Решение № 1975 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13546/2012 г.

Решение № 1975 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13546/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /"СП"/ - Люлин, гр. София, против решение № 5159/01.10.2012 г., постановено по адм. дело № 6058/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 36/07.05.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и в допълнително писмено становище от процесуалния представител на касатора - юрисконсулт Лида Лазарова, същият моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Ответникът по касационната жалба - Радослав Григоров Георгиев от гр. София, чрез пълномощника адв. Христина Стефанова, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки от пълномощника, моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменена по жалба на Радослав Григоров Георгиев заповед № 36/07.05.2012 г., издадена от директора на дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД 01 217/05.06.2012 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София град, с която е изменена заповед № 91 ЗИХУ 1389/07.11.2011 г. на същия орган и е отпусната на Радослав Георгиев месечна добавка по чл. 28 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/ за рехабилитационни услуги в размер на 340,70 лв., включващи изплатената през м. ноември 2011 г. сума от 195 лв., както и сумата 145,70 лв. - добавка за придружителя Янка Минкова. Съдът е изпратил делото като преписка на директора на дирекция "СП" - Люлин за издаване на нов акт при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови това решение, съдът е приел, че с оспорения административен акт неправилно е отказано изплащане на добавка за рехабилитационна услуга за придружител в пълен размер, след като от представените по делото доказателства е установено изпълнението на всички предпоставки по чл. 42г, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, включително относно доказване размера на заплатените средства за придружител на жалбоподателя по време на проведеното балнеолечение и рехабилитационни услуги през периода 18 - 24.10.2011 г. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Радослав Григоров Георгиев, ответник в настоящото производство, има определена трайно намалена работоспособност 100 % с експертно решение на ТЕЛК от 28.09.2011 г. Същият е подал молба-декларация от 27.10.2011 г. с искане за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги за периода от 18.10. до 24.10.2011 г. По тази молба е постановена заповед № 91 ЗИХУ 1389/07.11.2011 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин, с която е отпусната добавка в размер на 195 лв. за ползвани услуги от лицето и е отказано отпускането на добавка за придружител. С решение № 1867/05.04.2012 г. по адм. дело № 36/2012 г. по описа на Административен съд София - град заповедта е отменена в частта, с която е отказано отпускането на добавка за придружител и преписката е върната за ново произнасяне съгласно дадените указания. При новото произнасяне от административния орган е постановена заповед № 36/07.05.2012 г., в която е посочено, че се издава в изпълнение на решение № 1867/05.04.2012 г. на Административен съд София - град и че се изменя заповед № 91 ЗИХУ 1389/07.11.2011 г., като на Радослав Григоров Георгиев е отпусната месечна добавка по чл. 28 ППЗИХУ за рехабилитационни услуги в размер на 340,70 лв., включващи изплатената през м. ноември 2011 г. сума от 195 лв., както и сумата 145,70 лв. - добавка за придружителя Янка Минкова. От представените заедно с молбата-декларация за отпускане на добавката документи - фактури № 491273/10.10.2011 г. и № 491271/18.10.2011 г., издадени от "СБР-НК" ЕАД - гр. Вършец, се установява, че по първата са заплатени разходи в размер общо на 209 лв. за Радослав Григоров Георгиев, включваща комплексни здравни услуги от 18.10.2011 г. до 24.10.2011 г. в размер общо на 188,30 лв. /по 26,90 лв. за 7 дни/, 4,20 лв. застраховка /по 0,50 лв. на ден/, такса резервация - 15,50 лв. и еднократен чаршаф - 1 лв., а по втората фактура - 208 лв. за Янка Ангелова Минкова, като придружител на Радослав Георгиев, включваща същите пера, без последното. От правна страна, в чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. 1 - 7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист, а според ал. 2 на същия член, лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща след представяне на разходооправдателен документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги в едномесечен срок от крайната дата на ползването им, а в ал. 2 е предвидено, че добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи. Предвид установената фактическа обстановка по делото и съществуващата правна регламентация, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и правилни. Налице са всички елементи от фактическия състав по чл. 42г, ал. 1 и 2 ЗИХУ за изплащане на месечната добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ за придружител - лицето, което е поискало отпускането на добавката, е лице с трайни увреждания със 100 % намалена работоспособност, на което е определена чужда помощ, на същото е издадено медицинско предписание от лекар специалист за балнеолечение и рехабилитация и при ползването на услугите е имало придружител. Изпълнено е също изискването по чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, като са представени разходооправдателни документи за направените разходи, както от лицето с трайни увреждания, така и от неговия придружител. Спорът по делото по същество е свързан с размера на сумата, която следва да бъде изплатена като социална добавка по чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при преценката на дължимата сума следва да се държи сметка за точния смисъл на законовата разпоредба, която предвижда като единствени изисквания за заплащане на добавка за придружител лицето с трайни увреждания да е с определена чужда помощ и при ползването на услугата по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ да е имал придружител. Доколкото добавката за придружител, която се изплаща на основание чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ, е предназначена да покрие разходите на придружителя, то при определяне на размера на сумата, която следва да се изплати на това основание, следва да се вземе предвид сумата, която е платена от придружителя и е посочена в разходооправдателния документ, който се представя съгласно чл. 28, ал. 1ППЗИХУ, като следва да се съобрази и максимално допустимия размер на добавката, посочен в чл. 28, ал. 2 ППЗИХУ. В конкретния случай като разходооправдателен документ за разходите на придружителя е представена фактура № 491271/18.10.2011 г., издадена от "СБР-НК" ЕАД - гр. Вършец, в която е удостоверено, че от Янка Ангелова Минкова, като придружител на Радослав Григоров Георгиев, е заплатена сума в размер общо на 208 лв., от които - 188,30 лв. за комплексни здравни услуги от 18.10. до 24.10.2011 г. /за 7 дни по 26,90 лв./, застраховка по 0,50 лв. на ден - общо 4,20 лв. и такса за резервация - 15,50 лв. Фактурата представлява разходооправдателен документ по смисъла на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ и удостоверява заплатени от придружителя разходи в размер на 208 лв. Служебната бележка от 21.12.2011 г., издадена от "СБР-НК" ЕАД - филиал "Св. Мина" - гр. Вършец, която е събрана като доказателство в хода на административното производство и според която направените разходи на придружителя по посочената фактура са в размер на 18,60 лв. на ден, не представлява документ, който да игнорира доказателственото значение на фактурата като разходооправдателен документ. По делото не са представени доказателства, нито има твърдения, че сумата по фактура не е заплатена от придружителя. С нея се удостоверява размерът на заплатените разходи за придружителя, поради което при съобразяване на правилото по чл. 28, ал. 2 ППЗИХУ, на правоимащото лице следва да бъде заплатен двойния размер на добавката. Максималният допустим размер на добавката по чл. 28, ал. 2 ППЗИХУ е 195 лв., представляващи трикратния размер на гарантирания минимален доход, който за 2011 г. е в размер на 65 лв. Поради изложеното, Радослав Георгиев има право на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ, съгласно изискванията по чл. 42г, ал. 1 и 2 ЗИХУ и чл. 28, ал. 1 и 2 ППЗИХУ, в размер общо на 390 лв., от които 195 лв. - за направените от него разходи и 195 лв. - за разходите на придружителя. Въз основа на влязлата в сила част от заповед № 91-ЗИХУ-1389/07.11.2011 г. /която не е отменена от съда с решението по адм. дело № 36/2012 г. на Административен съд София - град/ му е изплатена сумата 195 лв. за направените от него разходи. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № 36/07.05.2012 г. на директора на дирекция "СП" - Люлин, неправилно е отпусната добавка за придружител в размер на 145,70 лв., вместо дължимите 195 лв., поради което правилно първоинстанционният съд е отменил тази заповед и е върнал преписката на административния орган за отпускане на помощта за придружител по чл. 42г, ал. 2 ЗИХУ в дължимия размер от 195 лв. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, е основателно. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 100 лв. за изплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 25/26.10.2012 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение