Решение № 12043 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2010 г.

Решение № 12043 от 18.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2147/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Гошо Минчев Ганев срещу решение № 134 от 28.12.2009 г. по адм. д. № 340/2009 г. на Административен съд гр. Шумен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което процесната заповед да бъде отменена с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Директорът на ОД на МВР Шумен, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане на направените разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Гошо Минчев Ганев срещу заповед № 2840 от 9.10.2009 г. на Директора на ОД на МВР Шумен, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ППЗМВР, съобразно правомощията по чл. 228, т. 2 във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, при спазване на чл. 225, ал. 1 и чл. 229 от ЗМВР и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "Писмено предупреждение" за срок от 4 месеца за извършеното на 1.12.2008 г. нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и неспазване изискванията на чл. 155, т. 1, т. 7, т. 9 и чл. 156 от ЗМВР за достъп до личните данни на гражданите чрез АИС - БДС само ако това е обвързано със законоустановена цел. Спорът е решен при наличие на всички относими доказателства, които при спазване на съдопроизводствените правила са анализирани подробно и задълбочено и са направени обосновани и законосъобразни изводи. Компетентният административен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, е издал оспорената заповед, по отношение на която не се установяват отменителните основания по чл. 146 от АПК. В настоящето производство се поддържат същите основания за отмяна, които са взети предвид при разглеждане на спора пред първоинстанционния съд. Неоснователен е доводът, че качеството на старши дознател и предоставения достъп до данни в информационния фонд, в конкретния случай сочат на липсата на визираното в заповедта нарушение. Извършеното от жалбоподателя правилно е квалифицирано като допускане на пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 5 и т. 7 от ППЗМВР. Неоснователен е и доводът, че посоченото в заповедта нарушение се основава на предположение, доколкото административнонаказващият орган се е установил по категоричен начин дали не е било необходимо извършването на справката по досъдебното производство, по което служителят е работил към момента. В тази насока приетите по съответния ред обяснения са обсъдени подробно и задълбочено. Конкретна необходимост от извършване на справките не се твърди, а и не се установява, а това, че са две на брой, изключва случайното деяние. По изложените съображения оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски, в полза на държавното учреждение ОД на МВР гр. Шумен следва да се присъди сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,