Решение № 4650 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2011 г.

Решение № 4650 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Атанас Димитров Гълев, Стоян Проданов Иванов, Пепа Стоянова Митева и Добринка Стоянова Димитрова от гр. Варна, чрез пълномощника им адв. Р. Димитров, против решение № 1164/16.05.2011 г., постановено по адм. дело № 3773/2010 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена тяхната жалба против Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност "Ментешето", гр. Аксаково, област Варна, в частта относно новообразуван имот с № 469 и по отношение имоти № № 32, 35, 36, 410 по ПНИ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение поради необоснованост - противоречие със събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и спорът да бъде решен по същество, като се отмени оспорената заповед на областния управител и да се запазят очертанията на техния имот. В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответникът - Областният управител на област Варна не изпраща представител, в писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни - Кметът на община Аксаково, както и Георги Райков Георгиев, Димитър Димитров Йорданов, Румен Георгиев Георгиев, Венцислав Георгиев Георгиев, Севелина Тодорова Коларова, Петър Тодоров Коларов, Росен Раев Русев, Анка Илиева Русева, Христина Любомирова Найденова и Вяра Любомирова Пейчева не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за законосъобразен оспорения съдебен акт и предлага той да бъде оставен в сила. Сочи, че от заключението на вещото лице се установява, че имоти с № № 32, 35 и 36 не са новообразувани с плана на новообразуваните имоти и собствеността върху тях не е била придобита чрез трансформация на правото на ползване в право на собственост, а по отношение на имот № 469 са били спазени нормативните изисквания за образуване на имот за бившите собственици съгласно чл. 28, ал. 4 и ал. 6 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, сочени в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни - участници в производството пред първоинстанционният съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския административен съд е образувано по жалба, подадена от настоящите касатори, против ПНИ, одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 г. на Областен управител - Варна, в частта относно новообразувани имоти с № № 469, 32, 35, 36, 410. От доказателствата по делото, в това число и заключението на назначената съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че жалбоподателите се легитимират като собственици с възстановено право на собственост, в качеството им на наследници на Димитър Ат. Гълев, на основание решение на ПК № 13926/99 г. /л. 83 от делото/, с което им е възстановено правото на собственост върху лозе от 2 дка, находящо се в терен по § 4 на с. Аксаково, м. "Ментеше" при вписано ограничение, че имотът се възстановява по разпоредбите на § 4 от ЗСПЗЗ За посочения имот, с ПНИ им е отреден имот № 469 от 741.02 кв. м. Установил, че той е идентичен на имот № 13 по ПКП, идентифициран чрез анкета, като в границите на този имот /№ 13 по ПКП/ попадат: 417 кв. м в имот № 32; 409 кв. м в имот № 35, 356 кв. м в имот № 36, 67 кв. м в имот № 410 и 741.02 кв. м в НИ № 469, и че НИ № 469 отговаря на всички изисквания за образуване на имот по ПНИ по ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и техническото задание за изработване на плана и има достъп до път. Вещото лице е установило, че няма техническа възможност за образуване на имот с по-голяма площ за оспорващите. От друга страна съдът съобразил титулите са собственост на имоти № № 32, 35 и 36 по ПНИ, издадени от преди изработването на ПНИ, както и че относно имот № 410 - улица, като собственик в регистъра на имотите към ПНИ е вписана Община Аксаково. При тези данни съдът приел, че жалбата е неоснователна, тъй като административният орган се е съобразил при изготвяне на плана с правата на собственост, така както са установени с документите за собственост на страните. Освен това планът е изработен при съобразяване с всички изисквания за правилно устройство на територията, осигуряване на достъп на имотите до път и др., визирани в нормата на чл. 28, ал. 5 - 9 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда. Напротив, решението е съобразено с доказателствата за собственост на жалбоподателите и заинтересованите лица, записванията в регистъра към плана и с констатациите от техническа страна на неоспореното заключение на вещото лице /л. 221/ от делото. Неоснователно е възражението на касаторите, че съдът не е съобразил разпоредбите на чл. 28, ал. 5 - 7 от ППЗСПЗЗ във връзка с твърдението, че техният титул за собственост е "по-тежък" от тези на заинтересованите страни, тъй като те притежават титул за собственост върху 2 дка лозе, възстановено при ограничението на § 4 от ЗСПЗЗ, а административният орган законосъобразно е взел предвид както представения титул за собственост на бившите собственици, така и титулите за собственост на заинтересовани страни. В това административно производството няма място за решаване на каквито и да е претенции по отношение правата на собственост. Освен това е налице конкуренция на правата между бивши собственици, а не между ползватели и бивши собственици, и с ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост, какъвто е настоящият случай. Твърдението, че нотариалните актове на тази трета категория лица били "принципно незаконни и недопустими" не намира опора в доказателствата по делото и закона. Следва да се посочи, че данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържа данни, индивидуализиращи собствениците на имотите. Поради това е неоснователен основният довод на касационните жалбоподатели за допусната "несъразмерност" при намаляване на отредения им имот, като собственици с възстановено право на собственост. Правилно съдът е приел, че в този случай административният орган е съобразил правата на собственост така, както са установени. Отделно от това, както вече бе посочено, заключението на вещото лице не е оспорено. Най-сетне, ПНИ е образуван, т. е. се определят границите /респ. площта/ на имот № 469, записан на името на касаторите, като му е осигурен достъп по реда на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. По отношение на него са спазени нормативните изисквания за образуване на имот за бившите собственици, поради което, противно на твърдяното, постановеното решение е напълно съобразено с данните по делото и с материалния закон - нормите на чл. 28, ал. 5 - 9 от ППЗСПЗЗ и е обосновано. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора претенцията за разноски, направена от ответната страна - Областния управител на област Варна в писмения отговор на юрисконсулт Д. Георгиева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВАС е основателна. Оспорващите следва да бъдат осъдени да заплатят на Областна администрация - Варна на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, разноски в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 отНаредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, изм. ДВ, бр. 2 от 9.01.2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,