Решение № 5109 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Елторо Ойл БГ 2014" ЕООД, гр. София срещу решение 7557/04.12.2023г., постановено по адм.д. 8604/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт (РА) Р-22221721005533-091-001 от 04.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1168 от 26.07.2022 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика София, с който на основание чл. 177, ал. 6 във вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са установени задължения с общ размер 51 248,93 лева, от които ДДС в размер на 40 700 лева и лихви за забава в размер на 10 548,93 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" София при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административен съд София-град е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства, кредитирайки тези от тях, които потвърждават изводите на органа по приходите. Спорът от правна страна е концентриран по отношение на това, налице ли са условия за ангажиране на отговорността на ревизираното дружество по чл. 177, ал. 1 във вр. с ал. 6 от ЗДДС за дължим ДДС по доставката. Противно на приетото от съда, не са установени елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 177 ЗДДС - ползван данъчен кредит, пряко или косвено свързан с дължимия и невнесен данък от доставчика. Неправилни са изводите на органите по приходите, че доставчикът и жалбоподателят поради обстоятелството, че са с един и същ счетоводител, са свързани лица и е налице знание. За обосноваване на наличие на знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС, е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. По делото липсват доказателства, че през ревизираните периоди задълженото лице се е намирало в положение на свързаност с другия субект по облагаемите сделки, с изключение на твърдението, направено от органите на приходната администрация, че дружеството -доставчик Х-ТРЕЙД 2018" ЕООД са свързани лица - чрез един и същи адрес за кореспонденция и общ счетоводител - К. Костадинова, която е управител на ЕЛТОРО ОЙЛ БГ 2014"' ЕООД. Изводът на приходната администрация, потвърден от съда е неправилен, поради противоречие със събраните по делото доказателства и съответно неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице - получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120 от ДОПК. Органите по приходите обосноват отговорността в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС - общият счетоводител на двете дружества- К. Костадинова, която нямало как да не знае, че дължимия данък по фактурата не бил внесен от доставчика, тъй като счетоводителят знае, че Х-ТРЕЙД 2018" ЕООД практически не разполага с парични средства, с които да внесе дължимия данък. Подобен извод не може да бъде споделен. Пространна е съдебната практика, в която се приема, че за обосноваване на наличие на знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Липсата на пълно разплащане на данъчната основа и начисления ДДС по банковата сметка на дружеството, не могат да обосновават наличие на такъв обективен факт, който обосновава знанието у получателя на доставките, че дължимия данък няма да бъде внесен от доставчика. Неправилно е заключението за свързаност между двете дружества - доставчик и получател, възприемащо изцяло становището на органите по приходите, че е налице свързаност, но не по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, а защото органите по приходите били установили по безспорен начин", че двете дружества са регистрирани на един и същ адрес, имали общ счетоводител. Както се посочи вече, въз основа на горните обстоятелства не може да бъде направен извод, че е изпълнена законовата предпоставка, получателят да е знаел и е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател. Същите се установиха в размер на 4 960 лева за двете инстанции и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,