Решение № 13063 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7084/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от А. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуалния му представител адвокат П. Желев срещу решение 10071/24.03.2025г., постановено по адм. дело 11856/2024 г. по описа на Административен съд София град. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. В съдебно заседание и с доводи в допълнително представено писмено становище касационната жалба се поддържа от пълномощника от адв. П. Желев и лично от касационния жалбоподател. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А. А., гражданин на Сирия, срещу решение 11043/24.10.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 12, ал. 2, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, включващи административната преписка по издаване на оспорения акт /в т. ч. протокол УП-23597/21.08.2024 г., съставен за проведеното с чуждия гражданин интервю, справки относно Сирийската държава с вх. ЦУ-1510/20.06.2024 г. и ЦУ-1850/27.08.2024 г., както и доклад на главен експерт в ДАБ изх.1814/19.08.2024 г./, съдът установява релевантната за спора фактическа обстановка. Достигайки до извода, че разказаната бежанска история не сочи данни за извършено спрямо лицето преследване, нито за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху него, а напротив - че причините за напускане на страната му на произход са лични и налагат да се приеме, че чужденецът е икономически мигрант, търсещ лечение в България, административният съд постановява решение, с което отхвърля жалбата на А. А. А. срещу отказа на председателя на ДАБ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта си излага подробни мотиви за отсъствие на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, и при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. За да постанови този правен резултат, съдът се позовава включително и на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съобразявайки настъпилите промени в политическата и обществената обстановка в Сирия, вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад на 08.12.2024 г./, Решението е правилно. Фактите относно личната бежанска история на чужденеца са вярно установени и накратко се свеждат до следното: Молбата за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 05.08.2024 г. В тази връзка, на 21.08.2024 г. със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което той заявява, че е [етническа принадлежност], [вероизповедание], напуснал Сирия нелегално през м. май 2023 г., и отишъл в гр. Газиантеп, Турция, за да се лекува от [заличен текст] заболяване. Останал е около една година в Турция, където е претърпял [заличен текст] и степента на заболяването му е намалена от трета степен, на втора степен. Напуснал е Турция, защото искал по-добро лечение за заболяването си в Германия, но при влизането нелегално в България е вървял дълго време през гората, което го е накарало да се предаде на властите в България. Когато бил на 15 г. бил задържан от кюрдите, по обвинение в принадлежност към групировката ДАЕШ. Освободен е след петгодишно задържане на 20.02.2023г. от затвора Гуиран в гр. Хасака, където е изтърпял физическо насилие. Заявява, че основната причина да напусне държавата си на произход не е свързана с опасения за сигурността му, а с нуждата от лечение на [заличен текст] му заболяване, което не може да бъде да излекувано в Сирия. Цялото семейство на сирийския гражданин, включително съпругата и детето му, все още живее в Сирия. Твърди, не е служил в сирийската армия и че няма проблеми с редовната власт в родината си. В контекста на така установените факти административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената международна закрила от сирийския гражданин. Информацията, съдържаща се в приложените по делото справки, не е опровергана от жалбоподателя пред първата инстанция /сега касатор/, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава включително от представените пред касационната инстанция справки относно Сирийската държава с вх. ЦУ-1510/20.06.2024 г. и ЦУ-1850/27.08.2024 г. От съществено значение е фактът, че сирийският гражданин се е лекувал в Турция една година, където здравословното му състояние се е подобрило вследствие на проведеното лечение. Предвид това и на основание чл. 75, ал.2 ЗУБ, следва да бъде споделен извода, че Турция е трета сигурна страна. Този извод се налага включително въз основа на анализ на установеното законодателство в Турция по отношение на сирийските бежанци, а така също и при съобразяване на Решение 247/03 април 2024г. на МС на РБ, според което Турция е трета сигурна страна. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т.9 от ДР ЗУБ. Съобразно легалната дефиниция на това понятие, дадена в §1,т.9 от ДР ЗУБ, това е държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и: а/ няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; б/ е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; в/ не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; г/ съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец; и д/ са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. От данните по делото се установява по безспорен начин, че молителя, пребивавайки в Турция, е получавал подходящо лечение за заболяването си. Изложените в касационната жалба доводи в обратен смисъл са изцяло опровергани от установените факти по делото. наред с това, това безспорно е установено, че между кандидата и третата държава е налице достатъчна връзка, предвид пребиваването му в нея продължително време и през който период за кандидата не са налични данни, които да го поставят в положение на преследване или заплаха, неочовешко отношение и т.н. В случая не е налице транзитно преминаване, за да се смята, че не е налице трета сигурна държава по смисъла на § 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. До заключение в обратния смисъл не водят и представените пред касационната инстанция, във връзка със здравословното състояние на чужденеца, от които се установява постигане на добри резултати при лечение на заболяването му в Турция. Съгласно §1,т.9 от ДР ЗУБ, Турция е "трета сигурна държава", където е пребивавал една година безпроблемно и необезпокоявано, като освен това е бил успешно лекуван преди да подаде в България молба за международна закрила. Видно от предоставените лично от него данни по време на проведеното на 28.08.2024 г. интервю и от събраните по делото доказателства, в Турция лицето не е било принуждавано да се завърне в Сирия, а по време на пребиваването му там е било подложено на лечение, което е довело до подобряване на състоянието му. В съответствие с практиката на СЕС /решение от 22 ноември 2022 г. по дело С-69/21, както и решение от 24 април 2018 г. по дело С-353/16/ относими към тълкуването и прилагането на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г., във връзка с член 7, както и членове 1 и 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Хартата/, здравословното състояние на лицето и грижите, които получава поради заболяването си, трябва да се вземат предвид, заедно с всички други относими обстоятелства, от компетентния национален орган, когато той разглежда дали правото на зачитане на личния живот на посочения гражданин не допуска по отношение на него да бъде издадено решение за връщане или мярка за извеждане. С оглед на това, при съвкупната преценка на всички относими обстоятелства следва извода, че в случая не са налице обстоятелства обуславящи "забрана за връщане" по смисъла на чл. 5 от Директива 2008/115 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г., тъй като не се установява, че лицето ще бъде изложено в държавата, в която ще бъде изведено, на реална опасност от значително, необратимо и бързо усилване на болката му, в случай на връщане. При наличието в разглеждания случай на трета сигурна за чужденеца държава, изключва необходимостта от предоставянето на хуманитарен статут, включително в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Оплакванията на касатора в противоположния смисъл, включително и относно спазването на принципа на забрана за връщане в третата сигурна държава, са неоснователни. Въз основа на изложеното по- горе, правилно административният съд е приел, че в разглеждания случай не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ и чл. 9 ЗУБ, поради което и законосъобразно административният орган е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. А.. Установено е по несъмнен начин, че сирийският гражданин е напуснал страната си по произход, а впоследствие и Република Турция, по лични причини и не е лице, нуждаещо се от международна закрила. Първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,