Решение № 41 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2021 г.

Решение № 41 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата А. И. К. - П. срещу решение № 216 от 11.03.2021 г. по в. гр. дело № 2529/2020 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 12 състав. С въззивното решение е отменено решение № 139 от 24.04.2020 г. по гр. дело № 676/2019 г. на Софийски окръжен съд, в осъдителната му част, с която ответникът Прокуратурата на Република България /РБ/ е осъден да заплати на ищцата К. – П., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат от постановления от 08.10.2014 г. и 13.10.2014 г. по ДП № 305/2014 г. по описа на РУ МВР – И., пр. пр. № 1606/2014 г., ведно със законната лихва от 26.09.2016 г. до окончателното изплащане, и вместо него е постановено ново решение, с което искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 5 000 лв., ведно със законната лихва от 26.09.2016 г. е отхвърлен като неоснователен, като е реализирана и отговорността на ищцата за съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция. В останалата му част, с която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за разликата над сумата 5 000 лв. до предявения размер от 30 00 лв. е отхвърлен като неоснователен и претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата, за периода: 26.09.2014 г. – 25.09.2016 г., е отхвърлена като погасена по давност, първоинстанционното решение е потвърдено. Касаторката – ищца поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 52 ЗЗД вр. с чл. 7 Конституцията на РБ/, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. 269 ГПК в контекста на задължителните разрешения, дадени в т. 1 ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ и поради необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че в нейна доказателствена тежест е установяването на "твърдяното противоправно и виновно действие или бездействие" на следователи и прокурори, при положение, че в съдебните книжа по съдебното производство пред двете инстанции, е удостоверено кои конкретни норми са нарушили органите на прокуратурата – чл. 111, чл. 196 и чл. 197 НПК. Поддържа, че във въззивната жалба на ответника липсват ясни и конкретни доводи в какво се състои неправилността на първоинстанционното решение, а въззивният съд се е произнесъл по ненаведени оплаквания в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че е неправилен и необоснован извода в атакуваното решение, че ищцата е следвало да докаже, че наказателното производство е щяло да приключи с осъдителна присъда, при положение че предмет на предявения иск по чл. 49 ЗЗД е обезщетяването на вреди от противоправни действия и бездействия на ответника във връзка с разследването на процесното ПТП, изразяващи се в непроведено разследване или лошо проведено разследване, при което е останал неустановен релевантният факт как и при какви обстоятелства е осъществено процесното ПТП. Поддържа, че ролята на прокуратурата е да гарантира защита правата на гражданите – в качеството им на подсъдими и пострадали от престъпления. Когато не изпълнява дадените й от закона правомощия по разследване на престъпленията, тя нарушава тези права, като е без значение какъв е резултатът по един такъв наказателен процес – дали е постановена оправдателна или осъдителна присъда, защото по този начин не гарантира реализирането на прогласения принцип в правото – установяването на истината. Когато има пропуски в събирането на доказателства от органите на разследването в досъдебното производство, които не могат да бъдат поправени в съдебното следствие, какъвто е конкретният случай, резултатът е невъзможност да бъде установена обективната истина. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира сторените пред касационната инстанция съдебно – деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на РБ подава отговор на същата, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита, че претендираните неимуществени вреди не са в причинно – следствена връзка с поведението на прокурори по процесното наказателно производство. Твърди, че за първи път в касационната си жалба ищцата навежда твърдения, че процесните неимуществени вреди са причинени от противоправно поведение на органи на ответника – непроведено или лошо проведено разследване в процесното досъдебно производство, лишило ищцата от право на справедлив процес, в който да бъде разкрита истината. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция. С определение № 60771 от 11.11.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за допустимите граници на въззивната проверка на правилността на първоинстанционното решение с оглед характеристиките на въззивното обжалване по действащия ГПК като ограничено такова, и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност досежно изведения от въззивния съд извод за изискуема от нормата на чл. 49 ЗЗД като елемент от фактическия състав на процесния деликт причинна връзка между твърдяното противоправно поведение на органи на прокуратурата и постановената оправдателна присъда спрямо другия участник в процесното ПТП и отхвърления граждански иск срещу застрахователя на последния. По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване има задължителни разрешения в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, по приложението на разпоредбата на чл. 269 ГПК, които следва да намерят приложение и по настоящото дело. По съществото на касационната жалба: Предявеният иск е с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от нарушено право на справедлив процес поради противоправно поведение на органи на прокуратурата по ДП № 305/2014 г. по описа на РУ МВР – И. и пр. пр. № 1606/2014 г. на РП-И.. Последното се изразява според ищцата в бездействия на наблюдаващия досъдебното производство прокурор по събиране на необходими и относими към доказване на механизма и авторството на престъплението /ПТП/ доказателства, съставляващи нарушение на чл. 13, чл. 111, чл. 125 и чл. 203 НПК, довели до неразкриване на обективната истина и като резултат до оправдателна присъда за причинилия ПТП водач на МПС Б. М. и до отхвърляне на гражданския иск на ищцата /водач на другото МПС - участник в ПТП/ срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" на Б. М. с влязло в сила решение № 219/2017 г. по гр. д. № 3493/2016 г. на САС. Ищцата поддържа в исковата молба, че на 26.09.2014 г., на автомагистрала "Тракия", общ. И., в района на 46 км., управлявайки служебен л. а. "Опел Астра" на БНТ, в посока П. – София, е ударена вляво от джип марка "И.", модел КХ, управляван от Б. Д. М., като по случая е образувано ДП № 305/2014 г. по описа на РУ МВР – И. и пр. пр. № 1606/2014 г. пред РП – И. срещу Б. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. с чл. 342, ал. 1 НК за причиняване на средни телесни повреди на три лица, едно от които ищцата, средната телесна повреда на която е с трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по -голям от 30 дни и се изразява в счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво, като деецът е избягал от местопрестъплението. С влязло в сила съдебно решение Б. М. е оправдан с мотиви, че не е установено авторството на деянието и механизма на ПТП – разследващите органи на РП – И. не са взели отпечатъци от двете МПС, поради което приетите в досъдебното производство автотехническа експертиза и в съдебното производство тройна автотехническа експертиза извеждат хипотези на причиняване на ПТП, а не ясни и категорични изводи за механизма на ПТП, а албумът с цветни снимки към протокола за оглед на местопроизшествието не е веществено доказателство /на снимка 8 от същия ясно личат тъмно – сини следи върху предна броня на МПС "И." и охлузвания на предна дясна джанта/. На 09.10.2014 г., преди приключване на наказателното производство, наблюдаващият прокурор от РП – И. връща двете МПС, участвали в ПТП, на собствениците им, преди извършването на всички необходими следствени действия по събиране на доказателства за ПТП. Допуснатата от съда тройна автотехническа експертиза констатира, че няма доказателства за осъществен контакт между двете МПС, а първоинстанционният и въззивният наказателен съд приемат, че единствено спорно е дали е бил налице удар между МПС, а поради пропуските на прокуратурата /пропуски в протокола за оглед на местопроизшествието: липсват данни за място на настъпване на ПТП, за наклона на пътя, радиуса на завоя и характеристиките на пътя; намерените следи върху МПС "И." от тъмносиня боя изобщо не са изследвани за установяване дали е налице идентичност с боята на л. а. "Опел Астра"/ експертите по автотехническата експертиза не са могли да бъдат категорични в заключенията си. Поради горепосочените пропуски на разследващите органи под ръководството на районната прокуратура в [населено място], съставляващи нарушения на чл. 13, чл. 111, чл. 125, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 196, чл. 197 и чл. 203 НПК, наказателното производство не е обезпечено с доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, като тези пропуски не е било възможно да бъдат преодолени с други доказателствени средства, като например със свидетелски показания. В резултат на тях Б. М. е оправдан от съда с влязло в сила решение по внад № 114/2016 г. на СОС и е отхвърлен гражданският иск на ищцата срещу застрахователя му по застраховка "гражданска отговорност" с влязло в сила решение по гр. д. № 3493/2016 г. на САС. Ищцата излага съображения, че поради горепосочените действия и бездействия на органите на прокуратурата, довели до неразкриване на обективната истина по наказателното производство и по гражданското такова по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ , е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психическо натоварване, напразни очаквания за справедлив процес, нравствени, емоционални, психически терзания за изхода на процеса, накърнена чест и достойнство, отчаяност и безнадежност след оправдателната присъда и отхвърления иск срещу застрахователя на водача на МПС "И.". Ответникът – Прокуратурата на РБ оспорва иска изцяло. Твърди, че претендираните неимуществени вреди не са в причинно – следствена връзка с действия или бездействия на органи на прокуратурата. Посочва, че поведението на ищцата в наказателния процес е било изключително пасивно – не се е конституирала като частен обвинител, не е подкрепила обвинението и напълно се е дезинтересирала. Навежда, че не е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, поради което за ищцата има възможност да установи извършването на престъплението и неговото авторство. Затова искът по чл. 49 ЗЗД е предявен преди да е изчерпана възможността за разкриване на твърдяното престъпление и не е възможно формиране на извод за нарушено право на справедлив наказателен процес. Предявява възражение за изтекла погасителна давност спрямо акцесорната претенция за законна лихва. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, а евентуално – да бъде присъдено по – ниско от претендираното обезщетение, в съответствие с принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е квалифицирал предявения иск по чл. 49 ЗЗД и е приел, че по него ищцата носи тежестта да установи при главно доказване виновното и противоправно поведение /действие или бездействие/ на ответника, което да е в причинна връзка с претендираните неимуществени вреди. Посочил е, че редът, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, е определен в НПК, където са регламентирани и правомощията и задълженията на органите на предварителното производство, респ. тяхната компетентност. В тежест на ищцата според САС е установяването по несъмнен начин не само на твърдяното противоправно и виновно действие или бездействие на следователи и прокурори, но и наличието на пряка причинна връзка между него и постановената оправдателна присъда спрямо обвиняемото лице и отхвърления граждански иск срещу застрахователя на виновния водач. В процесния случай, въззивният съд е счел, че ищцата не е ангажирала доказателства, които да потвърдят фактическите й твърдения. Подчертал е, че дори да се приеме, че гражданският съд е обвързан от мотивите на наказателния съд, според който не може да се установи еднозначно механизма на ПТП поради опорочена процедура на разследването: непълнота на огледния протокол, в който няма данни за място на настъпване на ПТП, за наклона на пътя, радиуса на завоя и за конкретните пътни условия, както и липсата на предприети действия по изследване на следите от боя по двете превозни средства, които са участвали в инцидента, то не е установено, че при спазване на всички изисквания на процесуалния закон би се стигнало до осъждане на водача М.. Същото касае според апелативния съд и отхвърлянето на обезщетителната претенция срещу застрахователя, доколкото оправдаването на застрахования водач не е пречка да се уважи прекия иск срещу застрахователя, защото едно деяние може да не е престъпление, но да съдържа всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане /всъщност този иск е отхвърлен от друг състав на САС в отделен процес именно поради обвързващата сила на присъдата, защото е прието, че касае фактическия състав на престъплението/. По гореизложените решаващи съображения, въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 49 ЗЗД изцяло, като неоснователен. САС е нарушил принципа на диспозитивното начало, несъобразявайки наведените в исковата молба обстоятелства като юридически факти, пораждащи твърдяното субективно право. Както беше посочено по – горе, ищцата в исковата молба е навела противоправно поведение на органи на ответника по процесното наказателно производство в досъдебната му фаза, довело до необезпечаването му с необходимите доказателства за разкриване на обективната истина, изразяващо се в действия и бездействия, нарушаващи наказателно-процесуалния закон /чл. 13, чл. 111, чл. 125, чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 196, чл. 197 и чл. 203 НПК/, от които е претърпяла неимуществени вреди. Посочването на начина, по който се е развило и приключило наказателното производство в досъдебната и съдебната му фази, е само илюстрация на накърненото субективно право на ищцата на справедлив процес, прокламирано в чл. 6 КЗПЧОС, което е единственият предмет на конкретния правен спор. Същото се отнася и до позоваването на гр. д. № 3493/2016 г. на САС и влязлото в сила решение по него по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя на Б. М. по застраховка "гражданска отговорност". Крайният резултат, обективиран във влезлите в сила съдебни решения по горепосочените наказателно и гражданско производства не е посочен от ищцата като закономерно следствие от релевираната причина – противоправното поведение на разследващите органи в процесното досъдебно производство, последното въведено като елемент от правопораждащия спорното право фактически състав на деликта по чл. 49 ЗЗД. Приемайки противното, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, довело при формиране на правните изводи във въззивното решение и до нарушение на материалния закон – чл. 49 ЗЗД и до необоснованост. Самият ответник в отговора на исковата молба, съобразно очертания от ищцата спорен предмет на делото, е възприел претендираното обезщетение като такова за нарушено право на справедлив наказателен процес и е изградил способите си на защита срещу иска именно в контекста на това субективно право. Затова е неоснователно оплакването му в отговора на касационната жалба, че доводът на ищцата, че процесните неимуществени вреди са причинени от непроведено или лошо проведено разследване в процесното досъдебно производство, накърнило правото на ищцата на справедлив процес, е въведен за първи път с касационната жалба и поради това е преклудиран. В контекста на гореизложеното САС е излязъл извън границите на въззивната проверка на правилността на първоинстанционното решение, очертана от въззивните жалби на страните, в нарушение на чл. 269 ГПК. Въззивният съд е допуснал релевираното нарушение на материалния закон, приемайки за неосъществен фактическия състав на субективното право по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Неправилен е изводът за изискуема от нормата на чл. 49 ЗЗД като елемент от фактическия състав на процесния деликт причинна връзка между твърдяното противоправно поведение на органи на прокуратурата и постановената оправдателна присъда спрямо другия участник в процесното ПТП и отхвърления граждански иск срещу застрахователя на последния. Както беше посочено по - горе предмет на предявения иск е обезщетяването на неимуществени вреди от нарушено право на справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС в контекста на обезпечаването му с относими доказателства за установяване на главния доказателствен факт досежно механизма на извършване и авторството на деянието с цел установяване на обективната истина по делото. Без значение за вредите от накърнено право на справедлив съдебен процес при определяне на граждански права е крайния изход на този процес, щом от съответното противоправно поведение, свързано с несъбиране на нужните доказателства, не е обезпечено приложението на принципа за разкриване на обективната истина. Причинно – следствената връзка следва да е установена между противоправното поведение на органите на прокуратурата при разследването на престъплението, жертва на което е ищцата, и претърпените вреди от ищцата от нарушеното й основно човешко право на справедлив процес. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира за осъществени всички елементи от фактическия състав на правото по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 6, § 1 КЗПЧОС. От приетите по делото доказателства се установява, че на 26.09.2014 г., около 12.16 часа, на автомагистрала "Тракия", общ. И., в района на 46 км., ищцата управлявайки лек автомобил "Опел Астра", с ДК [рег. номер на МПС], служебен автомобил на БНТ, в посока П. - София, е претърпяла ПТП, пряка и непосредствена последица от което е настъпилата за нея средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво. По образуваното ДП № 305/2014 г. по описа на РУ МВР – И. и пр. пр. № 1606/2014 г. пред РП – И. са приобщени като веществени доказателства автомобилите "И.", модел "КХ", с рег. [рег. номер на МПС], и "Опел Астра", с ДК [рег. номер на МПС], които веществени доказателства съгласно чл. 111, ал. 1 НПК се пазят до завършването на наказателното производство, като според чл. 111, ал. 2 НПК, с разрешение на прокурора, могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно нарушение. Въпреки това с постановления на районен прокурор от РП - И. от 08.10.2014 г. и от 13.10.2014 г., само около две седмици след ПТП и преди приключване на наказателния процес, тези веществени доказателства са върнати на правоимащите с мотиви, че са извършени необходимите процесуално - следствени действия и връщането им не би затруднило разкриването на обективната истина. С влязло в сила решение по н. а. х. д. № 543/2015 г. на РС-Ихтиман, потвърдено от въззивната инстанация, Б. М. като водач на товарен автомобил марка "И.", модел "КХ" с рег. [рег. номер на МПС], е признат за невиновен за причиняването на горепосоченото ПТП и на средната телесна повреда на ищцата и на други две лица – пътници в управлявания от последната автомобил. От мотивите на решенията по н. а. х. д. № 543/2015 г. на РС-Ихтиман и по в. н. а. д. № 114/2016 г. на Софийски окръжен съд, както и от материалите по приложеното процесно наказателно производство, се установява, че връщането на процесните автомобили е затруднило разкриването на обективната истина по наказателното дело. С определение от 26.10.2015 г. по н. а. х. д. № 543/2015 г. на РС-Ихтиман е допусната повторна съдебно-автотехническа експертиза, по която вещото лице е имало задача да отговори на поставените в хода на досъдебното производство въпроси, както и на допълнителни такива. В депозираната на 18.11.2015 г. автотехническа експертиза, е посочено, че не може да бъде извършен оглед на процесните автомобили, тъй като те са върнати на собствениците им и най-вероятно не са във вида и състоянието като непосредствено след ПТП. В мотивите на решението на РС-Ихтиман е посочено, че намерените следи върху автомобила "И." от тъмносиня боя въобще не са изследвани, за да бъде установена евентуална идентичност с боята на лекия автомобил "Опел Астра". Тези следи не биха могли и да бъдат изследвани, след като автомобилът е бил върнат на собственика. Идентични мотиви са изложени и от състава на Софийски окръжен съд, който е посочил, че за правилното решаване на делото най-съществено е обстоятелството, дали между процесните автомобили е бил реализиран удар. Констатирал е, че в огледния протокол липсват надлежни данни за евентуалното място на настъпване на произшествието, за наклона на пътя, радиуса на завоя, конкретните характеристики на пътното платно, включително интензивността на дъжда и наличието на водни пространства /локви/, както и че намерените следи върху автомобил "И." от тъмносиня боя изобщо не са изследвани, за да бъде установена идентичност с боята на лекия автомобил "Опел Астра". В тройната съдебно-автотехническа експертиза, върху чието заключение съдът е изградил фактическите си изводи, вещите лица са посочили, че са възможни различни варианти на механизъм на настъпване на ПТП, тъй като липсват данни за траекторията на движение на автомобилите, характеристични данни за положението на деформациите на автомобилите - отстояния от терена, форма, големина и дълбочина на деформациите, наличие или отсъствие на следи от приплъзване по твърд предмет с друг цвят, разположението на следите от издраскване. Второинстанционният наказателен съд е заключил, че липсата на категоричност в заключението на тройната автотехническа експертиза не може да бъде преодоляна чрез други доказателствени средства, каквито в случая са единствено показания на свидетели, поради пропуските в съставянето на огледния протокол на местопроизшествието. Установено е от горепосочените доказателства противоправно поведение на разследващите органи по процесното досъдебно производство, които действат под ръководството и контрола на прокурора /чл. 196 НПК/, който не е изпълнил правомощията си да обезпечи извършване на необходимите следствени действия за разкриване на обективната истина /чл. 13 НПК/. Отговорността на Прокуратурата на РБ произтича от ръководната функция на прокурора в досъдебното производство, който решава всички възникнали въпроси в рамките на това производство, включително и относно доказателствата /чл. 196 и чл. 197 НПК/. П. поведение на органите на досъдебното производство се изразяват в нарушения на чл. 13, чл. 111 и чл. 203 НПК, реализирани при невъзлагането на експертно заключение за изследване на вероятната идентичност на следите върху товарния автомобил "И." от тъмносиня боя с боята на лек автомобил "Опел Астра", управляван от ищцата, която идентичност би доказала наличието на удар между двете МПС, както и при връщането на иззетите като веществени доказателства два горепосочени автомобила преди приключване на наказателното производство, още в началния му етап на фаза досъдебно производство и преди приключване на работата на възложените в наказателното производство автотехнически експертизи за установяване механизма на процесното ПТП и авторството на инкриминираното деяние. Налице са и пропуски в огледния протокол за местопроизшествието, в който липсват отразени данни за място на настъпване на ПТП, за наклона на пътя, радиуса на завоя и за конкретните пътни условия. Установена е и изискуемата от нормата на чл. 49 ЗЗД причинно – следствена връзка между горепосоченото противоправно поведение на органи на ответника и претендираните от ищцата неимуществени вреди – претърпяните психоемоционални болки и страдания от нарушеното й субективно право на справедлив наказателен процес. Настоящият съдебен състав споделя дадените разрешения в решения № 6 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г. на ВКС, ІV г. о.; № 60265 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на ВКС, IV г. о.; № 72 от 01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г. на ВКС, III г. о. и № 140 от 29.06.2022 г. по гр. д. № 3356/2021 г. на ВКС, III г. о., досежно субекта на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС и досежно проявните му форми в контекста на "определяне на неговите граждански права и задължения". Според тези разрешения при преценката дали едно наказателно производство поражда спор за граждански права по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС, легалният термин "при определяне на неговите граждански права и задължения" следва да обхване всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко от производството, включително и от досъдебното, тоест и лицето, пострадало от престъплението.