Решение № 10217 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4844/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Д. Д., подадена чрез пълномощника адвокат Я. Апостолова, срещу решение 8248 от 11.03.2025 г., постановено по адм. дело 8835/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 513з-7930/02.08.2024 г. на директора на Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). Касационният жалбоподател навеждат доводи на неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е пресъздал съдържанието на оспорената заповед и не е изложил собствени мотиви, а теоретични знания, които не са свързани с конкретните факти. Твърди, че в заповедта липсват мястото и времето на извършване на дисциплинарното нарушение. Съдът не е установил дали жалбоподателят е получавал пари или други облаги, спазен ли е срокът по чл. 195, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Намира, че служителят е уволнен поради извършването на деяние, попадащо в хипотезата на престъпен състав по Наказателния кодекс (НК) при незавършило досъдебно производство, но органът и съдът са приели за доказани фактите, свързани с престъплението подкуп. Ако същите са част и от състава на дисциплинарното нарушение на етичните правила счита, че трябва да бъдат установени с влязла в сила присъда. Твърди, че не е доказано да е нарушил Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а действията му са станали достояние на обществеността и медиите вследствие на съобщение на МВР за образуваното досъдебно при нарушаване презумпцията за невиновност. Счита, че органът не е събрал и оценил всички релевантни доказателства и цялостното поведение на служителя. По изложените съображения иска отмяна на съдебния акт и потвърдената с него заповед. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на СДВР, в съдебно заседание и в писмени бележки, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Иванова, оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на П. Д. против заповед 513з-7930/02.08.2024 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за заеманата от него длъжност Младши автоконтрольор - I степен в 02 група Пътен контрол на 01 Сектор Организация и контрол на пътното движение към Отдел Пътна полиция при СДВР. Съгласно заповедта наказанието на Д. е наложено за това, че на 02.02.2024 г. в гр. София, в района на кръстовището на ул. Слатинска и ул. Боян Магесник, е въвел в заблуждение А. Г. Л., че направената му проба за наркотични вещества и техните аналози е с положителен резултат, с цел придобиване на парична сума в размер на 800 лева, дадена от Л.. За поведението му е било образувано предварително производство, а информацията по случая е била разпространена от водещите електронни медии, телевизии и радиостанции. Органът е съобразил цялостното поведение на служителя и въпреки липсата на предходни наказания е счел, че не следва да се налага по-лека санкция, тъй като деянието е съставомерно по чл. 203, ал.1, т. 13 ЗДСл. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е установил, че същата е издадена от компетентен орган при спазване на изискванията относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Отхвърлено е възражението на жалбоподателя, че органът е ползвал само доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, защото е извършил собствено разследване и е събрал доказателства. Съдът е приел, че заповедта е постановена при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, спазена е процедурата по образуване по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и Инструкция 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Определена е комисия, която да извърши дисциплинарното разследване. Жалбоподателят е бил запознат със заповедта за образуване и изготвената обобщена справка от комисията. Връчена е била покана от дисциплинарно-наказващия оран до жалбоподателя за даване на писмени обяснения и възражения, като той се е възползвал от предоставеното му право. По отношение правилното приложение на материалния закон, съдът е описал подробно фактическата обстановка, като е установил, че тя съответства на вменените в отговорност правни норми. Намерил е, че са спазени сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, тъй като органът е получил материалите от дисциплинарното производство на 04.06.2024 г., а заповедта е издадена на 02.08.2024 г. Не са възприети възраженията на жалбоподателя, че наказанието е наложено без да е налице влязла в сила присъда, защото той не е наказан за извършено престъпление, а за деяния несъвместими с етичните правила. Прието е, че наложеното наказание съответства на целта на закона. В решението е допусната очевидна фактическа грешка в титулната му страница при посочване на номера на делото - вместо адм. дело 8835/2024 г., така както е посочено на всички останали материали по делото, е посочен 11466/2024 г. Тази грешка, като подлежаща на поправка по чл. 175, ал. 1 АПК, не се отразява на законосъобразността на атакувания съдебен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на формалните изисквания относно нейното съдържание по чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Правилно съдът е приел също така, че дисциплинарното производство е проведено в рамките на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, като в тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора за неспазване на двумесечния срок за налагане на наказанието от откриването на нарушението. Материалите, събрани в дисциплинарното производство, са постъпили при дисциплинарно наказващия орган на 04.06.2024 г., съгласно датата на която е регистрирано становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР, изготвено от дисциплинарно разследващия орган. Според разпоредбата на чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като нарушението се смята за установено когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случая всички материали от дисциплинарното производство са получени от органа със становище рег. 513р-56814/04.06.2024 г. От събраните по делото доказателства е видно също така, че дисциплинарното производство е проведено и в съответствие с изискванията на чл. 206, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения и да даде писмени обяснения, запознал се е с резултатите от проверка в обобщената справка, следователно не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано административният съд е приел, че описаните в заповедта факти са осъществени и доказани, както и че тя е издадена при правилно приложение и тълкуване на материалния закон при ангажиране на отговорността по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В тази връзка се явяват неоснователни наведените в касационната жалба доводи за бланектност на мотивите и недоказаност дисциплинарното нарушение. В мотивите не се съдържа просто пресъздаване съдържанието на заповедта и несвързани теоретични постановки, а е пресъздадена всеобхватно и цялостно установената фактическа обстановка, като въз основа на нея са направени съответстващи й правни изводи. Както в оспорената заповед, така и в първоинстанционното решение са посочени времето и мястото на извършване на дисциплинарното нарушение - на 02.02.2024 г. и конкретно посоченото по-горе място в гр. София. От събраните по делото доказателства безспорно се установява описаното поведение на служителя, което законосъобразно е било квалифицирано като виновно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - т. 15, т. 19, т. 20, т. 24, т. 42, т. 49 и т. 50, както обосновано е приел и административният съд. Извършените от касатора действия дават на обществото основание да си изгради изключително вредния за доверието в институцията извод, че поведението на служителите в МВР не се подчинява на закона, а се мотивира от подбуди за лично облагодетелстване. Това, заедно с обстоятелството, че поведението на служителя е станало достояние не само на правоохранителните органи, а и на обществеността - чрез публикации в медиите, води до уронване престижа на институцията и е основание действията му да се квалифицират като тежко нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В тази връзка съдът е обсъдил нарушенията на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, характера на деянието като тежко нарушение на служебната дисциплина, като подробно го е разгледал и в контекста на Тълкувателно постановление 3/07.06.2007 г. по тълк. дело 4/2007 г. на ВАС, правилно е приел, че законосъобразно е наложено най-тежкото наказание. Правноирелевантен е начинът по който информацията е достигнала до медиите, а е важен настъпилият правен резултат - изграденото негативно обществено мнение за дейността на полицейските органи. При издаване на оспорената заповед, обратно на изложеното в касационната жалба, е спазено и императивното изискване на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Изложени са изрични мотиви защо липсата на предходни наказания не обуславят налагането на по-лека санкция. В тази връзка следва да се има предвид, че когато се установят предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за административния орган не е предвидена правна възможност за преценка за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение . Противно на твърдението в касационната жалба, не е нарушение несъобразяването на настоящото дисциплинарно производство с воденото срещу П. Д. наказателно производство и липсата на влязла в сила осъдителна присъда. На Д. не е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние е осъществено чрез действия, уронващи престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно дисциплинарно-наказващият орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение . По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствието на наведените касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което се определя в размер на 200 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,