Решение № 8347 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение 530/14.02.2024 г., постановено по адм. дело 318/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново, по жалба на Зита ВТ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) Р-04000422002719-091-001/19.01.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП), потвърден с Решение 40/21.04.2023 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Велико Търново при Централно управление (ЦУ) на НАП, в частта, с която са доначислени следните задължения: в частта по ЗКПО за 2018 г. относно допълнително определения КД в размер на 117,05лв. и лихви 45,29лв.; за 2019 г. относно допълнително определения КД в размер на 172,80лв. и лихви 44,92лв.; за 2021 г. относно допълнително определения КД в размер над 2 000,14лв. до 3 028,00лв. и лихвите над 114,29лв. до 173.03лв.; в частта по ЗДДС: за допълнително определените задължения за м.04/2019г. в размер на 2 018,82лв. и лихви 756,39лв., както и за м.05/2019г. - главница 1 558,81лв. и лихви 570,61лв.; за м.01/2020г. - главница 6 108,04лв. и лихви 1872,76лв.; за м.02/2020г. - за сумата на главницата над 5 919,54лв. до 18 244,41лв. и за лихвите над 1 716,30лв. до 5 289,76лв.; за м.12/2021г. - 164,11 лв. ДДС и лихви 16,99лв. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена, а именно в частта по ЗКПО: за 2020г. относно допълнително определения КД в размер на 568,77лв. и лихви 90,17лв.; в частта по ЗДДС: за м.02/2020 ч. - относно задълженията за ДДС в размер 5 919,54лв. и лихви 1 716,30лв.; за м.03/2020г. за ДДС 4 885,41лв. и лихви 1374,40лв.; за м.04 и 05 на 2020г. за установените по СД задължения, съответно 4 694,71лв. и 363,48лв. и доп. определените при ревизията лихви в размер на 1281,62лв. и 96,10лв.; относно отказания данъчен кредит за м.08/2020г. в размер на 349,39лв. и лихви 83,44лв. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната жалба на Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, се оспорва решението на административния съд в частта, с която е отменен ревизионният акт и в частта, в която са осъдени за разноски, като се сочи, че същото е неправилно и са налице касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК поради неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че представените под формата на таблици данни от куриерските дружества са подписани с валиден квалифициран подпис. Излага подробни съображения в касационната жалба. Моли за отмяна на съдебния акт в оспорваната част. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Зита ВТ ЕООД, чрез пълномощника адв. Иванов, в съдебно заседание оспорва тази касационна жалба и моли за оставяне в сила на решението в атакуваната от директора на Дирекция ОДОП Велико Търново част. Претендира присъждане на разноски по представен списък. С касационната жалба на Зита ВТ ЕООД, с ЕИК 204976178, чрез адв. Иванов, се иска отмяна на решението на административния съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт в частта по ЗДДС: за м.02/2020 ч. - относно задълженията за ДДС в размер 5 919,54лв. и лихви 1 716,30лв.; за м.03/2020г. за ДДС 4 885,41лв. и лихви 1374,40лв.; за м.04 и 05 на 2020г. за установените по СД задължения, съответно 4 694,71лв. и 363,48лв. и доп. определените при ревизията лихви в размер на 1281,62лв. и 96,10лв., като касаторът се обосновава с неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Мотивира се с чл. 103, ал.1 от ЗДДС и посочва, че за дата на регистрация по ЗДДС се смята датата на връчване на акта за регистрация. По подробни изложени съображения моли за отмяна на решението в оспорваната част. Прилага писмени доказателства уведомително писмо, акт за регистрация по ЗДДС, извлечение от информационната система на НАП. Решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА в частта по ЗКПО: за 2020г. относно допълнително определения КД в размер на 568,77лв. и лихви 90,17лв. и в частта на отказания данъчен кредит, като в тази част то е влязло в сила. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба на дружеството в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: С ревизионния акт на Зита ВТ ЕООД, Велико Търново, са установени допълнителни задължения по ЗКПО за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г. - корпоративен данък в общ размер на 3 886,62лв. и лихви в размер на 353,41лв.; по ЗДДС за данъчни периоди м.04 и 05 на 2019г., ,м. 01, 02 и 03 на 2020г. и м.12 на 2021г. са определени допълнителни задължения за ДДС за извършени продажби в размер на 38 037,79лв., при което е установен ДДС за внасяне за данъчни периоди м.04 и 05 на 2019г., м. 01, 02, 03, 04, 05 на 2020г. и м.12 на 2021г. общо в размер на 38 037,79 и съответстващите му лихви в размер на 11 258,63лв.; по ЗДДС за данъчен период м.08/2020г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 349,39лв. и лихви в размер на 83,44лв. От фактическа страна съдът е установил, че ревизията е предшествана от проверка на приходните органи, при която е осъществен анализ на данни в електронен формат, отразени в Протокол П- 04000422018882-073-001/31.05.2022 г. Събраните доказателства са приобщени към ревизионната преписка с Протокол Р-04000422002719-ППД-001/07.07.2022 г. Проверката е изследвала извършваната от Зита ВТ" ЕООД търговска дейност чрез електронен магазин, посредством куриерските дружества ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, СПИДИ" АД и ЛЕО ЕКСПРЕС" ЕООД. Установено е при ревизията, че дружеството притежава електронен магазин с интернет адрес wvww.perfectcasabg.com, от който извършва онлайн търговска дейност. Извършени са насрещни проверки на горепосочените куриерски дружества. Въз основа на събраните доказателства от куриерските дружества и след анализ и съпоставка с данните от счетоводството и подадените данъчни декларации от Зита ВТ" ЕООД, ревизиращите достигат до извода, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи и воденото счетоводство не дава възможност за установяване на данъчната основа за облагане. Установени са различия между декларираните от ДЗЛ приходи по ГДД и продажби по СД по ЗДДС, а освен това липсва аналитично отчитане на движението на стоките по видове и количества на отделните артикули. В тази връзка на ревизираното лице са връчени: Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК ,че основата за облагане с данъци по ЗДДС и по ЗКПО за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК; Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК; Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. Изисканите документи са представени по електронен път на 16.09.2022 г., заедно с писмени обяснения. Съдът е стигнал до извод, че РА е подписан с квалифицирани електронни подписи /КЕП/ от издателите му. Посочено е, че РА е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В частта, с която съдът е уважил жалбата на дружеството и е отменил ревизионния акт, решаващата инстанция е приела, че не са налични товарителници относно изпращането на стоките, а представените частично РКО не могат да бъдат отнесени именно към установената разлика от съпоставката на данните в е-формат без конкретните товарителници. Съдът е приел, че не се установява и наличието на основание за регистрация по ЗДДС, съответно за наличие на данъчно задължение за ДДС по отношение на данъчни периоди април и май 2019г.; януари 2020г., частично за месец февруари 2020г. и за месец декември 2021г. В частта, с която e отхвърлена жалбата на дружеството, съдът е приел, че оборотите на дружеството са преминали прага за задължителна регистрация по ЗДДС през м.01.2020г., когато е достигнат оборот от 50 000лв. и Зита ВТ ЕООД е следвало да подаде заявление за регистрация до 07.02.2020г., а актът за регистрация е следвало да бъде издаден до 21.02.2020г. Следователно според съда ДДС е следвало да бъде начислен върху продажбите, осъществени от дружеството от 21.02.2020г. Поради тези изводи е приел РА за законосъобразен и в частта по ЗДДС за м.03, 04 и 05.2020 г. Решението е валидно и допустимо и правилно. Касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново е неоснователна. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Не се констатират твърдените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Описанието на пратките в табличен вид, получени чрез куриерските дружества, не са основание да се приеме, че са получени стоки, същите са продадени и са реализирани доходи, които не са декларирани и съответно обложени. Приетите от данъчните органи доказателства от куриерските дружества на електронен носител, както многократно е изразявал становище ВАС по идентични дела, не са електронни документи, а са писмени доказателства, които могат да бъдат представени на хартиен носител в изпълнение на разпоредбата на чл. 183 от ГПК. Невъзможността за преценка на доказателствата поради непредставянето им в годен за това вид има за последица несъобразяването им при формиране на фактическите и правни изводи при решаване на спора. При липсата на товарителници относно изпращането на стоки представените частично РКО не могат да бъдат отнесени именно към установената разлика от съпоставката на данните в е- формат без конкретните товарителници. Във връзка с направеното оспорване на експертизата от страна на органите по приходите следва да се посочи, че според разпоредбата на чл. 201 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно пълно и ясно, а повторно - когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Но право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно. Видно съдът не е основал решението си в обжалваната част само на заключението на вещото лице, а го е обсъдил съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК заедно с останалите доказателства по делото. Правилно е приел съда, че предвид невъзприемането на изводите на органите по приходите относно извършването на облагаеми доставки, стойността на които ревизираното лице да е получило чрез наложени платежи, не се установява и наличието на основание за регистрация по ЗДДС, съответно за наличие на данъчно задължение за ДДС по отношение на данъчни периоди м.април и м.май 2019г.; м.януари 2020г., частично за месец февруари 2020г. и за месец декември 2021г. Решението на административният съд в частта, с която потвърждава ревизионния акт досежно установените задължения за ДДС правилно е съобразено заключението по съдебно-счетоводната експертиза, като преценката за достигнат оборот е извършена помесечно. При положение че е установено достигане на облагаем оборот през месец януари 2021 г., както и че след този момент приходите на едноличния търговец не са спадали под законовия праг, правилно с решението задълженията за ДДС са потвърдени до установените с ревизионния акт размери. С оглед изложеното и в тази обжалвана част решението е правилно постановено и не са налице сочените нарушения, поради което същото на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение