Решение № 13542 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6967/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Х. от гр. Карлово, Област Пловдив, чрез адв. П. Стойчев срещу решение 3871/26.04.2024 г., постановено по адм. дело 2818/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против РА Р 16001621005377 091 001/11.05.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 422/15.09.2022 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП за установена отговорност по чл. 19, ал. 8 ДОПК за задължения на Леорик ЕООД за ДДС за период от 21.04.2019 г. до 29.02.2020 г.; за корпоративен данък за период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; за ДОО за осигурители за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г.; за ДЗПО УПФ за осигурители за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. и за здравни осигуровки за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. в общ размер 60 379,16 лв. и лихви 14 288,87 лв. Обжалва се решението и в частта за присъдените в полза на приходната администрация в размер на 6 623,44 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения от съда при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът е постановил решението си като едностранно е приел за доказани и законосъобразни изложените факти и съображения на органи по приходите при издаване на атакувания акт, без да обсъди и съобрази подробно изложените възражения в жалбата му. Твърди, че неправилно съдът е тълкувал и прилагал материалноправната норма на чл. 19 ДОПК, тъй като той никога не е бил трето лице, което е участвало в управлението на Леорик ЕООД, а още по малко към момента, към който са установени публичните задължения на дружеството За неправилно касаторът счита и приетото в обжалваното решение, че той се е разпореждал с всички дела на дружеството и е действал в скрито съучастие с Леорик ЕООД и дължи солидарно с това юридическо лице неплатените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на основание чл.19, ал. 8 ДОПК. В тази връзка се сочи, че не е доказана хипотезата на скрито съучастие, тъй като не е установено, че е осъществявал търговска дейност в лично качество или чрез търговското дружество Леорик ЕООД, нито пък е действал като негово подставено лице или скрит пълномощник. От сключения договор за посредничество с Леорик ЕООД касаторът счита, че не се установява скрито съучастие, като този договор е бил представен на ревизиращите органи. Позовава се в тази връзка на показанията на свидетеля Г., който е представлявал контрагента на Леорик ЕООД Булгарконф АД, като от разпита му е установено, че Х. е консултирал Леорик ЕООД, а управлението и мениджмънта на последния се е извършвал от управителя С. Н.. Според касатора неправилно съдът е възприел констатациите в ревизионния доклад, както и в ревизионния акт относно наличие на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органите по приходите. Относно приетото от приходните органи и от съда, че Х. е контактувал с Булгарконф АД клиент на длъжника Леорик ЕООД и е оперирал с банковата сметка, по която са превеждани сумите по фактурите за шивашките услуги, касационният жалбоподател изразява несъгласие с това. Налице е според касационния жалбоподател противоречие между тълкуването в мотивната част на решението на материалноправната разпоредба на чл. 19, ал. 8 ДОПК и легалната дефиниция на понятието скрито съучастие. В тази връзка се сочи, че съдът е преписал изцяло становището по този въпрос от решение 564/04.11.2021 г. по адм. дело 659/2021 г. на Административен съд гр. Плевен, което било неприложимо за настоящия казус. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира се присъждане на направените разноски съобразно списък по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. П. Стойчев, който е направил изрично изявление, че няма да претендира присъждане на разноски, както и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника по касация. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита на юриск. Тодорова, я оспорва. Представителят на Върховна прокуратура в писмено заключение счита, че е правилно обжалваното решение, в което е прието наличие на скрито съучастие по смисъла на чл. 19, ал. 8 ДОПК. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на И. Х. срещу посочения по горе ревизионен акт, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 8 ДОПК за задължения на Леорик ЕООД за ДДС за период от 21.04.2019 г. до 29.02.2020 г.; за корпоративен данък за период от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.; за ДОО за осигурители за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г.; за ДЗПО УПФ за осигурители за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. и за здравни осигуровки за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. в общ размер 60 379,16 лв. и лихви 14 288,87 лв., първоинстанционният съд е приел, че е доказано хипотезата на чл. 19, ал. 8 ДОПК на т.нар скрито съучастие и за реализираната отговорност на Х. за публичните задължения на Леорик ЕООД. Съдът е посочил, че в ДОПК липсва легална дефиниция на скрито съучастие и затова е счел, че трябва да се използват понятия от облигационното и търговско право чл. 17 и чл. 292 ЗЗД и чл. 609 ТЗ, което налага извод, че скрито съучастие е налице, когато физическо или юридическо лице, независимо дали притежава търговско качество, извършва цялата си търговска дейност или съществена част от нея, изразяваща се в сключването на търговски сделки чрез неплатежоспособен длъжник търговец, който действа като негово подставено лице или скрит пълномощник. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че безспорно е установено скритото съучастие на И. Х., който макар да не притежава търговско качество, извършва търговска дейност, изразяваща се в сключването на търговски сделки, чрез неплатежоспособен длъжник Леорик ЕООД и действа като негов скрит съучастник. Съдът е възприел и констатациите на органите по приходите, че Х. е укривал факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите, тъй като той е бил отговорно лице за цялостната дейност и документация на Леорик ЕООД. В тази връзка е посочено в обжалваното решение, че Х. е лишил посоченото дружество с изтеглените парични средства от банковата сметка в ЦКБ АД на дружеството в своя полза и установените задължения на последното не са били погасени. Налице е според съда и втория елемент от отговорността на чл. 19, ал. 8 ДОПК неплатежоспособност на дружеството длъжник, за което е установено, че няма движимо и недвижимо имущество, няма банкови сметки и дългът на дружеството е категоризиран като трудно събираем. За Леорик ЕООД съдът е посочил, че е дружество в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 ТЗ. Тези си изводи съдът е направил след установяване на фактическата обстановка по делото. Обжалваното решение е правилно постановено. В разпоредбата на чл. 19, ал. 8 ДОПК е регламентирана солидарна отговорност на лицата, които действат в скрито участие с неплатежоспособно юридическо лице за неплатените от последното задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Легална дефиниция на понятието скрито съучастие няма в данъчното законодателство. Принципно правилно съдът е посочил, че само в чл. 609 ТЗ се третира скрито съучастие в смисъл, че се открива производство по несъстоятелност и за лице, което прикрива търговска дейност чрез неплатежоспособен длъжник. Отговорността по чл. 19 ДОПК съгласно тълк. решение 5/29.03.2021 г. по тълк. дело 7/2019 г. на Първа и Втора колегия на ВАС е за трето лице, което отговаря за непогасени задължения на юридическо лице. Според това решение в чл. 19 ДОПК е уреден специален случай на особена лична имуществена отговорност на трети лица за публичните задължения на задължения на юридически лица главници и лихви, като се има предвид разпоредбата на чл. 20 ДОПК тази отговорност се определя като субсидиарна. За отговорността по чл. 19, ал. 8 ДОПК следва да се посочи, че е особен случай на лична имуществена отговорност за трето лице, което действа в скрито съучастие със задълженото неплатежоспособно юридическо лице за неговите публични задължения, като законодателят е предвидил тази отговорност да е солидарна между третото лице и задълженото юридическо лице. В процесния случай е установено, че с РА Р 16001620006769 091 001/29.07.2021 г. на Леорик ЕООД са установени задължения за ДДС за период от 21.04.2019 г. до 24.02.2020 г. в размер на 27 786,66 лв. и лихви 5 036,85 лв.; за корпоративен данък за период от 01.01.2019 г. до 31.12. 2019 г. в размер на 14 260,75 лв. и лихви 1 560,88 лв.; за задължителни осигурителни вноски за ДОО за осигурители за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. в размер на 10 765,50 лв. и лихви 1 695,81 лв. ; за универсален пенсионен фонд за осигурители за период 01.01.2019 г. - 31.03.2020 г. в размер на 2 727,64 лв. и лихви 429,74 лв. за здравно осигуряване за осигурители за период от 01.01.2019 г. до 31.03.2020 г. в размер на 4 838,61 лв. и лихви 768,42 лв. Поради ненамиране на едноличния собственик на капитала, вкл. и чрез издирване с помощта на органите на МВР, не са представени на ревизиращите органи изисканите документи, поради което ревизията на посоченото дружество е проведена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 1, 4 и 6 ДОПК. Установено е, че този ревизионен акт не е обжалван и е влязъл в законна сила, както и че е образувано изпълнително производство, от което се констатира, че това дружество няма парични суми по банкови сметки, нито движимо и недвижимо имущество, поради което установените с ревизионния акт задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски за осигурители са несъбираеми, т.е. дружеството е неплатежоспособно и не може да погаси задълженията си, поради което приходните органи са пристъпили към ревизия на И. Х. по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, като са констатирали, че Х. е в скрито съучастие със задълженото дружество. По делото е представен договор от 03.01.2019 г. за посредничество между Леорик ЕООД и И. Х., като според клаузите на този договор И. Х. се е задължил да посредничи при упражняване дейността на фирмата при упражняване на търговската й дейност, като предлага продукцията й, да сключва сделки, да заплаща аванси и заплати на работниците, да води преговори с доставчици и др. От този договор, преценен с останалите събрани по делото доказателства се установява по категоричен начин, че Х. не е изпълнявал методически услуги на Леорик ЕООД, нито посредничество, каквито са твърденията му в дадените писмени обяснения пред ревизията, а е извършвал прикрита търговска дейност вместо едноличния собственик на капитала. Установено е също така, че по Рамков договор за изработка между Булгарконф АД - възложител и Леорик ЕООД изпълнител при ушиване на дрехи с материали на възложителя, последният е продал на изпълнителя и му е издал фактури за продажба 14 бр. И по двата договора за посредничество и за изработка е установено, че подписът за Леорик ЕООД не е положен от С. Н., въпреки, че в договорите така е посочено, като това обстоятелство е доказано чрез назначената в ревизионното производство съдебно почеркова експертиза. Вещото лице графолог категорично е приело, че и върху двата договора не стои подпис на С. Н., както и върху разписките, според които Х. му е върнал част от изтеглените парични суми от банкова сметка на Леорик ЕООД, т.е. не е доказано изтеглените суми над 204 000 лв. от банкова сметка на Леорик ЕООД да са предоставени на същотодружество чрез С. Н., нито че с тях са извършвани някакви сделки в полза на юридическото лице или да са погасявали негови публични задължения. Относно поисканите от ревизиращите органи обяснения, е дадено писмено становище от адв. Н. Пакулева, на която С. Н. като едноличен собственик на капитала на Леорик ЕООД й е дал пълномощно да го представлява, вкл. и да прехвърля негови дялове в търговското дружество, да го представлява пред различни институции, да преупълномощава и други лица. Същата е обяснила и представила пълномощно пред органите по приходите, че е упълномощила И. Х. да тегли парични суми от клиентската сметка по Закона за адвокатурата в ЦКБ АД и той е изтеглил през 2019 г. 204 000 лв. и 1800 лв., но не знае на какво основание. Не става ясно по делото на какво основание и поради каква причина адв. Пакулева е разрешила (упълномощила) на И. Х. да тегли от клиентсктата й сметка по Закона за адвокатурата, както и от и от личната й банкова сметка. Посочените суми са били изплатени на Леорик ЕООД от Булгарконф АД и те са се намирали в сметка на адв. Пакулева. Тя е пояснила пред приходните органи, че е упълномощила И. Х., който да оперира и по личната й сметка в Уникредит Булбанк АД. При проверка от ревизиращите органи е установено, че по банковите сметки на Леорик ЕООД липсват парични средства. И. Х. нито в хода на ревизионното производство, нито пред първостепенния съд е доказал защо е изтеглил над 204 000 лв. от паричните средства на Леорик ЕООД, по какъв начин е оперирал с тези средства и защо те не са върнати в патримониума на посоченото дружество. Установено е, че Х. е бил оторизиран и да изплаща аванси и трудови възнаграждения на работниците и служителите в Леорик ЕООД, което не показва посредническа дейност, заедно с останалите установени по делото обстоятелства, които безспорно установяват търговска дейност от името на Леорик ЕООД. Всичко това правилно е обусловило и приходните органи, а впоследствие и съда да приемат, че Х. е действал като скрит съучастник на неплатежоспособното дружество. Съдът е разпитал като свидетел Е. Г. - представител на "Булгарконф" АД, който е заявил пред съда, че договорът за изработка с Леорик ЕООД е подписан от С. Н. негов едноличен собственик на капитала, но тези показания са опровергани категорично от съдебно почерковата експертиза. Правилно приходните органи са установили и това е възприето и от решаващия съд, че С. Н. не е осъществявал търговската дейност с притежаваното от него дружество, а търговска дейност като скрит съучастник е извършвал И. Х., който е оперирал с паричните средства на дружеството, изтеглил ги е от банковата му сметка и не се установява тези средства като приходи на юридическото лице да са участвали в дейността му, нито са били върнати от Х., което сочи на недобросъвестни действия и поведение от негова страна. Лишаването на дружеството от посочените парични средства, И. Х. го е поставил в положение да не може да погаси задълженията си по влезлия в сила ревизионен акт и по този начин то е станало неплатежоспособно, като въпреки образуваното изпълнително дело срещу дружеството, публичният изпълнител не е могъл да обезпечи, респ. да събере в полза на държавата дължимите от Леорик ЕООД публични задължения. При така установеното законосъобразно и приходните органи, а впоследствие и съда са приели, че е налице основанието по чл. 19, ал. 8 ДОПК предвид, че Х. е упражнявал прикрита търговска дейност, т.е. налице е скрито съучастие с неплатежоспособното дружество Леорик ЕООД. Предвид липсата на конкретна дефиниция на понятието скрито съучастие в българското позитивно право, следва да се посочи съдебна практика, в която е пояснено това съучастие и в този смисъл е решение по търг. дело 1294/2011 г. на ВКС, Търговско отделение, Второ отделение, в което е извършено тълкуване на посоченото понятие. В цитираното решение е прието, че доколкото законодателят не е поставил изрично изискване относно правния статут на скрития съучастник, логическото тълкуване на нормата на чл. 609 във връзка с нормите на чл. 610 и чл. 611 ТЗ, уреждащи другите изключения от посочения принцип на търговската несъстоятелност, позволява да се приеме, че скритият съучастник може да бъде всеки субект на правото физическо или юридическо лице, без да е необходимо да е вписано като търговец. Съставът на ВКС е приел, че следва да се съобразят и гражданскоправните разпоредби, третиращи персоналната симулация (сламен човек) по чл. 17 ЗЗД, който остава скрит само за третите лица по привидната и прикрита сделка, а също и чл. 292 ЗЗД по отношение на косвеното представителство, в който случай страната остава скрита за другата договаряща се страна. С действията си И. Х. правилно е прието в ревизионния акт и в решението на първостепенния съд, че се явява скрит съучастник и с извършваната от него търговска дейност вместо едноличният собственик на капитала, е препятствал погасяване от страна на Леорик ЕООД на дължимите към държавата публични задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по влезлия в сила ревизионен акт. Обосновано въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че с действията си И. Х. не само е осуетил събирането на установените задължения на посоченото дружество, но и е укривал факти и обстоятелства пред органите по приходите, както и се е разпоредил със средствата на дружеството от банковата му сметка, вследствие на което то е лишено от каквито и да парични средства и не е могло да погаси задълженията си, поради което и публичният изпълнител е категоризирал дълга като трудно събираем, т.е. Леорик ЕООД е неплатежоспособно дружество. Налице е недобросъвестно действие от страна на ревизираното физическо лице, вследствие на скритото му съучастие, с което е причинил щета на фиска чрез непогасяване на публични държавни вземания на посоченото юридическо лице, установени по необжалван и влязъл в сила ревизионен акт на дружеството. Затова като са посочили и тази причинна връзка в ревизионния акт, обосновано е прието същото и в обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение като правилно, постановено при спазване изискванията на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е обосновано, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Национална агенция за приходите следва да се присъди такова за касационната инстанция в размер на 6 623,44 лв. Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на касационния жалбоподател за прекомерност на искането за юрисконсултско възнаграждение на ответника. Размерът на това възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото, в касационното производство е представена писмена защита от юриск. Тодорова, в която са развити доводи за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение, което обуславя присъждане на възнаграждението в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2022 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложим по силата на чл. 161, ал.1, предл. 2 ДОПК. Въпреки направеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски, такива не се дължат с оглед изхода на делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение