Решение № 12075 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2016 г.

Решение № 12075 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7737/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. против Решение № 1138 от 26.05.2016 г., постановено по адм. дело № 77/2016 г. по описа на Административен съд - гр. В. С решението е отменен Ревизионен акт № Р-03001915002533-091-001/1.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 577/18.12.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. при ЦУ на НАП, с който в тежест на К. З. П. от гр. Д., като ЕТ "ЗДП - Пулев - К. П." - гр. Д., ЕИК ********* са установени задължения по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2010 г. в размер на 37 548,85 лева и лихви върху установените задължения в размер на 16 979,97 лева до датата на ревизионния акт. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане за случая на нормата на чл. 167, ал. 1, т. 3 ЗКПО при установеното задължение по ЗДДС. М. да бъде отменено решението на Административен съд - В. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "ЗДП - Пулев - К. П." - гр. Д. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на режшението и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено, че ревизираният ЕТ е регистриран като земеделски производител. За периода 2010 г. е ползвал данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като е преотстъпил данък в посочения размер главница. Не е било спорно, че към 31.12.2010 г. търговецът е имал непогасени публични задължения по поканата в размер на 20 546,16 лева главница и 1001,08 лева лихви. За да откажат ползваното данъчно облекчение, органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице не е изпълнено общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2010 г. търговецът има задължения за лихви в посочения размер. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не препраща изрично към общите изисквания за преотстъпване на подоходен данък, поради което неправилно органите по приходите са приели същите за относими и са отказали преотстъпването на данъка. Решението е правилно по следните съображения: В случая липсва спор по фактите, спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на данък върху доходите на физически лица за данъчен период 2010 г. по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ при наличието на обстоятелствата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗКПО или не. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за материалнозаконосъобразен решаващият извод на първоинстанционният съд, че текстът на чл. 48, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ не препраща към общите изисквания на Раздел I Г. 22 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в приложимата и редакция за данъчен период, предмет на РА/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Условията, които следва да са изпълнени едновременно, са изброени в чл. 189б ал. 2 от ЗКПО /в приложимата редакция за 2010 г./, а именно: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Наличието на така изброените условия в случая е безспорно между страните. Препращането в цитираната разпоредба е само и изрично относно условията, визирани в точно определена разпоредба на ЗКПО. Настоящият състав не споделя становището на приходните органи, че за да е налице преотстъпване на данък, следва да са спазени и общите изисквания, регламентирани в Г. ХII от ЗКПО. Едва с изменението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г. преотстъпването на данъка върху доходите на физически лица се обвързва с "условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък" т.е. препращането вече е към всички условия на закона, включително и към условията на чл. 167 от ЗКПО. Тази изменителна разпоредба обаче няма обратна сила и се прилага след влизането и в сила на 1.01.2014 г., поради което и не може да се приложи към процесния случай. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Вярно е, че при така формулираното в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в относимата редакция препращане може да се стигне до спазването на различни условия за преотстъпване на данък от страна на физическите лица и едноличните търговци, от една страна, и юридическите лица, от друга, но коригирането на законодателното решение чрез недопустимо разширително тълкуване на данъчна материалноправна норма и въвеждане на допълнителни условия в случая не може да бъде толерирана. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 2 125 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,