Решение № 241 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 850/2011 г.

Решение № 241 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 850/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимир Влахов Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. Д. срещу Решение № 509/7.04.2011 г. по в. гр. д. № 23/11 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е изменено първоинстанционното Решение № 2870/8.10.2010 г. по гр. д. № 13626/09 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са определени квотите на съделителите Г. Д. Н. и Д. Г. Н. от допуснатите до делба недвижими имоти в землището на [населено място], [община], като същите са намалени от по 22/480 ид. ч. на по 11/480 ид. ч., а на съделителката С. Х. П. е определена квота от 22/480 ид. ч. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне по наведени доводи относно квотите на съделителите, вследствие на което техните права в общността са били определени по начин, несъобразен с материалния закон. Моли се за неговото отменяване. Ответниците по касационната жалба- З. Т. М., Н. В. Н., Н. Н. Н. - Т., К. С. З., Е. Й. К., А. Т. Д., Р. Т. Д., А. Р. Р., М. Р. К., Г. Д. Н., Д. Г. Н., К. Й. Т., Й. Й. Л., К. П. Д. и С. Х. П. не са депозирали отговори по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. С определение № 1130/7.12.2011 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд е допуснал до разглеждане касационната жалба, като е приел, че е налице вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, тъй като сборът от дробите, определени като наследствени квоти на съделителите, надхвърля единица /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/09 г., ОСГТК на ВКС/. Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото, намира следното: С обжалваното въззивно решение Пловдивският окръжен съд е определил квотите на съделителите от наследствените недвижими имоти в землището на [населено място], [община], без да изложи каквито и да са фактически и правни съображения, които да позволят преценка на правилността на крайните му изводи. Такива липсват и в мотивите на първоинстанционното решение, с оглед на което в случая е неприложима разпоредбата на чл. 272 ГПК, още повече като се има предвид, че актът на първоинстанционния съд не е изцяло потвърден. В този смисъл актът на въззивния съд е постановен при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. В конкретния случай изцяло липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и формиране на изводи досежно релевантните за спора факти, а изложените правни съждения са фрагментарни и без определена логическа последователност. В този смисъл следва да се приеме, че по отношение на решението е налице липса на мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 ГПК, което е основание за отменяването му, а доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция- и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания за постановяване на мотивирано въззивно решение /чл. 293, ал. 3 ГПК/. Необходимостта решението по допускането на делбата да установява ясно и несъмнено правата на съделителите, както и осигуряването на възможността неговата правилност да бъде проверена от касационната инстанция налагат, делбените квоти да бъдат определени така, че знаменателят на дяловете да е еднакъв, както и сборът от числителите на отделните дялове да е равен на знаменателя. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение