Решение № 11775 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4233/2016 г.

Решение № 11775 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4233/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на РДНСК Южен централен район срещу Решение № 342/15.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3166/2015 г. по описа на Административен съд П., I отделение, ХI състав, като се иска отмяна на същото изцяло и да се остави в сила оспорената заповед. Ответникът по жалбата не взема становище. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното решение Пловдивският административен съд е обявил за нищожна заповед № ДК-02-ЮЦР-16/10.09.2015 г. на Началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, представляващ "подпорна стена" в поземлени имоти с кадастрален идентификатор № 25.113 и № 25.129 по КК и КР на с. С. връх, местност "Ч. м.", О. А., О. П. с извършител В. П. Ч., управител на "Веником" ЕООД гр. П. и преписката е изпратена на Кмета на О. А. за произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания от страна на съда в шестмесечен срок. За да постанови решението си, съдът е приел, че процесната заповед е нищожна, тъй като не са налице кумулативно всички предпоставки на чл. 137, ал. 1, т. 1, "м" от ЗУТ, а именно разпореденият за премахване обект не е сграда, а попада в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии, строежът не е първа категория, съответно Началникът на РДНСК ЮЦР не може да разпореди премахването му. Решението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че строежът не е първа категория, като началникът на РДНСК Южен централен район не е компетентен да разпореди премахването му. Процесният строеж не е сграда, а представлява подпорна стена, като нормата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. "м" от ЗУТ, на чието основание се позовава оспорената заповед, не може да бъде тълкувана разширително, защото се отнася единствено по отношение на сгради, попадащи в границите на охранителните зони на археологическите резервати, извън урбанизирани територии. Заповедта е издадена при липсата на материална компетентност и същата е нищожен административен акт, поради което оспореното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение