Решение № 6711 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3630/2024 г.
ВАСТрето отделение03.06.2024 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 8026/20.12.2023г., постановено по адм. д. 8727/2023 г. на Административен съд София-град.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. В. Г., гражданка на Русия, чрез процесуален представител, против решение 8026/20.12.2023г., постановено по адм. д. 8727/2023 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването срещу Решение 12483/18.08.2023 г. на Председателя на Държавната Агенция за бежанците при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационната жалбоподателка твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква, че съдът неправилно е приложил чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председател на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административен съд София-град е приел от фактическа страна, че по данни от интервюто, проведено в рамките на административното производство и от събраните свидетелски показания О. Г. е влязла в България от Испания на 10.04.2023г. с фалшив украински паспорт. В Испания живеят нейната майка и нейното малолетно дете. Опасява се от преследване от страна на биологичния баща на детето, грузинец, член на мафията. Съдът е обсъдил и събраните доказателства за страната на произход. От правна страна съдът е приел, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е извършил анализ на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и предвид доказателствата по делото е приел, че за жалбоподателката не са налице основателни опасения от преследване въз основа на релевантните за това мотиви по смисъла на закона, както и че тя не е и не би била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, в следствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да е основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието, че заявените от кандидатката за закрила твърдения не попадат в хипотезата на чл. 8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. При това преследването следва да е било или да бъде осъществено от конкретно посочените в чл.8, ал.3 субекти, и то именно в страната на произход. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на бежанката е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. Не се твърди и не се установява същата да е преследвана или да има опасност от преследване в Русия поради нейната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид и това, че руската гражданка е напуснала родината си легално, с шенгенска виза и в продължение на години безпрепятствено е работила в страна-членка на Европейския съюз Испания, от където е влязла в България. Правилно е отчетено, че в това време не е имала никакви проблеми с Руската федерация, което става ясно и поради обстоятелството, че не е подала веднага молба за международна закрила. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата бежанска история, административният орган е приел, че не се установява да е била или да бъде обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Изцяло неоснователни са доводите, че бившият партньор на жалбоподателката представлява субект на преследване по смисъла на чл. 8, ал.3 ЗУБ. Актуалната информация за страната на произход не сочи тя да е контролирана от недържавни субекти, на които да не може или да не желае да се противопостави. Отделно от това, липсва релевантен мотив за преследване по смисъла на чл.8, ал.1 ЗУБ. Изложените опасения на жалбоподателката са от личен и битов характер и не попадат в хипотезата на посочения текст. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденката не е била принудена да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би била застрашена от такива посегателства при завръщането си в Русия от страна на субектите по чл. 9, ал.2 ЗУБ. В тази връзка тук следва да се повторят съображенията, че бившият партньор на жалбоподателката не съставлява такъв субект. В страната й на произход не се установява чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й. От справките, представени по делото се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на О. Г., което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. По тези съображения решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,