Решение № 12185 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2013 г.

Решение № 12185 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитър Иванов Стоянов, от с. Лозен, р-н "Панчарево, Столична община, против Решение № 2416/11.04.2013 г. по адм. дело № 5185/2012 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - началника на РДНСК-ЮЗР, гр. София, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Игнатов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата - Лиляна Асенова Стоянова, чрез писмено становище, поддържа основателност на касацонната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на касационната жалба, предвид категорията на строежа и разпоредбата на чл. 215, ал. 7, изр. 1 от ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Строежът е от пета категория, с оглед вида му - касае се за "гараж", който е сред изброените в чл. 137, ал. 1, т. 5, б."в" от ЗУТ, поради което касационния контрол върху обжалваното решение е допустим. По същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Димитър Иванов Стоянов против Заповед № ДК-02-ЮЗР-89/14.03.2012 г. на вид. началник РДНСК-ЮЗР, гр. София, като неоснователна. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и с нея е наредено премахването на незаконен строеж: "Гараж", намиращ се в поземлен имот /ПИ/ № 131, м."Крушите", р-н "Панчарево", СО, по отношение собственика на имота - Димитър Иванов Стоянов. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е анализирал относимите към спора факти и въз основа на тях е извел правни изводи за наличие на незаконен строеж, в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за който са налице законовите предпоставки за премахване по чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, тъй като не са представени надлежни строителни книжа, а и строежа не е "търпим", съответно "узаконим", предвид времето на изграждането му. Решението е правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че разпоредения за премахване строеж представлява гараж, който съгласно описанието му по КА, съставен от органите на РДНСК-ЮЗР, потвърдено и от заключението на съдебно-техническата експертиза, е "строеж", по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Като такъв същият не разполага с изискуемите по закон строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, поради което се явява незаконен. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради отказа на съда да приеме незаконосъобразност на заповедта, на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Адресати на заповедта по чл. 225 от ЗУТ са лицата по § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, като правото срещу кого от тези лица да образува и приключи производството по чл. 225 ЗУТ принадлежи на органа, в случая началника на РДНСК-ЮЗР. Едно от тези лица е собственика на терена, в лицето на касатора, поради което като е образувал производството срещу един от тези собственици, органът е действал законосъобразно. Неоснователни са и оплакванията за допуснати процесуални нарушения спрямо другия собственик - ответника Лиляна Стоянова. Касаторът не може да претендира нарушения от чуждо име, а само такива по отношение на него, като адресат на акта. Неоснователни са и оплакванията за наличие на "търпим" и "узаконяем" строеж, което възпрепятства премахването. Съдът правилно е установил, че търпимостта на строежа по някой от хипотезите на § 16, ал. 1,2 или 3 от ПР на ЗУТ би могла да бъде изследвана, ако строежа е започнат най-късно след 30.06.1998 г., но не е бил узаконен до 02.01.2001 г. - датата на обнародване на ЗУТ. В случая са налице данни, че гаража е започнал да се строи преди 8 години /св. Боршукова/, и че съгласно КА от 02.11.2005 г. към предходна заповед за премахване на друг гараж № РД-14-427/17.03.2006 г. на началника на ДНСК по отношение на Димитър Ив. Стоянов, процесния гараж не е съществувал. Ако е бил построен преди това, при проверка и оглед на място през 2005 г. контролните органи на ДНСК биха го констатирали. Следователно построения след 2005 г. гараж в имота на касатора, не се обхваща от периода, визиран в § 16 от ПР на ЗУТ, поради което, не е било необходимо да се изследват останалите законови предпоставки за търпимостта му, една от които е строежа да е бил допустим, съгласно правилата и нормативите действали по време на строителството му. По същите съображения /касаещи времето на изграждане/ и липсата на издаден акт за узаконяване за строежа от гл. архитект на р-н "Панчарево, СО, на основание § 184, ал. 1 и сл. от РЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/22.07.2003 г./, правилни са изводите на съда, че строежа е неузаконим. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение