Решение № 1310 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5327/2007 г.

Решение № 1310 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5327/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, във вр. с чл. 218а ГПК/отм./. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Х. И. Б. срещу решение от 25.07.2007 г. по гр.д. № 215/2007 г. на Разградски окръжен съд, в частта му, с която е допусната делба на земеделски земи и между страните по делото. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството, както и за неправилно определяне размера на дължимите се на ищците разноски по делото. Ответниците Д. И. И. и Н. И. М. в писмено становище оспорват жалбата и молят решението да се потвърди. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение, въззивния съд като оставил в сила частично решение от 17.04.2007 г. по гр.д. № 332/2006 г. на И. РС е допуснал делба на нива от 14,99 дка, м. "Кирез авлу", в землището на с. К. и нива от 14,201 дка, в м. "Саръ чалъ"в землището на с.с., между Х, Д. и Н. И. при дялове по 1/3 идеална част. За да постанови решението в обжалваната му част съдът е приел, че процесните ниви са съсобствени между страните по делото. Жалбоподателят и ответниците по жалба са наследници на И. Х., починал на 20.02.1996 г. и М. Б., починала през 2006 г. Установено е по делото, че с решение № 47/8.08.1992 г. на ПК И. е признато право да се възстанови собственост върху земеделски земи на наследниците на Х. Б., чийто деца са Г. и И. Б., които с договор за доброволна делба са си поделили същите на 25.07.1995 г. След извършената делба на всеки от синовете е възстановена собственост върху получените в дял земи. С договор 2.06.1995 г. И. Х. продал останалото му наследство от Х. И. и К. Х. на сина си Х. И. и последният с нот.акт № 60/2001 г. на нотариус при РС И. е признат за собственик на нивите предмет на делбата. При тези данни въззивният съд е приел, че договорът за продажба на наследство не е породил действие с оглед разпоредбата на чл. 90а. ЗН, предвиждаща, че продажба на наследство извършена след одържавяване или включване в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти. Този извод на съда е неправилен и не съответствува на събраните по делото доказателства. В случая е налице хипотезата на наследство, открито след възстановяването на собствеността. Реституцията е настъпила в патримониума на собственика, от който имуществото е отнето, а именно на наследниците на общия праводател Х. Б. Извършената продажба на наследство от И. Х. Б. през 1995 г. е извън приложното поле на разпоредбата на чл. 90а ЗН. Прехвърлителят на наследствени права И. Х. е продал всички свои наследствени права от своя баща Х на сина си Х. И. жалбоподател в настоящето производство и не е променил волята си до смъртта си през 1996 г. Извършеното разпореждане обхваща и реституираните земеделски имоти, предмет на настоящото делбено производство и надлежно обективираната воля трябва да се зачете съобразно общите принципи на наследственото ни право, тъй като наследникът може да отчужди своята наследствена част като съвкупност на всички права и задължения, като обезпечи само качеството си на наследник. Това качество на продавача И. Х. е безспорно. За валидността на този договор е необходима форма - писмено с нотариално заверени подписи. Тази опростена форма е условие за действителността на договора и не е необходимо прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти да се извършва по нотариален ред. В случая тази форма е спазена, договорът е произвел правните последици и жалбоподателят е станал притежател на имуществото, включено в наследството. С оглед на така изложените съображения и в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж от ГПК Върховният касационен съд, състав на първо г.о.намира, че обжалваното решение е неправилно в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като отхвърли предявения иск за делба на процесните земеделски земи. От събраните по делото доказателства се установява, че същите са индивидуална собственост само на Х. И., а не представляват част от открито наследство на И. Б. към момента на смъртта му през 1996 г., в който случай единствено би възникнала съсобственост по отношение на тях между страните по делото. За да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, каквато съсобственост в случая не е налице. Между страните по делото не е възникнала съсобственост и не следва да се допуска делба на земеделските земи, предмет на спора. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о