Решение № 5487 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2013 г.

Решение № 5487 от 23.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12877/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по постъпили КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ от Районна прокуратура град Троян и Окръжна прокуратура град Ловеч, срещу решение № 82/12.07.2013 г. постановено по административно дело № 153/2012 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлено искането на по протест на Районна прокуратура град Троян, за прогласяване на нищожност на решение № 516/30.09.2010 г. на Общински съве гр. Троян по пунктове II, III и IV. В касационните жалби се твърди, че решението е изцяло неправилно поради наличие на нарушение на материалния закон, както и е налице необоснованост на съдебния акт и в тази връзка са релевирани две касационни основания - тези по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 3 от АПК за отмяната му. По подробно развити съображения се моли оспорваното решение на общинския съвет да бъде обявено за нищожно. От ответника - Общински съвет гр. Троян е постъпило писмено становище, в което се оспорват изцяло изложените в касационните жалби твърдения и се моли да бъдат отхвърлен и оставено в сила решението на Ловешки административен съд. Заинтересованата страна- Кмет на община Троян, чрез пълномощника си адв. Димов взема становище за неоснователност на жалбите. Заинтересованите страни- "Димко 6" ООД, "Софарма" АД, Сдружение Ловно - рибарско дружество Троян, "Ибрямов" ООД, Кирил Митков Георгиев, Росен Цветанов Радев, Даниела Тоткова Декова и Тодор Койнов Койнаков не вземат становище по жалбите. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбите. Решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно. Оспореното решение на ОбС - Троян е издадено без всякакво правно основание и в противоречие с императивни правни норми, поради което следва да бъде обявена неговата нищожност. Касационните жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок, и като насочени срещу съдебен акт, който е неблагоприятен, се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество са основателени. С решение № 82/12.07.2013 г. постановено по административно дело № 153/2012 г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, е отхвърлено искането на по протест на Районна прокуратура град Троян, за прогласяване на нищожност на решение № 516/30.09.2010 г. на Общински съве гр. Троян по пунктове II, III и IV. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че при издаването на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила. Не са налице противоречия с материалния закон и са спазени сочените като правно основание за издаването му изисквания на материалния закон. Няма противоречия и със Закона за концесиите и Закона за водите. Спазени са и разпоредбите на Закона за сдруженията за напояване, като е извършено съгласуване с МЗХ и е получено разрешение за отдаване под наем. Така постановеното решение е неправилно. Процесните язовири в землището на с. Врабево, село Борима, село Добродан и село Старо безспорно са публична общинска собственост и е следвало да бъде отдадени на концесия, а не да се предоставят под наем след провеждане на търг . Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОС) в действащата редакция към момента на издаване на решението на Общински съвет гр. Троян през 2010 г. е била неприложима. Според цитирания текст (ДВ, бр. 54/2008 г.), "части от имоти - публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват". Касае се за цял самостоятелен имот, а не за част от него и за конкретния случай не е бил приложим реда по чл. 14, ал. 7 от ЗОС за отдаване под наем на язовира - публична общинска собственост, а е следвало да се проведе процедура по Закона за концесиите (ЗК). В чл. 19 от Закона за водите (редакция ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по-конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет, а не се отдават под наем. Не е налице предвиденото изключение за язовири, респ. микроязовири по чл. 13, ал. 1, т. 1 (с комплексен и значим характер) и включени в имущество на търговски дружества. Не са налице и доказателства посочения обект да попада в кръга на обектите по § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъдат отдадени под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. От текста на решението на ОбС - Троян е видно, че язовирите се използват за водостопанска дейност, като е от значение обстоятелството, че § 4 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване е съобразен с чл. 12, ал. 4 ЗОбС, във вр. с чл. 14, ал. 7 от същия закон. След изменението, публикувано в ДВ, бр. 15 от 2011 г. на горната разпоредба, ограниченията за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост е отпаднало, но решението на общинския съвет е взето през 2010 г. и следователно е трябвало да се приложи по стария ред. В конкретната хипотеза е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, по силата на който обекти, имоти или части от имоти - публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон. В чл. 19 от Закона за водите /редакция от ДВ, бр. 34/2001 г./ са посочени кои точно води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения са публична общинска собственост и измежду тях попадат и язовирите съгласно т. 4, б. "в", за което обстоятелство всъщност не се спори. От този закон и по-конкретно от разпоредбата на чл. 20 следва, че такива обекти се предоставят на концесия от общинския съвет. Няма данни процесният язовир да е предназначен за напояване, за да е била длъжна общината по § 3 от ПЗР на ЗСН да предаде владението им на сдружения за напояване. Няма и данни и за постъпило искане по реда на нормата на § 3 от ПЗР на ЗСН. Няма никакви доказателства и за образуване на сдружения за напояване, които съгласно чл. 2 от ЗСН са доброволни организации на физически и юридически лица, които чрез взаимопомощ и сътрудничество в интерес на членовете си и в обществен интерес извършват дейности, свързани с напояване и отводняване на земеделски земи на определена територия /територия на сдружението/, в качеството им на юридически лица, учредени и регистрирани по реда на този закон. Решението на общинския съвет, с което се упълномощава кмета на община Троя за отдаване под наем, за срок от 5 години след провеждане на публичен търг на язовири в землището на с. с. Врабево,, село Борима, село Добродан и село Старо е издадено без правно основание. Допуснатия съществен порок - противоречие с материалния закон води до нищожност на постановения административен акт. В този смисъл съдебното решение не е съобразено с постоянната практика на ВАС - Четвърто отделение/ решение № 3856/2014 по адм. д. № 10231/2013 г., решение № 10305/2013 г. по адм. д. № 2758/13 г., решение № 17005/13 г. по адм. дело № 6124/13 г./ С оглед изложеното, решението на Административен съд Ловеч следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се обяви за нищожно протестираното решение на Общински съвет гр. Троян, което искане не е ограничено със срок във времето (чл. 149, ал. 5 АПК). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,