Решение № 4553 от 12.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на район "Връбница"- Столична община (СО), подадена чрез юрисконсулт Джилджов, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 6182/ 29.10.2021 г. по адм. дело 8982/ 2021 г. на Административен съд- София- град(АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва се, че обжалваното писмо не представлява подлежащ на обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание чрез юрисконсулт Митрев моли за отмяна на решението на Административен съд София- град. Ответникът- М. Гецова, в депозирания писмен отговор, подаден чрез адвокат А. Динев излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави в сила обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за правилно и обосновано, тъй като не са налице касационни основания за неговата отмяна. Върховият административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт- Административен съд- София-град е ОТМЕНИЛ по жалба наМ. Гецова, Писмо изх. РВР21-ГР94-1352 от 17.08.2021г. на кмета на район «Връбница» - Столична община, в което е обективиран изричен отказ да предостави административна услуга заверка на молба-декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл.587 ГПК относно апартамент [адрес] с идентификатор 68134.2816.2400.2.81 по Молба РВР21-ГР94-1352 от 14.07.2021г. Същевременно е ВЪРНАЛ преписката на Кмета на район Връбница СО за произнасяне по молба декларация РВР21-ГР94-1352 от 14.07.2021г. по обстоятелствена проверка за заверка относно апартамент с идентификатор 68134.2816.2400.2.81 с отразяване дали за него има съставен акт за общинска собственост по реда на ЗОС, в седемдневен срок. Осъдил е Столична община да заплати на М. Гецова сумата от 10 лв. разноски по делото и на 500 лв. адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат адм. съд е приел, че жалбоподателят е започнал административното производство с молба от 14.07.2021 г. Към нея е приложил договор от 22.12.1990г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти и скица на апартамент с идентификатор 68134.2816.2400.2.81 от 12.07.2021г., от която е видно, че в КР като собственици на жилището са вписани жалбоподателя и Й. Гецов. С писмо от 26.07.2021г. ответникът е уведомил Й. Гецов, че в район Връбница е образувана преписка по входирана молба декларация за признаване на право на собственост върху горецитираното жилище чрез извършване на обстоятелствена проверка. С възражение от 11.08.2021г. Й. Гецов е посочил, че е съсобственик на цитираното жилище в режим на СИО, като придобито по време на брака му с жалбоподателката, сключен на 06.07.1980г. Към момента бракът им е прекратен, но имуществото не е разделено. В тази връзка е издаден процесният отказ от 17.08.2021г., според който е налице спор за материално право, до решаването на който по съдебен ред молбата не може да бъде процедирана. Отказът е подписан от зам. кмета на района в условията на заместване, съгласно Заповед РД-09-196 от 18.09.2015г. За да отмени отказът адм. съд е приел, че ответникът следва да се произнесе по подаденото от жалбоподателя искане за удостоверяване в молбата-декларация на данните за имота, значими за извършване на обстоятелствената проверка. Непопълването на депозираната молба- декларация, която ще послужи за извършването на обстоятелствена проверка, лишавала жалбоподателя от възможността да осъществи предвиденото охранително производство чл. 587 от ГПК. Отказът на органа да изпълни това задължение противоречало и на основни принципи на административния процес. Посочил е, че по съображения, че жилището е СИО и след прекратяването на брака не е поделено между бившите съпрузи, административният орган не може да откаже да разгледа и да се произнесе по направеното от жалбоподателя искане. Сметнал е, че отказът за извършване на административната услуга по аргументи, свързани с евентуален спор за принадлежността на правото на собственост, представлява превратно упражняване на власт. Административният орган не можело да злоупотребява с властта си и да препятства осъществяването на чужди права, при положение, че законосъобразният начин за решаване на спорове за собственост е свързан с търсенето на защита по исков ред. Решението на адм. съд е валидно, допустима и правилно. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти- чл.171, ал.1 АПК. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че обжалваното писмо не представлява годен за обжалване индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Обосновано и правилно адм. съд е приел, че предмет на обжалване, е изричен отказ на Кмета на район "Връбница" към СО да извърши заявената пред него административна услуга- & 1, т.2 от Закона за администрацията. С писмото се финализира преписката по подаденото искане и имплицитно се съдържа отказ да бъде извършена поисканата услуга- чл. 21, ал. 3 АПК, във вр. с § 8 ПЗР АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдебният акт е неправилен. Съдът правилно е отменил Писмо от 17.08.2021 г. на кмета на район "Връбница"- Столична община, в което е обективиран изричен отказ да предостави административна услуга заверка на молба- декларация за признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК относно апартамент и е върнал преписката за ново произнасяне. Административният орган е бил сезиран с искане за заверка на молба- декларация, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Молбата- декларация е по предварително одобрен образец и следва да съдържа данни за процесния имот, за когото се иска да се посочи дали е общинска собственост. За отразяване на това обстоятелство компетентният административен орган по чл. 23, ал. 1 от АПК следва да извърши проверка в актовите книги на общината и след като установи наличието или отсъствието на надлежно съставен акт за общинска собственост, да отрази констатациите си в молбата- декларация. Съгласно чл. 62, ал.2 ЗОбС, актовите книги за имотите общинска собственост, са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Информацията дали даден имот е държавна собственост е публична и следва да бъде предоставена на заинтересованото лице. Общодостъпна е и информацията за държавната собственост- чл. 77 ЗДС. Необходимостта от установяването на обстоятелството, дали имотът/ имотите са държавна или общинска собственост е продиктувана от забраната в чл. 86 от Закона за собствеността, който разпорежда, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Тоест, с тази заверка се установява само част от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Удостоверяването правото на собственост на заявителя е от компетентността на съответният нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и дали е допустимо придобиването на право на собственост. Същият след проверка на основателността на искането с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. В охранителното производство пред нотариуса, както и от компетентния съд при материалноправен спор се преценява наличието на предпоставките за придобиване право на собственост по давностно владение по чл. 79 ЗС и, респ. наличието на забрана да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. С отказът за заверка на молбата- декларация административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, чрез отразяване на факта за наличие или отсъствие на акт за общинска собственост, превратно е упражнил права, с което е осуетил възможността на молителя да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. При посочените обстоятелства съдът правилно е приел, че отказът да бъде извършена административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от Закона за администрацията, вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 ПЗР АПК е незаконосъобразен. Отказът за произнасяне, в случая лишава незаконосъобразно лицето от законоустановени права и препятства тяхното упражняване. Поисканата услуга е един от елементите на охранителното производство по чл. 587 ГПК и административният орган следва да издаде искания документ. Компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота, според регистъра. Този документ ще послужи, за преценка на нотариуса дали заявителят е придобил правото на собственост чрез някои от придобивните способи, вкл. по чл.79 ЗС върху същия имот. Решението на съда, като правилно, следва да се остави в сила. Претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена, съобразно представения пред настоящата инстанция списък на разноските. На основание чл. 8, ал. 3 Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията действаща към момента на сключването на договора за правна защита и съдействие, за процесуално представителство, по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 500 лв. С оглед изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение