Решение № 4261 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2016 г.

Решение № 4261 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7198/2016 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. В. против решение № 1006 от 03.05.2016 г., постановено по адм. д. № 515/2016 г. по описа на Административен съд гр. В.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Ответникът – П. С. Б., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. отменя заповед № ДС-00116/08.02.2016 г. на кмета на О. В., с която на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е прекратено служебното правоотношение с П. С. Б.. За да постанови този резултат съдът приема, че оценяването на изпълнението на длъжността на държавния служител е извършено в нарушение на процедурата по оценяването, регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) и в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, поради което прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че П. Б. заема длъжността директор на дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" в О. В.. Установено е, че за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. е направена оценка за изпълнението на длъжността на служителя, която е неприемливо изпълнение. Законосъобразно съдът приема, че индивидуалният работен план не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 от НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от наредбата целите в индивидуалния работен план на оценявания не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове. Формулираните цели в работния план са общи и не са измерими по обем и качеството. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В мотивите на оценяващия ръководител за определяне на оценката за изпълнението не са обсъдени конкретно нито степента на постигане на целите, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо поведение съгласно Приложение № 1 към чл. 15 от НУРОИСДА. Изложените съображения са общи, декларативни, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства. Освен това проведената междинна среща изцяло е положителна за служителя, поради което дадената крайна оценка очевидно не обхваща целия период на оценяване, което също опорочава поставената крайна оценка. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че част от констатациите на оценяващия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, но неизпълнението на служебните задължения, ако бъде констатирано, следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на най–ниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА са съществени тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл. не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи фрази и констатации за неизпълнение и ниска степен на управленска компетентност, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. Спазването на установената с НУРОИСДА процедура за провеждане на оценяването, неизготвяне на работния план съгласно изискванията на наредбата, неизлагането на мотиви относно степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразността на оспорената заповед. Ето защо като прави извод, че обжалвания административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми на закона първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след анализ на представения формуляр за оценка на съответния период, поради което касационният довод за необоснованост на съдебното решение, е неоснователен. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди О. В. да заплати на П. С. Б. сумата 960 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото. Фактът, че възнаграждението не е в минимален размер съгласно предвидено в чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обосновава неговата прекомерност. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,