Решение № 12663 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2011 г.

Решение № 12663 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Минчо Николов Добрев и Стефан Минчев Николов и двамата от град Габрово, срещу решение № 163 от 24.11.2010 г., на административен съд, гр. Габрово, постановено по административно дело № 118/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Добрев и Николов срещу заповед № 986 от 27.05.2010 г. на Кмета на Община Габрово, с която е отменена Заповед № 2716/19.12.2008 г., за продължаване на наемните правоотношения между Община Габрово и Минчо Добрев и Стефан Николов, за общински недвижим имот. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът, след отказ да осигури безплатна правна помощ, не е дал възможност касаторите да организират защитата си, упълномощавайки адвокат; отлагал е производството по делото за твърде кратки сроково, не даващи физическа възможност за защита; самото решение е необосновано. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община- Габрово, в писмено становище, оспорва жалбата като неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно установил фактите и приложил материалния и процесуален закони. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че страните по административното производство са и страни по наемно правоотношение - сключен наемен договор на 19.09.2007 г., като на жалбоподателите е предоставено за обитаване общинско жилище, къща, находяща се на улица "Опълченска" № 7 в град Габрово. Поради освидетелстване на отдадения под наем имот като негоден, кметът едностранно прекратил наемното правоотношение по отношение на него, с оспорена (от Добрев и Николов) по съдебен ред заповед, която е потвърдена и влязла в сила. Установено е също така, че с последваща Заповед № 2716/19.12.2008 г.- на жалбоподателите е предоставено за отдаване под наем друго годно за обитаване жилище. Констатирано е, че тази заповед е сведена лично до знанието на Добрев и Николов, с указание, че при неявяване в 14-дневен срок за връчване на настанителна заповед, то същата ще бъде отменена. С процесната заповед - 986/27.05.2010 г.- кметът отменил издадената от него настанителна заповед № 2716/19.12.2008 г. Въз основа на това съдът приел от правна страна, че е налице хипотезата на чл. 14, ал. 6, т. 1 от от Общинската наредба по чл. 45а от Закона за общинската собственост, която разпоредба сочи, че при отказ от получаване на настанителна заповед- същата се отменя. Направил извода, че оспорваната заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Тези изводи на съда са правилни. Основните твърдения на касаторите са за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до невъзможността Добрев и Николов да организират защитата си. Тези доводи не могат да бъдат споделени. В проведено на 13.07.2010 г. открито съдебно заседание първоинстанционния съд е оставил без уважението искането на жалбоподателите за предоставяне на безплатна помощ, намирайки, че същата на основание чл. 24 от Закона за правна помощ - не е оправдана от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; Това определение е оспорено с частна жалба и потвърдено от Върховния административен съд. Именно поради това оспорване-съдът не дал ход в три съдебни заседания; на проведеното на 9.11.2010 г., съдът дал възможност на страните да ангажират доказателства, отлагайки производството за друга дата - 16.11.2010 г. На тази дата, съдът отново не приключил делото давайки възможност на жалбоподателите да организират защитата си, отложил производството за 23.11.2010 г., на която дата в проведеното открито съдебно заседание, съдът е дал ход по същество. Настоящата съдебна инстанция не счита, че касаторите не са могли да защитят правата си, поради кратките срокове, в които съдът е насрочвал съдебните заседания. Когато няма нормативно определен срок за дадено действие, то съда го определя в разумни граници. Не може да бъде споделен довода на касаторите, че отлагането на делото, през седем дни, говори за тенденциозност и липсата на реална възможност страните да организират защитата си. Правилно, съда с оглед общо формулираното искане" да представим доказателства" - е приел, че седмодневния срок между проведените заседания е достатъчен; както и, че жалбоподателите са имали достатъчно време да организират защитата си във времето между образуване на производството и неговото приключване с даване на ход по същество. Видно от изложеното релевираният в касационната жалба довод за неправилност на обжалваното решение е неоснователен. След извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и с оглед на неоснователност на касационната жалба съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд,