Решение № 3131 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11937/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. Д. против решение 2941 от 27.09.2024 г. по адм. дело 1022/2023 г. на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, като излага съображения за необоснованост на съдебния акт и постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество, с който мълчаливият отказ на кмета на община Сандански да се произнесе по заявление вх. 94-С-3331/31.10.2022г. да бъде отменен. Претендира направените по делото разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът кмет на община Сандански оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Ответниците М. Н. Б., Т. С. И., И. В. И. и М. В. И. не изразяват становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Благоевград е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета на община Сандански да се произнесе по заявление на жалбоподателя И. Д. вх. 94-С-3331/ 31.10.2022г. с искане за изменение по реда на § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ на регулационния план на [населено място], изразяващо се в нанасяне на регулационната граница между УПИ XIII-161, кв. 29, собственост на жалбоподателя и съседния УПИ II-158, 160 в кв. 29 по плана [населено място], собственост на ответниците Б. и И. по имотната граница, тъй като дворищнорегулационният план на [населено място] от 1977 г., с който от имота на жалбоподателя към съседния се придават 18 кв.м. не е приложен. Крайният извод на административния съд, че оспореният мълчалив отказ е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна също е правилен, но по съображения, които не съвпадат с мотивите на съдебния акт. По делото е установено, че дворищнорегулационният план на [населено място] е одобрен със заповед 445/ 04.04.1977г. на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет Благоевград и с него от УПИ XIII-161,кв. 29, тогава собственост на наследодателя на жалбоподателя към съседния УПИ II-158, 160 в кв. 29, собственост на наследодателите на ответниците Б. и И. се придават 18 кв.м. заедно с подобренията. Планът влиза в сила (решение от 28.02.1978г. по гр. дело 114/ 1978г. на Благоевградски окръжен съд). С протокол от 17.09.1980г. на комисията по чл. 265 ППЗТСУ (отм.) е извършена оценка на придаваемата по регулация част от УПИ XIII-161 към УПИ II-158, 160 в кв. 29, заедно с подобренията. Определеното обезщетение е заплатено на наследодателя на жалбоподателя като собственик на УПИ XIII-161, като сумата е преведена по сметка в ДСК, на правоимащите собственици на УПИ II-158, 160 е съставен констативен нотариален акт 2, т. I, дело 2/ 1980г. и придадената по регулация част е завзета от тях (обстоятелство, което се признава от жалбоподателя). При тези факти следва да се приеме, че изискванията на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ не са изпълнени и предпоставките за изменение на плана по §8, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ПР на ЗУТ не са осъществени. Цитираните разпоредби за изменение на заварен дворищнорегулационен план се отнасят за хипотези, когато планът не е приложен в сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, отчуждителното му действие е прекратено и придадените по силата на този план части към съседни урегулирани имоти не са заети. В случая, обратно на изложените от касационния жалбоподател доводи, дворищнорегулациноният план на [населено място] от 1977г. е приложен по отношение на регулацията между УПИ XIII-161 и УПИ II-158, 160 в кв. 29 и не попада в обхвата на §8 от ПР на ЗУТ. Както жалбоподателят правилно отбелязва дворищнорегулационният план на [населено място] е одобрен при действието на ЗТСУ (отм.), поради което преценката за това дали същият е приложен следва да се извърши съобразно действалите тогава разпоредби. Съгласно чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Следователно собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но под прекратително условие, обвързано с приложението на плана съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ (отм.). В този смисъл е Тълкувателно решение 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. 3/2010 г., ОСГК. Съгласно чл. 111 и 112 ЗТСУ (отм.) и чл. 281 и 282 ППЗТСУ (отм.) правоимащите могат да заявят с нотариално заверена декларация пред кмета на общината, че са надлежно обезщетени. Вън от тези случаи обезщетението се определя по искане на заинтересуваните и по реда и при условията на Правилника за прилагане на ЗТСУ (отм.). Това обезщетение е парично и се внася по сметка на кредитора в Държавна спестовна каса. Заявлението по чл. 111, ал. 1 ЗТСУ (отм.) или внесеното по сметка на кредитора парично обезщетение са основание за издаване на нотариален акт по регулация по реда на чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.) за придаденото място, а той от своя страна е основание за завземането на мястото. След изпълнение на всички посочени условия планът се счита за приложен съгласно чл. 84, ал. 7 ППЗТСУ (отм.). В случая всички изброени предпоставки са изпълнени. По искане на заинтересуваните лица е определено парично обезщетение от комисията по чл. 265 ППЗТС (отм.); обезщетението е внесено по сметка на кредитора в ДСК; съставен е нотариален акт в полза на правоимащите лица и придаденото място е завзето. Следователно дворищнорегулационният план на [населено място] по отношение на регулацията между УПИ XIII-161, и УПИ II-158, 160, кв. 29 е приложен и регулационната граница следва да се приеме за имотна. Това налага заключението, че производството по § 8, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ПР на ЗУТ е неприложимо и следователно мълчаливият отказ на кмета на община Сандански е законосъобразен. В този смисъл е крайният извод на административния съд, въпреки различните съображения, поради което следва да се приеме, че съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и е обоснован. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Възражението, че в нарушение на изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоионстанционният съд не обсъжда основанията за законосъобразност на формирания мълчалив отказ по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, е неоснователено. Мълчаливият отказ представлява законова фикция, създадена за да се преодолее липсата на волеизявление в случаите, когато компетентният административен орган не се произнася по подадено до него искане. При тази правна фигура волеизявлението се предполага, като се приема, че непроизнасянето на органа представлява отказ да се издаде акт с посоченото от заявителя съдържание. Поради това при мълчаливия отказ спазването на формата и на административнопроизводствените правила се презумира, а съдебната проверка е само за материална законосъобразност, както правилно приема първоинстанционният съд. Отказът на административния съд да допусне съдено- техническа експертиза с поставени от жалбоподателя задачи в случая не представлява същество нарушение на съдопроизводствените правила. По част от въпросите, формулирани в молбата от 15.11.2023г., между страните няма спор, а за установяване на обстоятелствата, посочени в други, са представени писмени доказателства, чиято доказателствена сила не е оборена. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,