Решение № 4856 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14725/2019 г.

Решение № 4856 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14725/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 1 А, чрез председателя й А. Фиданов, против решение № 6577 от 06.11.2019 г., постановено по адм. д. № 5998/2019 г. по описа на Административен съд – София – град, второ отделение, 58-ми състав, в отхвърлителната му част. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Иска отмяната му в оспорената му част, като делото да бъде върнато на друг състав на АССГ за ново разглеждане. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на постановения съдебен акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е осъдил ИА "Главна инспекция по труда" да заплати на Фондация "Еврофонд за преквалификация и нови работни места" сума в размер на 350 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД № 207/2017 г. по описа на Административен съд Смолян и е отхвърлил исковата претенция в размер на 36 650 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на прекъснато професионално обучение на общо шест курсисти, тъй като в резултат на прекъсването във фондацията не са получили от работодателя таксите за обучение, както и за неимуществени вреди за уронения престиж на лицензирания Център за професионално обучение на фондацията, в резултат, на което месеци наред не са се записали кандидати за обучение, вследствие на отменено с влязло в сила решение, Наказателно постановление № 16-001523 от 05.06.2017 г., издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив, за периода от 05.06.2017 г. до приключване на съдебното производство. Съдебното решение е обжалвано само в отхвърлителната част, като в другата като необжалвано е влязло в законна сила. За да стигне до този правен резултат Административен съд - София град е установил, че се твърдят настъпили неимуществените вреди в размер на 36 650 лева настъпили в резултат на отменен по съдебен ред административен акт - Наказателно постановление № 16-001523 от 05.06.2017 г., издаден от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Пловдив. Съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за прекъснато професионално обучение на общо шест курсисти, за които в резултат на прекъсването фондацията не е получила от работодателя таксите за обучение, както и за уронения престиж на лицензирания Център за професионално обучение на фондацията, в резултат, на което месеци наред не са се записали кандидати за обучение. АССГ е направил извод, че ищецът не е успял да докаже, че настъпването на твърдяната неимуществена вреда в размер на 36 650 лева е последица от отменения административен акт, както и че е налице причинна връзка между отмененото НП и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка е направил извод, че по делото не се доказва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АСГГ е заключил, че при тази установеност и след обсъждане на събраните по делото доказателства, така предявеният иск в частта относно претърпените неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение счита, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Исковата претенция е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустимите доказателствени средства, следва да установи наличието на предпоставките на правната норма, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/ бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилни са изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл. 203 АПК вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ИА "Главна инспекция по труда". Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ИА "Главна инспекция по труда" по иска, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В случая е не е налице причинена вреда както пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и причинената вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Съдът е анализирал фактическата обстановка по делото, правилно е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и е формирал обосновани и законосъобразни изводи. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. За пълното на изложението, касационната инстанция следва да отбележи, че върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения като незаконосъобразен акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт не са доказани. В тежест на ищеца е да установи обективно състояние, произтичащо именно от отменения акт, от което да се изведе наличие на твърдяните вреди, в пряка причинна връзка с него, което по делото не е сторено. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд София - град. Отговорността по реда на специалния закон не се презумира, а доказателствената тежест лежи върху ищеца, който при условията на пълно и главно доказване, с допустимите доказателствени средства, следва да убеди съда в наличието на предпоставките на правната норма. В случая обосновано съдът от първата инстанция е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е неправилно и необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава незаконосъобразност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Във връзка с изложеното, настоящата инстанция следва да отбележи, че при установено отсъствие дори и на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави иска неоснователен и това е достатъчно, и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. В тази връзка не е необходимо разглеждането на останалите доводи на касатора по същество. При постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, трето отделение