Решение № 2414 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2015 г.

Решение № 2414 от 2.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8563/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Виолета Любенова Балева и Балин Бориславов Балев чрез техния пълномощник срещу решение № 1304/09.06.2015 г. по адм. д. № 3348/2014 г. на Административен съд Варна. Считат решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-заместник-кметът на община Девня в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: С решението в обжалваната му част първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу заповед № 1002-474/29.09.2014 г. на ответника, с която им е наредено да премахнат сграда с идентификатор 20482.501.2127.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор 20482.501.2127 по кадастралната карта на гр. Девня като изградена без строителни книжа. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за липса на строителни книжа и за нетърпимост на процесната сграда. Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесната сграда представлява жилищна такава, на един етаж, строена през 1966 г. От представените по делото две строителни разрешения и съобразно заключенията на двете съдебно-технически експертизи безспорно е, че сградата е изградена без строително разрешение, а двете представени такива не се отнасят за същата сграда. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване на незаконния строеж. Спрямо така установения незаконен строеж не са налице и предпоставките на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ за търпимост. Сградата не отговаря на правилата и нормите, действали по време на изграждането й, нито по време на актуалните такива. В този смисъл ирелевантно е възражението, направено с касационната жалба, че регулацията не е приложена. За търпимостта на строежа единствено релевантно е съответствието на изградения без строителни книжа строеж с плана и строителните норми. Такова съответствие не е налице към действието на регулационния план от 1963 г., тъй като съгласно действащите тогава и към 1966 г. Строителни правила и норми за изграждане на населените места сградата следва да отстои от страничните регулационни линии, а процесната сграда е на страничната регулационна линия към съседния парцел. Съобразно плана от 1994 г., действащ и по настоящем, също е налице забрана за строителство на страничната регулационна линия. Освен това в обема на процесната жилищна сграда не е включено санитарно помощение, което е в нарушение на действащите строителни правила и норми. Поради това не са налице и предпоставките за търпимост на същата. Предвид изложеното, като е приел валидност и законосъобразност на оспорената заповед, съдът правилно е приложил е материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Решението е обосновано, материално и процесуално законосъобразно и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,