни са и изводите на съда, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. Решението е постановено в писмена форма, мотивирано е и съдържа изискуемите фактически и правни основания за издаването . ДКЕВР/ понастоящем КЕВР/ е действала изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3. Неоснователно се явява основното твърдение в касационната жалба, че направеното прихващане е институт на гражданското право и на договорените правоотношения между "Енерго- про мрежи"АД и НЕК, по което комисията принципно не е оправомощена да се произнесе. Данните по делото сочат, че прихващането се осъществява между дължими от дружеството на НЕК суми за доставена съгласно договор за продажба електрическа енергия и твърдяни от"Енерго- про мрежи"АД вземания срещу НЕК. Тези вземания представляват пълните суми за компенсиране за извършените от "Енерго- про мрежи"АД разходи за закупуване на ел. енергия от ВЕИ. Страните спорят относно прилагане правилата на методиката и законосъобразното й тълкуване и прилагане от дружеството, като краен снабдител и НЕК като преносно предприятие. Ето защо следва да се приеме, че това са въпроси, които стоят извън обхвата на гражданските взаимоотношения между двете страни. Това е така, тъй като Методиката, одобрена от ДКЕВР има характер на общ административен акт и изпълнението или неизпълнението от неговите адресати, каквито са страните по делото е административен спор, поради и което компетентен да го разгледа е не гражданският съд или търговският арбитраж, а КЕВР. Поради изложеното не може да се приеме, че решението с което са дадени задължителни предписания на "Енерго- про мрежи"АД да преустанови извършването на прихващания и да спазва начина на разплащане уреден в съответната Методика е нищожно. В случая първоинстанционният съд точно е разграничил правомощията на КЕВР и правилно е преценил, че атакувания административен акт е постановен в съответствие с нормата на чл. 22, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката/ЗЕ/ и чл. 142, ал. 1, т. 1 и чл. 147 от Наредба № 3/21.03.2013 г. Доколкото основния спор по делото касае правната възможност на касатора, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия да извършва прихващане посредством едностранни волеизявления на свои вземания към "НЕК" ЕАД за да компенсира произтичащите от наложени задължения към обществото разходи във връзка с изкупуването на електрическа енергия по преференциални цени от възобновяеми енергийни източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, правилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че прилагания способ за компенсация на тези разходи по гражданско- правен ред на основание ЗЗД е неприложим. Това е така, тъй както вече беше отбелязано, отношенията между обществения доставчик на електрическа енергия и крайния снабдител не са поставени на плоскостта на гражданското право, тъй като по своето естество те са публично- правни. Ето защо споровете по тези въпроси, какъвто е и процесния са уредени императивно от Закона за енергетиката/ЗЕ/ и подзаконовите актове, като компетентността за тяхното решаване е предоставена на КЕВР по силата на чл. 21, ал. 1, т. 17 ЗЕ. По делото не е спорно, че НЕК и "Енерго- про мрежи"АД имат лицензии за дейности в енергетиката. Лицензиите на НЕК са за пренос на електрическа енергия и за обществена доставка на такава енергия. "Енерго- про мрежи"АД има лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия. По силата на нея има качество на краен снабдител на лицензионната си територия по смисъла на т. 28а, б. "а" отДР на ЗЕ - енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В същото време съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЕВИ то е задължено да изкупува ел. енергията от ВЕИ и то по определена от ДКЕВР преференциална цена. И двете страни имат качеството и на енергийни предприятия по смисъла на т. 24 от ДР на ЗЕ, като лица, установяващи дейности по пренос, доставка и снабдяване с ел. енергия. Като такива имат право по чл. 35, ал. 1 от ЗЕ да предявят искане за компенсиране на разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото. Точка 3 от същата разпоредба определя, като разходи, произтичащи от наложени им задължения към обществото два вида такива: Първият са разходите за изкупуване по преференциални цени на цялото количество ел. енергия от комбинирано производство по чл. 162 от ЗЕ. Вторият са разходите по ЗЕВИ. Освен правото на компенсиране на разходите и неговите носители, нормата на чл. 35 сочи на законово ниво органът, отговорен за компенсирането и основните принципи, на които то е задължително да отговоря. Така в ал. 3 е предвидено, че ДКЕВР определя обема за всяко отделно предприятие и общия обем за възстановяване за съответния период. За целта енергийните предприятия подават периодично заявления за компенсиране с доказателствата за основанието и размера им. В случая това е направено с решение № Ц-17 от 28.06.2012 г. В тази връзка съдът е изложил подробни правни мотиви, приемайки обосновано становище за неправилност на извършените едностранни прихващания от "Енерго- про мрежи"АД, които са в разрез с нормативните и лицензионните му задължения. Във връзка с изложеното неоснователни се явяват и възраженията за липсата на материална компетентност на ДКЕВР да даде задължително предписание за преустановяване на констатираното неправомерно неведение. Този въпрос е бил обсъден от първоинстанционния съд, който тълкувайки правната регламентация относно компетентността на административния орган е стигнал до обоснован извод за наличието на правомощие на комисията да даде задължителни указания по прилагането на закона при основателност на жалбата, както и да определи подходящ срок за изпълнение. По отношение на останалите възражения в жалбата следва да се отбележи, че макар и пространно изложени, те са напълно неотносими към настоящия спор. С оглед изложеното, тричленният състав на Върховния административен съд намира, че не са налице твърдяните от касационния жалбоподател отменителните основания на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Искането на процесуалните представители на ответника и заинтересованата страна по жалбата, направени в съдебно заседание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, са своевременно предявени, основателни и следва да бъдат уважени. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден на основание чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране и на " НЕК" ЕАД разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение