Решение № 13635 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2009 г.

Решение № 13635 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6532/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Амбалаж - София град" ЕООД, гр. София, срещу решение от 24.02.2009 г. по ахд № 1910/2007 г. на Административен съд - София град, първо отделение, 17 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 20002705/11.12. 2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 475/04.04.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 307 078,37 лв. по данъчна фактура № 231784/16.02.2006 г., издадена от "Дружба Стъкларски заводи" АД на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм.). Доводите на съда са, че данъчната фактура е свързана със извършване на строително - монтажни работи по договор, които са завършили към 31.12.2005 г., поради което през м. 02.2006 г. няма данъчно събитие. Съдът не е кредитирал приемо - предавателния протокол от 13.02.2006 г. за отстраняване на дефектите и е приел, че услугата е завършена по - рано. Начисляването на данъка от страна на доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) е след срока по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), а същото така и частичното плащането на ДДС по ДДС - сметка на доставчика през следващи данъчни периоди. Предвид изложеното и на основание чл. 64 ЗДДС (отм.) правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя не се е породило. Решението е необосновано и материалноправно незаконосъобразно. Основният спор между страните пред първоинстанционния съд се е водил досежно датата на завършване на строително -монтажните работи - дали е през м. 12.2005 г. или м. 02.2006 г. Настоящият съдебен състав намира че доставката на СМР е завършена през м. 02.2006 г., когато е подписан приемо - предавателния протокол за извършени СМР. Приемо-предавателният протокол от 30.12.2005 г. за продажба на реконструиран недвижим имот няма отношение към приемане на извършените СМР. Заключението на СИЕ конкретизира и извършените след 31.12.2005 г. СМР - дейности по пожарна безопасност. Безспорно е установено, че услугите са извършени, данъкът е начислен по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от доставчика през м. 02.2006 г., и жалбоподателят е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит за процесните услуги еднократно - само през м. 02.2006 г. Фактурата е издадена след настъпване на данъчното събитие - тоест данъкът е начислен с основание и не може да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС (отм), визиращ хипотезата на начислен данък без основание. Дори и данъчното събитие да беше през м. 12.2005 г. не би имало основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по този текст, тъй като пак би имало реална доставка на услуга, предхождаща начисляването. Данъкът с оглед възприетата от този състав дата на данъчно събитие е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и е налице и единствената спорна между страните предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Дали начисляването е в този срок има значение само досежно възможността данъчните органи да претендират лихви за забава от страна на доставчика при по-късно начисляване. Дори и данъчното събитие да беше през м. 12.2005 г., не би могло да се откаже право на приспадане на данъчен кредит на това основание само заради начисляване на данъка от страна на доставчика през м. 02.2006 г., тъй като това би довело до нарушаване на характера на ДДС на косвен, многофазен, некумулативен данък и до неоснователно обогатяване на фиска, както многократно настоящият съдебен състав е приемал в решенията си. Впрочем незаконосъобразността на отказа на право на приспадане на данъчен кредит заради по - късно начисляване на данъка от страна на доставчика е видно и от съдържанието на решението по делото "Булвес" АД срещу България на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 г. (жалба № 3991/03) Предвид изложеното решението като неправилно - материалноправно незаконосъобразно и необосновано следва да бъде отменено, и да се постанови ново, с което се отменя изцяло обжалваната част от РА. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят всички разноски по делото в размер на 15 165 лв., платими от дирекция "ОУИ", гр. София и няма възможност за присъждане на претендираните от ответника по касационна жалба разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение