Решение № 5480 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК), чрез пълномощник, против решение 4265 от 08.11.2024 г. по адм. д. 792/2024 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отменил негово решение от РД-02-16-542 от 14.06.2024 г. за определяне на финансова корекция на Драйвинг Лабс ЕООД (предишно наименование Ангелова Драйвинг Академи ЕООД). Касаторът навежда доводи за недопустимост на решението поради постановяването му по процесуално недопустима поради просрочие жалба. Излага бланкетно твърдение за неправилност на съдебния акт, като твърди, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Претендира направените по делото разноски. Ответникът Драйвинг Лабс ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери допустимостта и правилността на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ бенефициерът Драйвинг Лабс ЕООД с цел предоставяне на услугата с предмет Изпълнение на външни услуги, свързани с наемането на работно помещение, необходимо за реализиране на предприемаческа идея е провел процедура по събиране на оферти и е разгледал подадени две съпоставими оферти - на Хебърстрой ООД и на Де Плюс ЕООД. Сключил е договор за изпълнение с "Хебърстрой" ООД. Ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-542 от 14.06.2024 г. , с което е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 1.2. от Общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 - процедура на подбор на проекти Възстановяване на МСИ чрез подобряване на енергийната ефективност, разглежданите и оценени оферти от двете дружества не могат да се приемат за независими и съпоставими в проведения избор, тъй като към датата на подаване на офертите е била налице свързаност по смисъла на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпореди на Търговския закон. Приел е, че нарушението представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ поради нарушаване на принципите на добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, пар. 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност. Нарушението е посочил като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм., ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата) и е определил финансова корекция от 25% върху поисканите за възстановяване разходи по договора с изпълнителя. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че административният орган не е посочил от коя нормативна или договорна клауза обосновава извод, че при изпълнение на онкретния административен договор възложителят не може да избере изпълнител на услуга измежду лица, които следва да счита свързани по определението на §1, ал. 2 от Търговския закон. Според съда административният орган в акта си се е позовал на т. 1. от Условията за изпълнение на проекти по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 - процедура на подбор на проекти Възстановяване на МСИ чрез подобряване на енергийната ефективност. Относимата в конкретното производство процедура е по Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020, процедура на подбор на проекти ВG16RFОР002-2.024 Насърчаване на предприемачеството", като нито в представените по делото Условия за кандидатстване, нито в публично обявените (https://opic.bg/procedure/bg16rfop002-2024-nasrchavane-na-predpriemachestvoto) Условия за изпълнение на проекти по ОПИК, процедура на подбор на проекти BG16RFOP002-2.024 Насърчаване на предприемачеството има изисквания, подобни на тези по т. 1 от условията, цитирани в оспореното решение. Така мотивиран, съдът е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е правилно. Относно оплакванията на касационния жалбоподател за недопустимост на оспорения административен акт: Видно е от представените по делото доказателства, че бенефициерът е уведомен за издаването на административния акт на 14.06.2024 г., съответно срокът за неговото обжалване е изтекъл на 28.06.2024 г. Съгласно представения Системен бон (л. 89 от делото) за пратка с баркод RPS1000PSBZYGN (л. 33 от делото) жалбата е постъпила в Български пощи ЕАД на 28.06.2024 г. С оглед изложеното правилни са изводите на административния съд, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК, изчислен по реда на чл. 60, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим в производството пред първоинстанционния съд на основания чл. 144 АПК. Производството е образувано по процесуално допустима жалба. Касаторът бланкетно е навел твърдение за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които касационният състав в рамките на пределите на касационната съдебна проверка не установи. По съответствието на съдебното решение с материалноправните разпоредби: Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и при спазване на изискуемото административно производство. Спорът е по приложението на материалния закон. Законовата регламентация за контрол върху разходването на средства по административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ включва механизъм и за проверка за нарушаване на принципите по чл. 4, пар. 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент (ЕС) 1303/2013 чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ. Наличието на тази хипотеза е основание за определяне на финансова корекция. Административния орган е приел за нарушена разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, която изисква спазване на принципа по чл. 4 пар. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 - на добро финансово управление, но в съответствие с изискванията на чл. 33, параграф 1 Регламент (ЕС) 2018/1046. Съгласно чл. 33, § 1 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват: а) принципът на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципът на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципът на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Административният орган е вписал в акта текста на нормата, касаеща тези принципи, но изброяването им не значи отнасяне на фактите към правната квалификация в частта за всеки принцип. В решението си ръководителят на УО е приел, че е нарушен принципа на икономичност. В този смисъл, за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на икономичност, органът следва да извърши анализ на начина, по който е предоставена съответната безвъзмездна финансова помощ, като при извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена такава, би могъл да обоснове нарушение на посочената разпоредба. Органът следва да изложи конкретни относими фактически установявания, които да приведе под съответните нарушени правни изисквания за конкретната програма, след което да се обоснове от правна страна, подвеждайки установените факти под хипотезата на относимата правна норма за твърдяното нарушение, обосноваващо нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Административния орган е обосновал, че между оферентите по процедурата за доставка е съществувала свързаност, която би могла да доведе до уговаряне на условия различни от обичайните. Тези твърдения следва да бъдат подведени под съдържанието на посоченото от органа нарушение - на принципа за икономичност. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, които са го мотивирали да издаде административен акт с конкретното му съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание за издаване на административния акт не може да бъде изпълнено посредством цитиране на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване, нито с бланкетни твърдения. Налице е недоказаност на нарушението на принципите за добро финансово управление и в частност принципа за икономичност в съответствие с изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 при разходване на европейски средства от страна на Драйвинг Лабс ЕООД. Липсата на нарушение обосновава липса на елемент от фактическия състав на твърдяната нередност, поради което и незаконосъобразно е определена финансовата корекция. Предвид изложеното, като е приел извод за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд