Решение № 12524 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6357/2016 г.

ВАСIII отделение18.10.2017 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ в сила Решение № 2095 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 10489 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12524 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6357/2016 г., III о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. Н. Н. чрез адв. И. И., надлежно упълномощена от неговата майка М. Я. Н., срещу Решение № 2095 от 28.03.2016 г., постановено по адм. д. № 10489 по описа за 2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на Я. Н. Н. срещу Решение № УОСЖН-9405-2

21

от 20.01.2015 г. на кмета на район "Красно село", С. община, с което е прекратена преписката за закупуване на общинско жилище с административен адрес жк "Хиподрума", бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... с купувач Я. Н. Н.. Решението се обжалва като неправилно, постановено в нарушение съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. В касационната жалба се обосновава, че съдът е достигнал до неправилен извод относно липсата на материалните предпоставки за закупуването на жилището от касационния жалбоподател, който в качеството на син на починалия титуляр на заповедта за настаняване се явява чл. на неговото семейство и има качеството на наемател. Твърди се, че касационният жалбоподател е живял заедно с родителите си в процесното жилище и заповедта за настаняване, макар в нея като титуляр да е бил вписан само баща му, се отнася до всички членове на семейството така, както предвижда чл. 20, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖ). Ето защо, след смъртта на баща си, касационният жалбоподател разполага на собствено основание с право да закупи жилището. Обърнато е внимание, че административният съд не е спазил указанията, дадени в мотивите на Определение № 11152 от 26.10.2015 г. по адм. дело № 9304/2015 г. по описа на ВАС относно приложението на изключението по чл. 38, ал. 3 от НРУУРОЖ. От ответника по касационната жалба - кмета на район "Красно село", С. община е постъпил писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Процесуалният представител на ответника изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

–

Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

–

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

–

Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Я. Н. Н. срещу Решение № УОСЖН-9405-2

21

от 20.01.2015 г. на кмета на район "Красно село", С. община. С оспорения пред административния съд административен акт е прекратена преписката за закупуване на общинско жилище с административен адрес жк лХиподрумаы, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. ... с купувач Я. Н. Н.. Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е постановено в изпълнение на указанията, дадени с Определение № 11152 от 26.10.2015 г. по адм. дело № 9304/2015 г. по описа на ВАС, в което е прието, че решението на кмета няма характер на акт, с който се прекратява административното производство и оспорването му не е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, а по своето същество съставлява изричен отказ по искането на лицето за закупуване на общинско жилище и съдът следва да проведе производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК за проверка на неговата законосъобразност. Със същото определение касационната инстанция е дала указания при проверка на законосъобразността на отказа съдът да вземе предвид изключението по чл. 38, ал. 3 от НРУУРОЖ. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е приел, че Я. Н. Н. не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖ. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че касационният жалбоподател е роден на 08.10.2003 г., негов баща е Н. Ц. Н., който е починал на 16.06.2010 г. Н. Ц. Н. е титуляр на Заповед № ЖН-04-31/27.07.2004 г. на кмета на район "Красно село", С. община, с която е настанен в общинско жилище с административен адрес жк лХиподрумаы, бл. ..., вх. ..., ет. ..., ап. .... На 26.04.2010 г. Н. Ц. Н. е подал заявление за закупуване на жилището на основание чл. 47, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) в качеството му на правоимащ по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ). Н. Ц. Н. е включен в осмия окончателен списък по чл. 7 от Правилника за прилагане на ЗУПГМЖСВ. На 16.06.2010 г. в хода на административното производство по закупуване на жилището Н. Ц. Н. е починал. На 28.07.2010 г. касационният жалбоподател Я. Н. Н. е подал заявление за закупуване на същото жилище чрез законния си представител - неговата майка М. Н.. Спорни въпроси пред административния съд са били дали Я. Н. е бил чл. на семейството на починалия си баща, дали заповедта за настаняване се отнася и за него и има качеството на наемател, дали отговаря на условията за настаняване в общинско жилище и в крайна сметка дали по отношение на него са изпълнени нормативните изисквания за закупуване на жилището по чл. 38 от НРУУРОЖ. Въз основа на събрания доказателствен материал съдът е мотивирал неизпълнение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖ. Съображенията му в тази насока са формирани въз основа на верни констатации по релевантните факти и обстоятелства и при правилно приложение на материалния закон. По делото не се спори, че между майката и бащата на касационния жалбоподател няма сключен брак. Не се установява обаче и наличието на фактическо съжителство между тях в процесното жилище, нито че тяхното дете е живяло на адреса. В преписката по издаване на заповедта за настаняване и в преписката по заявлението на Н. Ц. Н. за закупуване на общинското жилище последният е декларирал, че е едночленно семейство. По повод на закупуването на жилището е представил служебна бележка, издадена на 22.04.2010 г. от управителя на етажната собственост, съгласно която живее сам на адреса. Регистрацията на касационния жалбоподател и неговата майка на адреса на общинското жилище е извършена след смъртта на Н. Н.. След смъртта му е издадена също така нова служебна бележка от управителя на етажната собственост, съгласно която на адреса живеят Я. Н. и неговата майка. Видно от съдържанието на книгата на собствениците на процесния адрес имената на Я. Н. и неговата майка са добавени с друг почерк, с оглед на което не следва да се кредитира верността на посочената дата на вписване - 25.04.2010 г. Както правилно е посочил административният съд, не могат да бъдат кредирани и представените в хода на съдебното производство два броя декларации, подписани от С. Д. - управител на етажната собственост и Е. П. - съседка от същия вх...д, където се намира процесното жилище, съгласно които касационният жалбоподател и майка му са живяли там. Тези декларации са подписани след датата на подаване на жалбата срещу процесния отказ и съдът обосновано е приел, че са създадени за целите на съдебното производство. По изложените съображения доказателствената сила на посочените по-горе декларации на Н. Н., че живее сам на адреса и съставлява едночленно семейство, не е оборена. Наред с липсата на преки писмени доказателства, които да установят, че детето е живяло на адреса като чл. на семейството на Н. Н., липсват и косвени такива - не са представени доказателства, че детето е посещавало детско заведение или има личен лекар в района на процесното жилище. При това положение остава недоказано твърдението, че Я. Н. е чл. на семейството на Н. Н. по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на НРУУРОЖ. Следователно не е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3 от НРУУРОЖ и той не е адресат на заповедта за настаняване. Отделно от това, лицето не отговаря на изискването чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖ. Неоснователни са оплакванията, че при предходно разглеждане на делото касационната инстанция е дала указания, че Я. Н. отговаря за изискванията за закупуване на жилището. Действително по отношение на него е приложимо изключението по чл. 38, ал. 3 от от НРУУРОЖ, но това изключение касае единствено изискването лицето да е наемател на общинското жилище не по-малко от 5 години без прекъсване (чл. 38, ал. 1, т. 2 от НРУУРОЖ). По отношение на лицето обаче се прилага изискването да отговаря на условията за настаняване (чл. 38, ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖ), едно от които е по чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖ и се изразява в това кандидатите да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти, годни за постоянно обитаване, или право на ползване върху тях, на територията на Столична община и в районите на населени места от 0 до 3 категория включително, определена в Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Р. Б.. Това изискване се прилага както за касационния жалбоподател, така и за неговата майка, с която образуват едно семейство. В случая майката на касационния жалбоподател притежава 1/2 идеална част от недвижим имот - жилище на територията на Столична община, район "Овча купел", жилището е декларирано като основно по реда на ЗМДТ и е с площ 90,72 кв. метра, поради което не е изпълнено изискването на чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 5, ал. 2, т. 2 от НРУУРОЖ. Касационният жалбоподател и неговата майка имат настоящ адрес именно в последното жилище. По делото не са представени доказателства, че това жилище е негодно за задоволяване на жилищните им нужди или има други пречки за ползването му към момента на подаване на заявлението за закупуване на общинското жилище. Напротив, по повод на съдебно оспорване на предходен отказ по същото заявление, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което жилището, където е регистриран настоящият адрес на касационния жалбоподател и неговата майка, е в добро състояние, поддържано и ремонтирано. Едва след подаването на заявлението от касационния жалбоподател за закупуване на общинското жилище е предявен иск от другия съсобственик за делба на жилището. Относно движението на тази искова молба и изхода на съдебното производство няма данни по делото. По изложените съображения няма основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила.

Цитирани разпоредби

2