Решение № 10085 от 27.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13561/2015 г.

Решение № 10085 от 27.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13561/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба от Р. С. М. в качеството му на управител на "ГППМП-Николаева, Манов" ООД против решение № 5856 от 06.10.2015 г. на Административен съд С. град по адм. дело № 4857/2015 г. С него се отхвърля жалбата на дружеството срещу писмена покана на директора на СЗОК № 29-05-61 от 23.04.2015 г. за възстановяване на суми, представляващи превишение на определената стойност на МДД за първото тримесечие на 2014 г. Жалбата не съдържа конкретни касационни основания като твърдението, че обжалваното решение е незаконосъобразно сочи към основанията по чл. 209, т. 3 АПК които ще бъдат проверени служебно от съда относно валидността допустимостта и съответствието му с материалния закон съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. Ответникът, директорът на СЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд шесто отделение като взе предвид доводите в жалбата, доказателствата по делото и изскванията на закона констатира следното от фактическа и правна страна: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната писмена покана с която се постановява възстановяване на сума от 68.74 лева представляваща превишение на определените МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/ за първото тримесечие на 2014 г. Възраженията са били за нарушение на матералния закон тъй като договорените МДД са извършени в средата на периода за който се отнасят и не са могли да бъдат предвидени и регулирани в дейността от изпълнителя по договор № 22-2018/2014 г. В този период е осъществявана първична извънболнична медицинска помощ от 01.01.2014 г. до 14.02.2014 г. без определени индивидуални стойности на МДД за първо тримесечие на 2014 г. а съгласно действащата уредба стойностите на МДД се определят в началото на всяко тримесечие. Съдът е установил от доказателствата по делото безспорните факти на договорните отношения между страните и превишението на определените стойностти на дейностите за първото тримесечие на 2014 г. Относно спорният въпрос за късното определяне на тези стойности за първото тримесечие на 2014 г. съдът приел, че няма нарушение на закона и договора тъй като тези отношения се развиват в рамките на определен бюджет и той не може да бъде превишаван извън предвидените стойности при упражняване на дейността на жалбоподателя. При правилно приложение на материалния закон и клаузите на договора между страните е изведен правен извод за законосъобразно поведение на административния орган поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Отношенията между страните се регулират от сключения между тях договор и нормите на ЗЗО, Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г., решение № РД$НС$04-6/23.01.2014 г. на НЗОК и решение № РД-НС-04-24/11.03.2014 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Безспорно е, че превишението на определените стойности на МДД извън механизмите за компенсиране на това превишение следва да бъде възстановено по бюджета на НЗОК. Дали това превишение се дължи на субективни или обективни причини извън жалбоподателя не е обстоятелство което може да задължи административния орган да заплати превишените стойности. В случая жалбоподателят е следвало да иска определяне на нови стойности, когато констатира, че ще превиши определените стойности и да оспорва евентуалния отказ, в противен случай е обвързан от поетите договорни задължения, които са и основание за издаване на оспорената писмена покана. Мотивите на съда в такъв смисъл са основани на приложимата нормативна уредба и договорните клаузи, поради което при постановяване на това решение не се констатира нарушиение на материалния закон като касационно основания за отмяната му. При постановено валидно допустимо и правилно решение същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение