Решение № 14327 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2017 г.

Решение № 14327 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4812/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 395 от 8.03.2017 г., постановено по административно дело № 2644/2016 г. от Административен съд Варна, с което е отменено негово решение № 03-РД/2468/22.08.2016 г. за отказ да се предостави искана обществена информация и делото му е изпратено като преписка за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу акта бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени и деловодни разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът по касационната жалба – Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и също претендира присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд, след извършената по реда на чл. 168, ал. 1 АПК пълна проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но без да спази изискванията, предвидени в закона за неговата форма, при допуснати нарушения на административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че търсената от заявителя информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ тъй като е свързана с обществения живот в Република България и цели да даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността, функциите и най-вече контролните такива на задължения субект ДФ "Земеделие". В тази насока неоснователни са наведените доводи, че исканата по т. 3 и 4 от заявлението информация има подготвителен характер – напротив с предоставянето ? заявителят ще може да си създаде мнение за работата на органа по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) - в случая ДФЗ, с което ще бъде изпълнена целта на получаването ? по чл. 2 ЗДОИ. В случая не се установява наличие на нито едно от основания та за отказ да се предостави исканата информация, посочени в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, цитиран в заповедта – липсват доказателства, а и твърдения, че исканата информация е класифицирана или същата да е предоставяне през последните 6 месеца на заявителя. Липсват и доказателства, че същата ще засегнати интереси на трето лице, да е поискано съгласието му и то да е отказало предоставянето ?. При това правилно в случая съдът приема, че в случая е налице надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, доколкото в случая се касае до информация, с която ще се повиши прозрачността и отчетността на ДФЗ. Обоснован и законосъобразен е изводът на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, доколкото акта е постановен без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правилен е и изводът му за допуснати нарушения във формата на акта, доколкото в пространното изложение не се съдържат фактическите основания, на които се основана постановения от административния орган правен резултат- нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото искането на ответника за присъждане на разноски е основателно предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, но не следва да бъде разгледано, тъй като липсват доказателства за направени такива пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение