Решение № 8737 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2014 г.

Решение № 8737 от 15.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 4026 от 17.06.2014 г., постановено по адм. д. № 9827/13 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане с изх. № 02-090-6500/17945 от 23.08.2012 г., издадена от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в частта му, с която е отказано финансово подпомагане по схемата за национални доплащания за отглеждане на крави с бозаещи телета, свързани с производство. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 142 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като изрично сочените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. От обстоятелствената част на касационната жалба може обаче да се направи извод, че касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като в тази връзка сочи докладна записка с вх. № 02-090-6500/17945 от 9.04.2014 г. на дирекция "Селскостопански пазарни механизми". Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Претендират се разноски в размер на 600 лева. Ответникът - Айдън Алиосман Юсеин оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска отхвърлянето й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за това. По основателността й приема следното: Жалбата е основателна, но не на основанията посочени в нея. Касационната инстанция по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно за валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон. настоящият съдебен състав преценява, че в конкретния случай, съдът е разгледал и уважил непредявена жалба. Този извод следва от следните съображения: видно от жалбата, с която е сезиран, съда е, че жалбоподателят е насочил жалбата си срещу заповед № РД 20-905 от 23.08.2013 г. на министъра на земеделието и храните, и в петитума на жалбата се иска отмяната именно на тази заповед. С посочената заповед, министърът на земеделието и храните се е произнесъл в качеството му на по-горестоящ орган по жалбата, подадена по административен ред срещу уведомително писмо изх. № 02-090-6500/17945 от 23.8.2012 г. на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция. Със заповедта на министъра жалбата е отхвърлена. Съгласно чл. 98, ал. 2 АПК, изречение второ "Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт." В този смисъл жалбата на Айдън Юсеин, с която е сезирал съда е била нередовна, тъй като не сочи подлежащ на обжалване административен акт. Нито съдът е дал указания в изпълнение на задължението си по чл. 158 АПК, нито жалбоподателят впоследствие е уточнил, че предметът на жалбата му е именно уведомителното писмо, отменено от съда. С оглед обстоятелствената част и петитума на жалбата, съдът или е следвало да укаже на жалбоподателя необходимостта от уточняване на нейния предмет (което би било законосъобразното процедиране), или да я остави без разглеждане като недопустима по аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК вр. с чл. 159, т. 1 АПК. Съдът не е постъпил съобразно сочените разпоредби от АПК, а недопустимо е разгледал непредявена жалба. Наред с горепосоченото, съдът е допуснал и други съществени съдопроизводствени нарушения. Той не е обсъдил и преценил възраженията на ответника по допустимостта на съдебното производство, направени в ненаименован писмен документ, представен по делото на 26.11.2013 г. (лист 145 и 146) от делото. Необсъждането на възраженията е съществено процесуално нарушение, тъй като ако не бе допуснато от съда, може би резултатът за съдебното производство би бил различен. Към момента на произнасянето от съда е било висящо т. д. № 4/2013 г. на ВАС. Решението на Общото събрание на съдиите по въпроса, формулиран в т. 2 от тълкувателното дело е от значение за решението на съда по възраженията на ответника, което е изисквало спиране на делото, разбира се след отстраняване на недостатъците по жалбата относно обжалвания акт. Към настоящия момент е налице решение по тълкувателното дело, което следва да се съобрази от съда. Също така, съдът неправилно е приел, че отмененият от него акт е издаден от компетентен орган, като е изложил мотиви, че такъв е изпълнителният директор на фонда. Съдът не е взел предвид, че в конкретния случай в отмененото от него уведомително писмо на стр. 3 е записано "изпълнителен директор на ДФ "Земеделие"", Разплащателна агенция, но липсва подпис. При това положение, съдът, за да се убеди, че е налице подписан документ е следвало да изиска оригинала му за констатация. Всички тези констатирани недостатъци в съдебното решение го опорочават. При преценка относно резултата от обжалването, касационната инстанция взема предвид най-тежкия порок от установените, а именно отмяната на необжалван акт, поради което преценява решението като недопустимо. Решението следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд, при което се спазят указанията, дадени в настоящото решение. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд