Решение № 3568 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15546/2009 г.

Решение № 3568 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15546/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Костадин Яначков Спасов, от гр. Самоков против решение № 600 от 9.10.2009 г. по адм. дело № 445/2009 г. на Административен съд София - област. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Дирекция "Инспекция по труда" - София област счита същата за неоснователна. Агенция по заетостта "Бюро по труда" гр. Самоков не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 600 от 9.10.2009 г. по адм. дело № 445/2009 г. Административен съд София - област е отхвърлил жалбата на Костадин Яначков Спасов, от гр. Самоков срещу отказ на директора на Дирекция "Областна инспекция по труда" - София област, обективиран в писмо изх. № 23-2766 от 13.10.2006 г. Приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. По делото е установено, че Костадин Яначков Спасов е работил по Национална програма за ограмотяване в периода 15.06.2006 г. - 15.11.2006 г. в гр. Самоков по договор образец 4 (учител), сключен с Агенция по заетостта чрез Дирекция "Бюро по труда" - гр. Самоков, който Дирекция "Инспекция по труда" - София област с писмо изх. № 23 - 2766/13.10.2006 г. е отказала да признае за трудов, както и трудът, полаган по него като такъв по трудово правоотношение. Развитите в касационната жалба съображения, че се касае за прикрит трудов договор и по този начин жалбоподателят е лишен от трудов стаж и от осигуровки са неоснователни. Отсъствието на клаузи, предвиждащи носене на дисциплинарна и имуществена отговорност съгласно разпоредбите на Кодекса на труда, и включените на тяхно място неустойки, както и изричното препращане към Закона за задълженията и договорите по неуредените въпроси подкрепят направения от първоинстанционния съд извод за отсъствие на трудово правоотношение. Във връзка с дължимите услуги в сферата на образованието е уговорен хонорар като пропорционална величина на дължимия резултат, който няма характер на трудово възнаграждение. Липсват доказателства за постигнато съгласие между страните досежно продължителност на работния ден, отпуски, трудово възнаграждение, които да обосноват прилагането на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. Наведеното като касационно основание - съществено нарушение на съдопроизводствени правила, изразяващо се в неописване в мотивите на съдебното решение на постановени в предходен момент съдебни актове, имащи отношение към предмета на спора не се възприема като такова от настоящия състав на Върховния административен съд. Съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, съпоставяйки и анализирайки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до законосъобразни изводи, постановявайки правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,