Решение № 12093 от 2.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2018 г.

Решение № 12093 от 2.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 34б, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по жалба на нотариус М. Монев с район на действие Районен съд – гр. Перник против заповед № СД-05-62/04.04.2018 г. на министъра на правосъдието, с която е отказано преместването на района на действието му, в съдебния район на Софийски районен съд. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на заповедта. Конкретните оплаквания се свеждат до следното: сочените причини от здравословен и семеен характер са основание за преместване, тъй като са възникнали след вписването му като нотариус и водят до невъзможност за изпълнение на функциите му в района на РС-Перник. Налице е и втората предпоставка- наличието на открито място по чл. 10 ЗННД, която не е обсъдена от административния орган, тъй като министерството е публикувало обява за насрочване на конкурс за нотариуси, приемайки наличието на 5 вакантни места за съдебния район на СРС. Нарушени били императивните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 АПК. Изводите на адм. орган били необосновани и незаконосъобразни и в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът – министърът на правосъдието оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Нотариалната камара на Република България не изразява становище по съществото на жалбата. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима. Тя е подадена от лице, засегнато от оспорения акт и в срока за това. По основателността на жалбата, съдът приема следното: Производството по издаване на оспорената заповед е инициирано от М. Монев с молба от 03.11.17 г., вх. № 94-М-467 в Министерство на правосъдието, с която той е поискал от министъра на правосъдието да разреши преместването му в друг съдебен район – Районен съд-София, по причини от семеен и здравословен характер. Конкретните обстоятелства, сочени в молбата са, че молителят е поел родителските права върху малолетната си дъщеря, с която заедно живеят в София, където тя учи, както и че общото му здравословно състояние е влошено, за което с решение на ТЕЛК са му признати 62% трайно намалена работоспособност. С оспорената заповед на министъра на правосъдието, на М. Монев е отказано искането преместване с мотивите, че във връзка с предходна молба от същото лице, в която са сочени идентични причини от здравословен и семеен характер, на лицето е отказано преместване с влязла в сила заповед № СД-05-177/16.07.15 година. Новата молба е разгледана, тъй като са посочени новонастъпили обстоятелства, касаещи влошаване на здравословното състояние на лицето. В заповедта се изброени заболяванията, от които страда молителя, както и процента неработоспособност, който му е определен във връзка с тях, както и препоръката на специалистите от служба по трудова медицина, а така също и доводите му за необходимостта от осигуряване на постоянни грижи за детето, върху което са му предоставени родителските права. Въз основа на комплексната оценка на сочените обстоятелства, административният орган е стигнал до извода, че те не обуславят наличието на субективната предпоставка по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, водеща до частична или пълна невъзможност нотариусът да изпълнява функциите си в настоящия район на действие. В заповедта е изтъкнато като съображение, че нотариусът съзнателно е упражнил правото си на свободен избор на район на действие, извън този, където живее, а грижите за детето не представляват пречка за упражняване на функциите му в района, в който е вписан, изтъкната е и законовата възможност за заместването му от помощник- нотариус по заместване, както и възможността да бъде заместван от друг свой колега от същия район на действие, при нужда. При липсата на субективната предпоставка за уважаване на молбата, органът е преценил като правно ирелевантно обсъждането на обективната такава - наличието на свободно място за нотариус в района на СРС. Настоящият тричленен съдебен състав на Върховния административен съд преценява оспорената заповед като законосъобразна. Тя е издадена от компетентен орган съгласно чл. 34б, ал. 4 ЗННД. При издаването й, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изискано е становище от Нотариалната камара като то е обсъдено и взето предвид при издаването на заповедта. Обсъдени са всички доводи на молителя вкл. и във връзка с анализа на данните от документите, представени от него. Въз основа на този анализ, министърът на правосъдието е стигнал до обоснования и правилен извод, че не е налице "субективната" предпоставка за прилагането на чл. 34б, ал. 1 и 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност /ЗННД/. В производството пред съда, жалбоподателят разполага с обективната възможност да ангажира доказателства, с които да опровергае изводите, които са обосновали издаването на оспорената заповед. Въпреки указанията на съда, дадени в съдебно заседание на 04.02.2019 г., жалбоподателят не ангажира доказателства, подкрепящи тезата му, че влошеното му здравословно състояние, не му позволява да упражнява нотариалните си функции в гр. Перник. Относимо доказателство по този въпрос би била съдебно-медицинска експертиза, която след преценка на заболяванията му, за които са представени медицински документи и експертните решения на ТЕЛК, даде компетентно заключение относно характера им, тенденцията в развитието им, рисковете за живота и здравето на лицето, които крият тези заболявания, както и спешността на мерките, които следва да се предприемат при обострянето им. Съдът не разполага с необходимите медицински познания, за да прецени всички тези релевантни за спора обстоятелства. От друга страна, по делото не са представени доказателства от жалбоподателя, че поради заболяванията, от които страда, той често е отсъствал и е бил в обективна невъзможност да упражнява дейността си в района на действие, за който е вписан като нотариус. Сочената от нотариуса семейна причина за преместването му, не е нова. Тя вече е преценявана във връзка с предходна негова молба за преместване, във връзка с която молба, е налице влязъл в сила индивидуален административен акт – заповед № СД-05-177/16.02.2015 г. на министъра на правосъдието. Неправилно, административният орган не е обсъдил в заповедта си и другата законова предпоставка за уважаване на молбата за преместване, а именно - открито място по чл. 10, но в конкретния случай с оглед правилността на извода на административния орган относно липсата на другата кумулативна предпоставка, нарушението, допуснато от административния орган, не може да се прецени като съществено, което само по себе си да доведе до отмяна на заповедта. С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на последния следва се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, хипотеза последна АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав