Решение № 7 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2149/2013 г.

Решение № 7 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2149/2013 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е инициирано по жалба на подсъдимия Ш. К. срещу въззивна присъда № 46 от 26.09.2013 г. на Русенския окръжен съд /ОС/, постановена по внохд № 506/2013 г. В депозираната жалба се визират нарушения на материалния закон. В подкрепа на релевираното касационно основание се излагат съображения, сочещи на неправилна интерпретация на нормата на чл. 325, ал. 2 от НК. Поставя се акцент на обстоятелството, че поведението на подсъдимия К. не сочи на реализирана съпротива на орган на власт, обосноваваща престъпна съставомерност на неправомерния акт по чл. 325, ал. 2 от НК. Предлага се упражняване на касационните правомощията по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК чрез преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкционни последици за Ш. К. В съдебно заседание на 14.01.2014 г. пред ВКС, подсъдимото лице и неговият адвокат, редовно уведомени, не участват лично, като в представени по делото писмени бележки защитата декларира, че поддържа жалбата. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност и справедливост на въззивния съдебен акт. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл. 347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 104 от 9.05.2013 г., по нохд № 447/2013 г., Русенски районен съд /РС/ е признал Ш. Рубилов К. за виновен в извършени на 22.07.2012 г., в [населено място], хулигански действия, поради което на основание чл. 325, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на наказания ПРОБАЦИЯ /ДВЕ ГОДИНИ задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител, и 200 часа безвъзмезден труд за срок от ЕДНА ГОДИНА/, и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, като го оправдал по обвинението по чл. 325, ал. 2 от НК. Със същия съдебен акт е ангажирана и административнонаказателната отговорност на М. И. Т. и М. М. Т. по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, и при съблюдаване изискванията на чл. 78а от НК са им определени санкции - ГЛОБИ, съответно в размер на 1500 лева и 3000 лева, като лицата са оправдани за престъпления по чл. 325, ал. 2 от НК. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивен контрол финализирал с атакувания съдебен акт № 46 от 26.09.2013 г. на Русенски ОС, с който същата е отменена и Ш. Рубилов К., М. И. Т. и М. М. Т. са признати за виновни в осъществено престъпно посегателство по чл. 325, ал. 2 от НК - хулиганство, съпроводено със съпротива на орган на власт и отличаващо се с изключителна дързост, с произтичащите от това санкционни последици - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане /чл. 66 от НК/, за ТРИГОДИШЕН изпитателен период. Касационната жалба на подсъдимия К. е НЕОСНОВАТЕЛНА. ВКС не констатира релевираното нарушение на материалния закон. Приетата за доказана по делото фактология, обективираща неправомерното поведение на Ш. К., мотивира категорично заключение за осъществено от подсъдимия престъпно посегателство против реда и общественото спокойствие, което се субсумира от обективните и субективни признаци на особената правна норма на чл. 325, ал. 2 от НК. С инкриминираните непристойни прояви, изразили се в отправяне на обидни думи, закани и псувни, и в участие във физически сблъсък с М. И. Т., М. М. Т. и М. М. Т., в присъствието на полицейските служители А. А. и Т. Т., той създал тревожна обстановка и смут сред обществеността на [населено място], на 22.07.2012 г., като скандализирал живущите в малкото населено място. Подсъдимият показал открито неуважение към личността и нейните права, демонстрирал брутално незачитане на установения в държавата ред и застрашил основаните на нравствеността обществени отношения. Правилна и компетентна, базираща се на очертаната в съдебния акт конкретика е оценката на Русенски ОС за квалифициращите елементи на хулиганството - оказана съпротива на орган на власт и изключителна дързост, обуславящи лимитиране на правната квалификация на инкриминираното престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК. Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че деянието по чл. 325 от НК е съпроводено със съпротива срещу органите на властта и представителите на обществеността, изпълняващи задължения за опазване на обществения ред, в случаите когато извършителите на хулиганските действия не прекратяват същите, въпреки намесата на надлежните длъжностни лица.1 Фактическите данни по делото, сочещи на многократните опити на полицаите А. и Т. да преустановят вербалния конфликт и взаимното нанасяне на удари между съпричастните към инцидента субекти, чрез даване на устни разпореждания и предприемане на активна дейност по разделяне на подсъдимите, отдалечаването им един от друг и задържането им встрани от произшествието, консумира визирания квалифициращ признак. В коментирания смисъл настоящият състав не споделя предлаганата от договорния адвокат на подсъдимия К. трактовка на предвидената в чл. 325, ал. 2 от НК съпротива на орган на власт, индицираща на необходимост от отделно, различаващо се от инкриминираното хулиганство противоправно нападение, насочено единствено срещу органа на власт. Подобно изискване не се извежда при тълкуването на разпоредбата на чл. 325, ал. 2 от НК и не се съдържа при прегледа на относимата практика на съда. Противоречи на буквата и духа на закона, и лансираната от защитника теза за правни очертания по чл. 270 от НК на инкриминираното от прокуратурата неподчинение на полицейската заповед за прекратяване на словесното стълкновение и физическата агресия /побоя/, за каквото престъпление липсва повдигнато обвинение срещу подсъдимите лица. Съпротивата не може да се квалифицира като самостоятелно престъпление по чл. 269 - чл. 271 от НК, реализирано в идеална съвкупност с хулиганските действия, защото е въведена като признак от квалифицирания престъпен състав по чл. 325, ал. 2 от НК.2 Професионално въззивната инстанция е коментирала и обстоятелствата, обуславящи наличието на лимитирания в съдържанието на нормата на чл. 325, ал. 2 от НК елемент - изключителна дързост на хулиганството. С неправомерното си поведение, с проявените на 22.07.2012 г., в [населено място] престъпна упоритост и необуздано нахалство, Ш. К. в груба форма е засегнал интересите на човешката личност, изразил е пренебрежително отношение към утвърдения в държавата правов ред и афиширал тежко оскърбление към обществото. Обсъдените факти, правно значими за приложението на чл. 325, ал. 2 от НК формират вътрешното убеждение на Върховния съд за липса на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, предпоставящи упражняване на очертаните в чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК правомощия, чрез преквалификация на инкриминираното деяние в по-леко наказуемо престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, с произтичащите от това санкции. По изложените съображения касационният състав счита, че в пределите на възложената му компетентност в настоящото производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на ОС - Русе, по внохд № 506/2013 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение